Изводите на една майка родила три деца
Отдавна желаех да напиша този пост, само че непрекъснато отлагах, тъй като ми се струваше, че това е много тегава работа, а времето все не стига и не стига... И по този начин минаха доста месеци, концепцията не ме напускаше, а в денонощието имаше все същите 24 часа. Затова, отхвърлила перфекционизма, пиша това, което ще се получи за времето, което имам в остатък (и простете ми, апелирам, печатните неточности, в случай че забележите такива).
1. Разбрах, че всички деца са разнообразни.
Дори в случай че това са деца, родени от едни и същи родители и възпитавани в границите на едно и също семейство, те въпреки всичко ще бъдат разнообразни. Възпитанието, несъмнено, има значение, само че неговата роля е мощно пресилена. Всяко дете има собствен присъщ характер, свои пристрастености, свои особености на развиването, свои нюанси. И това е прелестно! Всяко дете влиза в нашия живот, с цел да ни научи на нещо. Еднаквите деца – това е или фантастика, или симптом за това, че вие повтаряте класа.
2. Аз станах доста по-търпелива и по-спокойна.
Мисля, че прочитайки думата „ по-спокойна ”, мъжът ми ще въздъхне тъжно и укорително ще ме огледа. Да, аз от време на време крещя, пискам и подвигам кавги. Но в общи линии престанах да се трежова мощно по най-различни мотиви, както беше по-рано. Сега мен въобще не ме впечатлява това, че детето е разкрило, че има пикало и го дърпа втора поредна седмица; това, че обича да бяга голо или да се облича в рокли, че още суче мляко или към момента е с памперси, че яде или не яде повече от мен. Не се вълнувам, че има остра респираторна вирусна зараза, сополи или температура (да-да-да, всички деца боледуват и това ще им мине). Кризите на възрастта не ме разстройват, а по-скоро ме забавляват. Усещам къде може да се даде независимост на детето, а къде би трябвало да държа на своето и да запазвам границите на разрешеното.
3. Апропо, за границите.
Рамки на разрешеното наложително би трябвало да има. По-рано ми се струваше, че това не е правилно; струваше ми се, че би трябвало да се даде независимост на детето и просто да го насочваш, обяснявайки. Уви, това не работи. Нужни са ясни граници на това, което е разрешено на детето и на това, което то не трябва да прави. Например: „ Ние ядем десерти единствено след главното хранене ”, „ Първо уроците, след това детските ”, „ Който не си е измил ръцете преди ястие, той остава гладен ”, „ Точно в 20.00 часа отиваме да си мием зъбите ” и т. н. И в случай че ги има тези ясни граници, то не се постанова да обясняваш, за какво в този момент не може да се яде сладолед или шоколад (дори едно късче!), за какво би трябвало да се мият ръцете, в случай че те по този начин или другояче са чисти и за какво мама не позволява да се гледа още една серия на „ Лунтик ”. Правилата са си правила (суров закон, само че закон).
4. Аз не затормозявам съзнанието си по тематиката за преждевременното развиване на детето.
В многодетните фамилии да спреш детето от такова развиване е невероятно. По-малките вървят след по-големите, които на тях им наподобяват като същински богове, знаещи всичко и умеещи най-различни неща. Най-важното тук съгласно мен е вярно да се отгледа най-голямото дете, да вложиш оптимални старания за него, тъй като точно то ще бъде точно този блян, който ще се спремят да реализират по-малките. Но! За да отгледаш вярно първото дете, няма потребност още на едногодишна възраст да го водиш на занятия за развиване на деца. Просто не го слагайте в проходилката, а му позволявайте да бъде паралелно до вас и да опознава света под вашето зорко око. Всичко останало е въпрос на техника.
5. Започнах да оценявам, одобрявам и подкрепям фамилната подчиненост.
Свобода и тъждество? Не, това не е за нас. С раждането на третото дете, ние с мъжа ми стигнахме до извода, че йерархията в фамилията е нужна, а нейното неявяване е пагубно. Мама и баща са основните, децата са простолюдието. Татко е най-главният; него го слуша дори и мама. Голямата сестра е основната измежду всички деца. Големият брат е по-главен от дребния, само че това освен дава права, само че поражда и отговорности. Проблемът тук към момента е единствено един: този, който не с е вписал в границите на фамилната подчиненост, няма никакъв престиж. Льова да вземем за пример отхвърля да слуша баба си и дядо си, тъй като „ те не живеят дружно с нас ” и „ баща е най-главният, а те не са основни ”. Но ние работим по този въпрос.
6. Разбрах, че аз съм основата и в случай че на мен ми е зле, значи на всички им е зле.
И аз започнах да се изучавам да се грижа за себе си. Преди живеех на правилото „ най-хубавото за децата ”, а в този момент принцпът се обърна наобратно. Най-напред се старая да дам на себе си, а едвам по-късно – на децата. Щастливо отпочиналата си майка – залог за спокойната и радостна атмосфера в фамилията, тъй като изморената, разрушената, изстисканата като парцал мама няма да направи щастливи своите деца. Те постоянно гледат нейното лице и улавят погледа и, стараейки се да прочетат в него това, което се крие вътре в мама. И в случай че виждат, че мама не е щастлива, за това те винят на първо време себе си. Така са устроени децата.
7. Моят мъж е такава фамилна основа, каквато съм и аз.
И тъкмо поради това преди всичко (след мен самата) стои мъжът, а едвам по-късно – децата. Мъжът има категоричен престиж (виж т. 5 за йерархията) и това съгласно мен е единствено от ползаза децата.
8. Моят шопинг се промени до неразбираемост.
С първото дете харчих някакви невероятни суми за всевъзможни детски залъгалки, дрешки, нещица и финтифлюшки. Купувах тонове движимости за Ана, само че съвсем нищо не купувах за себе си, тъй като детските движимости не се нуждаят от примерване и да ги купиш става бързо, а времето в никакъв случай не стига, по тази причина по-добре да и купя на нея, а за мен в миналото по-нататък... Сега всичко стои по различен метод. Разбрах, че децата 1) порастват доста бързо; 2) цапат се; 3) безусловно не се нуждаят от огромно количество облекла – и в последна сметка на тях им е все едно какво ще облекат. За да усетя всичко това, на мен ми трябваха съвсем 8 години майчинство и три деца. Сега аз закупувам движимости главно за себе си, а на децата – по остатъчния принцип (има ли пари, време и предпочитание – ще купя на детето нова блузка, няма ли – ще поноси и старата).
Овладях Аз-ът на интернет-шопинга и започнах да закупувам облекла на децата в онлайн-магазините в Съединени американски щати, където те имат рационална цена и постоянно се случва „ сейл ”-ове или „ суперсейл ”-ове. Отчитайки даже цената за препращането, предприемачеството по закупуването на облекла за три деца на друга възраст, е дело доста преференциално спрямо извършването на покупки на облекла в Москва. Винаги очаквам акции от сериите „ през днешния ден спомагателна 40%-на отстъпка на всичко, в това число clearance ”, предпочитам единствено от този раздел най-симпатично, тъй като магазините са доста и по този начин не се чувствам скована от огромния избор (избор има постоянно!) и като резултат получавам цялостен кашон с детски движимости за стотинки.
За себе си също закупувам движимости по разпродажби. Но помня в миналото да съм купувала нещо на цялата му стойност. Просто ми е жалост да давам 150-200 $ за това, което след месец-два ще коства 3-4 пъти по-евтино.Със сигурност знам, че мога да намеря по-добро приложение на тези спестени пари. В шкафа ми има не по-малко от двадесетина красиви рокли, в които наподобявам прелестно, само че нито една от тях не коства повече от 60 $.
9. Започнах да разходвам по-малко за декоративна козметика.
На 35 години разбрах, че залогът за хубав външен тип са вярното хранене, дейното придвижване, достатъчното количество нощен сън и щастливите, сияещите от благополучие очи. Това е основата. Всичко останало са спомагателни средства от серията «опция».
10. Разбрах, че не можеш да се оправиш с всичко и се помирих с това.
Точно по същия метод се помирих и с това, че е по-добре да направиш нещо не по най-идеалния метод, в сравнение с да не го направиш въобще. И ето в този момент внезапно си спомних, по какъв начин попитах един път една другарка, която има към този момент пет деца, какво е научила от раждането на петото дете? Тя се замисли за няколко секунди и по-късно сподели, че с петото дете се е научила да не обръща внимание на мнението на близките за нея. Казва, че някак си единствено е пристигнало чувството за успокоение и убеденост в личните сили,собствените дейности и убеждения. И дано тези другите си мислят каквото си желаят, на нея не и пука. Всеки има право на лично мнение; и тя също - на свое, друго от това на останалите.
Превод от съветски език: Александър Василев
Инфо: www.adme.ru
