Фосилите на Луси
Откога датира човешкият жанр? На този въпрос индивидът се мъчи да откри отговор, откогато се е осъзнал като субект. Всички догатки минават през научни открития, които дават отговор на доста загадки, само че дружно с това слагат все нови и нови въпроси пред научната общественост.
Постепенно визиите се трансформират и времето на появяването на първия представител на типа хомо се измества все по-рано. Десетки милиони години ни разделят от първите хоминиди, които в научните класификации претендират да бъдат нашите далечни предшественици. Категоричен отговор кой е нашият най-древен предшественик, не можем да дадем, защото откритията не престават и е допустимо типът, от които сме произлезли, още да не е открит.
Ще представим един от тези наши предшественици, на които може би изискуем днешния си ден. Това е австралопитек, наименуван Луси. Дамата е в действителност антична, живяла е преди към 4 милиона години. Коя е Луси и за какво по този начин я назовават? Какви сведения за нашето развиване получаваме от фосила на Луси?
Фосилите на хоминидите - учебник на нашето развиване от най-древни времена
Най-напред се постанова нуждата да дефинираме понятието фосил. С латинския термин fossilis или фосил се отбелязват органичните остатъци, следите или отпечатъците от растения или животни, непокътнати в геологическите пластове. Могат да бъдат и остатъци, резултат на активността на античните праисторически хора.
Първият фосил на праисторическо създание, близо до човешкия жанр, е на австралопитек, открит в Южна Африка през 1924 година, а откритието е оповестено в списание Nature. Оттогава всички открития, засягащи еволюцията на индивида, се вършат в това списание.
Австралопитеците - първите потвърдени хоминиди
Предполага се, че австралопитеците - първите хоминиди, са зародили преди 5 до 3 милиона години. Останките им се намират в Южна Африка, в земите на днешна Етиопия, Кения, Танзания. Австралопитекът е ходил на два крайници, живеел е на групи, изхранвал се е с лов и събирачество. В менюто му са влизали плодовете, семената и месото, които е успявал да си набави.
Мозъкът му е бил напълно дребен в съпоставяне със актуалния човек и най-вероятно не е можел да приказва. Служил си е с някои примитивни сечива.
Фосилите на австралопитека Луси - скъпи сведения за най-древното минало на хомо сапиенс
По време на експедиция в Етиопия през 1974 година, учените се натъкват на фосили на добре непокътнат австралопитек от женски жанр. Наричат откритите остатъци Луси по името на песента на Бийтълс, която учените слушали в деня след откритието.
Луси е представителка на рода Australopithecus afarensis и има редица характерности на индивида. От проучване на останките на Луси се заключава, че тя е ходила права.
Ръстът на Луси е към 1 метър, а възрастта на фосила дават отговор на 20-21 години. За времето си Луси е била дама на междинна възраст. Изследванията на нейния фосил доста оказва помощ за разбирането за устройството на човекоподобните създания от зората на нашето битие.
Как тъкмо се е появил типът на Луси?
Според учения Ив Копен появяването на австралопитеците се свързва с разлома, който разделил Африка на две елементи - Източна и Западна. Общите представители на човекоподобните маймуни и хомо сапиенс попаднали в разнообразни климатични условия. В западната част влажният климат основал непроменени условия, каквито има там и през днешния ден.
В източна Африка обаче климатът се трансформирал, дъждовете намалели, тропическите гори изчезнали. Съществата, попаднали там, трябвало да се движат прави. Нашите предшественици не са слезли от дърветата, а дърветата под тях към този момент ги нямало. Този развой траял милиони години, по тази причина и преходът траел толкоз. Така Луси почнала да се движи на два крайници, а еволюцията я довела до днешния човек.
