По повод фактите свързани с квантовата механика и квантовата реалност,

По мотив обстоятелствата свързани с квантовата механика и квантовата действителност, които могат да се срещнат в античните хиндуистки текстова, както и концепцията за върповният Бог – Брахман популярният физик Робърт Опенхаймер споделя: „ Достъпът до Ведите е най-голямата привилегия, която има този век пред всички останали епохи “.

Ведите са общ брой от индуски свещени текстове, събрани в четири съществени сборника – Риг-Веда, Сама-Веда, Яджур-Веда и Атхарва-Веда, които съхраняват хилядолетната религиозна мъдрост на арийците, налеление, заселено в Северозападна Индия към XX в. прочие н.е. Най- остарелият от четирите сборника е Риг-Веда Самхита датиран от епохата сред 1500 и 1200 година прочие н.е. В него се съдържат химни, стихотворения, мантри и митологични разкази написани на ведически санскрит. Въпреки, че са пречислени към най-старите текстове на човечеството, те съставляват извънреден интерес за физиците и математиците.

Упанишадите са философси трактати, които са естествено продължение на ведите. Те са към 150 на брой и са датирани от IX-II в. прочие н.е. В тях могат да се открият разнообразни понятия, свързани с квантовата физика, космологията и осъзнаването на крайната действителност и време. В тях може да се намерят изказвания, като:

Зад света има трансцедентна безкрайна действителност, която не може да бъде разбрана и усетена от човешките сетива;

Времето се възприема от сетивата по линеен и стеснен метод и затова това ни дава неверна идея за него;

Индуистките, будистките и други медитативни техники служат за проявление на същинското осъзнаване на действителността, освободено от илюзорните показа давани ни от нашите сетива.

Ведите и актуалната физика. Концепцията за Брахман

Всъщност античната индийска просвета и философията на индуизма са тяхсно свързани с доста математически понятия и аспекти, с които към момента се занимават индийските нации. Не инцидентно и концепцията за цифрата нула е създадена точно в Индия, а по-късно публикувана от мюсюлманите на Запад (повече за това може да прочетете тук). Всичко това има доста тясна връзка в търсенето на дълбоката действителност.

Математическото разбиране за нула е доста близо до концепцията за нищото или още празнотата. Във Ведите концепцията за последна действителност се отъждествява със положението на висшо осъзнаване – Брахманът (Шуня или Шунята в будистките текстове). Брахманът е иманентният, трансцедентен, незабележим и безконечен Бог, който няма форма. Той може да бъде, както безспорната празнина (отъждествявана с нулата или още с празното голям брой в математиката), по този начин и безконечен (отново отъждествяван с математическото разбиране за безкрайност).

Брахман и Атман

Ведите ни дават концепцията за Брахман, като голямо поле, което съставлява същинската действителност на Вселената. То не е разграничено на някакви обекти с избрани размери и измерения. От Брахманът произлизат всички форми, обекти и сили във Вселената, както и самото време.

Това доста тъкмо съответствува с концепцията за квантовата нелокалност. Брахманът е Бог, който се разграничава от Боговете разказани в Тората, Корана или Библията, от една страна, само че от друга имат и доста прилики. В Брахман имаме всички равнища на битие: божествени, човешки и безчет други, които стоят по-ниско или по-високо от тези на индивидите.

От казаното до тук, може да създадем извод, че всички съществуващи и вероятни светове и вселени са просто разнообразни проявления на Брахман. Те обаче са илюзорни и на практика непредвидими, съществуващи в него и резервират тази си форма. Те получават облик и действителност, единствено когато някой ги следи.

Атман в източната философия съставлява концепцията за самостоятелната душа. Атман е духовното схващане на индивида, само че то не е нищо повече от самостоятелна демонстрация на Брахман. За това, в последна сметка можем да считаме, че Атман и Брахман са едно.

Двете понятия са дефинират, като допълващи се положения на осъзнаването: Атман се демонстрира, като самостоятелно схващане на съответно място и време т.е. локално, а Брахман е трансцедентално положение без време или измерение. Така, щом Брахманът е висшото схващане, което е нематериално, няма форма, безвремен е, трансцедентален и нелокален, единственият метод да бъде общопризнат е посредством познавателното осъзнаване.

Ервин Шрьодингер – австрийски физик и притежател на Нобелова премия и откривател в региона на квантовата механика доста добре познавал Упанишадите. Фундаменталното обучение, което той научил от античните текстове е обвързвано с това да се осъзнае, че във Вселената няма многозначност. Делението на материалните частици на по-дребни частици е заблуда. Разбрал, че лимитираното схващане Атман, работи допълващо с универсалното схващане на Брахман. Шрьодингер написа: „ Множеството и многозначността, която възприемаме е единствено външна обвивка и не е действително. Ведическата философия се стреми да обясни действителността посредством редица аналогии, като най-интересната е за многостранният кристал, който въпреки да демонстрира стотици дребни картини от това, което е в реалност той е един действителен обект, а не голям брой от тези обекти…. “ и още „ Множеството и многозначността е единствено видимо. “

Ведите и Единното поле

Във физиката съществуват четири съществени сили: мощно нуклеарно взаимоотношение, едва нуклеарно взаимоотношение, електромагнитна мощ и гравитационна мощ. Класическият модел на физиката показва една Вселена, построена от сила и твърда материя, като последната се състои от атоми и субатомни частици. Този модел разказва свят, който подхожда на нашето всекидневие и действителност, които човешкият разум може да схване. Следователно човек възприема това, което вижда и усеща света към себе си субективно.

Едно от достиженията на квантовата физика е концепцията за единното поле. Това е схващането, че в основата на четирите съществени сили стои една единствена фундаментална мощ. Един първоизточник на всичко очевидно в природата, което надвишава съществуването. Според някои схаващания и хрумвания това още е, по този начин нареченото осведомително поле. Друго достижение е Струнната доктрина съгласно, която материята е просто осцилация.

През 1927 година Вернер Хайзенберх формулира правилото на неопределеността, съгласно, който можем да установим тъкмо ситуацията или траекторията на дадена парченце, само че не можем да създадем по едно и също време и двете, тъй като наблюдението над частицата би довело до смяна. Например, в случай че желаеме да използваме микроскоп, с цел да следим дадена парченце ние можем да увеличим неведнъж обликът й, само че с цел да я забележим ще би трябвало да я осветим т.е. да я облъчим със вързоп фотони, който вързоп има сила и подтик и по този начин в последна сметка тода ще придаде на частицата друга сила и ще промени придвижването й. С други думи, когато наблюдаващ се пробва да мери или дефинира позицията на дадена парченце, той прави смяна. Така че, един наблюдателн в никакъв случай не може да бъде въздържан и по този метод той вкарва неопределеността.

Освен всичко казано до тук, съгласно Корпускулярната доктрина частиците могат да се демонстрират и като талази, което пък прави невероятно точното им математическо изложение на траекторита и позицията. Възможно е да се опише единствено статистическата възможност за ситуацията и придвижването им.

Така в последна сметка квантовата физика разкрива свят, изцяло друг от Нютоновият. Квантовата действителност е формирана от енергийни полета, които идват от Единното поле. Това вкарва доста новости в науката. Тъй като всяко настрана живо създание към този момент не е неповторимо и друго създание от останалите, а е част от едно Единно поле сплотяващо всичко.

Нещо повече, това дава опция да се илюстрира цялостната взаимовръзка сред индивидите посред им, както и сред индивидите и Вселената.

Ведите обаче отиват една концепция по-напред от това разбиране, тъй като учат, че Единното поле, от което се демонстрира всичко, в това число и физичните закони на Вселената, е чиста просветеност, чисто схващане. С други думи, източникът, от който всичко материално се е появило, е съзнанието или универсалното схващане. В своя лекция Нилс Бор споделя: „ За паралел с урока по атомната теория… (трябва да се обърнем), към тези типове епистемологични проблеми, с които към този момент са се сблъсквли мислители, като Буда и Лао Дзъ, които се пробват да намерят хармоничната ни позиция, като фенове в огромната драма на съществуването “.

Концепцията за синхроничност

Карл Густав Юнг, възпитаник на Фройд и огромен специалист в източната нематериалност, признава съществуването на избрани психологични феномени, които той назовава „ обилни съвпадения. “ Те се случват да вземем за пример, когато мислим за даден човек, който е надалеч от нас и в това време той ни звъни по телефона. Според Юнг това не е случайност или съвпадане, а тъкмо противоположното. В бележки на Юнг може да се открие следният забавен факт. Когато лекувал собствен пациент, който се интересувал от бръмбари ученият предиздвикал пациентът да си мисли за тъкмо един съответен тип бръмбъри. За изненади и на двамата не след дълго насекомо от същия тип влезнало в кабинета през прозореца.

Психологът създал доктрина, че тези събития се притеглят между тях без да имат никаква действителна връзка, тъй като те са свързани, само че на едно по-дъблоко равнище от естествената действителност. Сякаш те са една и съща част от две обособени вселени, които влизат в контакт в даден миг.

П. Томбети написа: „ Юнг задълбочи тази тематика от 1932 година с помощта на бащата на квантовата физика Волфганг Паули, който беше негов пациент. Концепцията за синхроничност се роди от срещата на тези два изключителни мозъка. “

Теорията за тези синхронични събития намира своята прилика в квантовата механика посредством по този начин нареченото квантово заплитане. Това, е когато една парченце може мигновено да повлияе на друга без значение, какъв брой са отдалечени една от друга. Този феномен е проверяван и тестван в доста лаборатории.

Следователно събитията, които попадат в категорията „ обилни съвпадения “ са свързани и могат да си повлияят едно на друго. Паули и Юнг комбинират квантовата физика и психиатрията в една нова идея синхроничност. Понякога се случват любопитни събития, които са класифицират, като елементарни съвпадения, само че от време на време тези съвпадения са толкоз невероятни, че могат да бъдат само част от тези аномални случаи, които Юнг назовава „ обилни съвпадения “. Дежавю може да е едно от тях. Точно както физиката допуска съществуването на доста повече измерения и вселени, в сравнение с виждаме, по този начин Юнг приема, че събития като тези, за които приказваме тук, се случват, когато тези вселени влязат в контакт. Това е нещо което се случва отвън нашата действителност, нещо като сцена зад сцената.

Юнг е бил уверен, че тези съвпадения, като дежавю или други сходни, са свързани на едно по-дълбоко равнище. Нещо като обособените върхове на айсберк, който стърчат над водата, само че под водата те са част от едно цяло.

Множество опити потвърдиха това виждане за действителността, дефинирана посредством квантовото усложнение или квантовата корелация при която две субатомни частици, които в началото си взаимодействат по-късно се слагат на огромно разстояние една от друга, те не престават да бъдат свързани. Това, което се следи и се случва с едната парченце се случва и с другата. Квантовата корелация е доказана пробно в доста научни проби. Заплитането има доста дълбоки последствия за нас. То ни демонстрира, че всички ние сме свързани на едно извънредно надълбоко равнище – всеки от нас работи като един и по едно и също време като доста.

Реалността, която следим не е нищо повече от една велика заблуда, която, в случай че бъде разбрана и възприета ще разреши осъзнаването, че всички ние сме надълбоко свързани с едно и също Единно поле или Брахман. Материята не е това, което виждаме и имаме вяра, че е. Тя е просто осцилация и талази от сила. Съзнанието на индивида може да докара до срив на вълновата функционалност и даже да повлияе на самата действителност. Разделението сред индивидите, както и сред материалните обекти е една заблуда, която пречи на възприемането на дълбоката действителност – осъзнаването на цялото.

В резултат на това времето и пространството, както и разликата сред минало, настояще и бъдеще се размиват. Това обучение можем да намерим в индуистките религиозни текстове. Разбира се човек може да се запита, по какъв начин по този начин тези текстове разказват, толкоз тъкмо всичко това. Това е значим въпрос, който изисква също толкоз обстоен отговор, който може да бъде даден единствено и единствето от продължаващите мултидисциплинарни проучвания, каквито са правили Карл Густав Юнг и Волфганг Паули.

Инфо: Acient Origins

Още по тематиката може да прочетете тук.