Митът за блондинките - I част
По предписание считаме русокоските за детско-палави, нежни, женствени, привлекателни или за...пълни глупачки. Независимо обаче дали мнението ни е позитивно или негативно, русокоските постоянно приковават вниманието ни. Защо?
Малко история
Първата блондинка-изкусителка, за която приказват античните трудове е самата богиня на любовта Афродита. Както знаем точно нейната суетност е причина за експлоадирането на Троянската война. През Средновековието русите коси се приписвали и на съблазнителката Ева, поради чието лековерие човешкият жанр бил изпъден от Рая. А и по традиция до началото на ХХ век косите си изрусявали единствено тези дами, които продавали тялото си или другояче казано хетери, куртизанки и проститутки. С появяването си седмото изкуство, киното, доизгражда митът за русокоските – порочни, користни, леснодостъпни, капризни и по едно и също време с това нежни, наивни, чувствителни и прелъстителни. Цялостно олицетворение на този спорен облик е Мерлин Монро – безпомощната и изкусителна, жена-дете. Именно този имидж се пробват да пресъздадат хилядите дами, които усърдно изрусяват косата си. Дори най-любимата играчка на няколко генерации момиченца, куклата Барби, е русокоска. По възможност още в тази детска игра се заражда желанието на дребните дами един ден да имат като нейната руса главица.
Обичани или ненавиждани, само че в никакъв случай незабележими
По данни на Световната здравна организация същинските русокоски стават все по-малко. Днес на 100 тъмнокоси дами се пада единствено една естествена русокоска. Всяка четвърта жена на планетата обаче се изрусява. Независимо дали русият цвят е естествен или не, той вдъхва на дамите увереността, че са забележими и мечтани. Трудно е да се дефинира дали високото самочувствие на русокоските се дължи на мъжкото внимание или тъкмо противоположното – смятайки се за неотразими те кокетничат повече и самоуверено се обличат предизвикателно. Може би тъкмо това държание, а не самият цвят на косата влияе по този начин магнетично на мощния пол.
Безспорно двата пола имат друго отношение към изкуствените русокоски. Ако попитате мъжете какво си показват, когато чуят думата „ русокоска ”, болшинството от тях незабавно ще ви отговорят: „ сексапилна хубавица ”. На същият въпрос брюнетките ще кажат: „ Русокосите дами са кокетни глупачки ”. Те мислят, че по едно и също време с косата си, изкуствените русокоски са обезцветили и личността си. И все пак сме очевидци на същински абсурд. За русокоските се приказва снизходително, популяризират се злепоставящи вицове и смешки, само че все пак от ден на ден дами желаят да се превъплътят точно в този облик.
Продължава:
Митът за русокоските - II част
Малко история
Първата блондинка-изкусителка, за която приказват античните трудове е самата богиня на любовта Афродита. Както знаем точно нейната суетност е причина за експлоадирането на Троянската война. През Средновековието русите коси се приписвали и на съблазнителката Ева, поради чието лековерие човешкият жанр бил изпъден от Рая. А и по традиция до началото на ХХ век косите си изрусявали единствено тези дами, които продавали тялото си или другояче казано хетери, куртизанки и проститутки. С появяването си седмото изкуство, киното, доизгражда митът за русокоските – порочни, користни, леснодостъпни, капризни и по едно и също време с това нежни, наивни, чувствителни и прелъстителни. Цялостно олицетворение на този спорен облик е Мерлин Монро – безпомощната и изкусителна, жена-дете. Именно този имидж се пробват да пресъздадат хилядите дами, които усърдно изрусяват косата си. Дори най-любимата играчка на няколко генерации момиченца, куклата Барби, е русокоска. По възможност още в тази детска игра се заражда желанието на дребните дами един ден да имат като нейната руса главица.
Обичани или ненавиждани, само че в никакъв случай незабележими
По данни на Световната здравна организация същинските русокоски стават все по-малко. Днес на 100 тъмнокоси дами се пада единствено една естествена русокоска. Всяка четвърта жена на планетата обаче се изрусява. Независимо дали русият цвят е естествен или не, той вдъхва на дамите увереността, че са забележими и мечтани. Трудно е да се дефинира дали високото самочувствие на русокоските се дължи на мъжкото внимание или тъкмо противоположното – смятайки се за неотразими те кокетничат повече и самоуверено се обличат предизвикателно. Може би тъкмо това държание, а не самият цвят на косата влияе по този начин магнетично на мощния пол.
Безспорно двата пола имат друго отношение към изкуствените русокоски. Ако попитате мъжете какво си показват, когато чуят думата „ русокоска ”, болшинството от тях незабавно ще ви отговорят: „ сексапилна хубавица ”. На същият въпрос брюнетките ще кажат: „ Русокосите дами са кокетни глупачки ”. Те мислят, че по едно и също време с косата си, изкуствените русокоски са обезцветили и личността си. И все пак сме очевидци на същински абсурд. За русокоските се приказва снизходително, популяризират се злепоставящи вицове и смешки, само че все пак от ден на ден дами желаят да се превъплътят точно в този облик.
Продължава:
Митът за русокоските - II част Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ