Аз искам да те помня все така - ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ
Меланхоличната елегия на поета Димчо Дебелянов е отдадена на една трагична обич на поета – красивата Мария Василева , наричана от Димчо и приятелите и „ Звънчето “, поради звънливите нотки в гласа ѝ.
Любовта на поета, която стартира още на първата им среща по времето, когато тя е още ученичка, е считана за негова първа и най-голяма обич. Когато Мария приключва учебно заведение е изпратена да учителства в Козлодуй.
Двамата с Димчо стартират тригодишна преписка посредством писма. Девойката била известна и постоянно ухажвана и от други, с които също поддържала преписка.
За зла орис несъзнателно разменя писмо до Димчо с друго, до различен любовник, съпроводено със фотография. Чувствителният стихотворец дълго време страда по момичето и напразните усеща.
Когато Мария се разболява от туберкулоза, Димчо не помни тъгата и наранените си усеща и се озовава до нейното болнично легло. Стои там съвсем до гибелта ѝ.
Стихотворението „ Аз желая да те помня все така… “ има в началото заглавие „ На разлъка “, сменено от създателя с „ На Звънчето “.
Макар и в началото неприеман като стихотворец, това стихотворение на Димчо Дебелянов е излъчено от ръка на ръка, до момента в който един ден стигне до учебниците по литература.
За пръв път елегията е издадена през 1913 година във вестник „ Смях “ с посвещение „ На Зв. “
АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ПОМНЯ ВСЕ ТАКА
Аз желая да те помня все по този начин:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми печален лик склонила.
Градът надалеч тръпне в мъждив пушек,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни като че ли по е свята,
тъй като би трябвало да се разделим.
„ В зори ще потегли, ти в зори дойди
и донеси ми своя поглед сетен —
да го напомня правилен и скръбен
в часа, когато Тя ще победи! “
— О, Морна, Морна, в стихия скършен злак,
укрий молбите, вярвай — пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш отново!
А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежа прилепите в мрака,
разтуха сетна твойта отпадналост чака,
а в свойта религия самичък нямам доверие аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, взор в тъмнината впила,
изгубила даже за сълзи мощ. —
Аз желая да те помня все така…
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: Аз загивам и ярко се раждам – ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ
