Да се вкопчиш в Живота
От топ 30 на най-продаваните български книги съм прочел единствено 4, добре ли е? От тях мои любимци са Чудомир и Георги Божинов, все създатели, които не са сред живите. Димитър Чорбаджийски умира през 1967 на 77 години, а Божинов си отива през 2004 на 80. Горе-долу това е продължителността на живота ни тук, 77 – 80. Преполовиш ли ги, гайките ти почват да прискърцват, горивопроводите губят разтегливост, почват да се чуват всякакви странни звуци от мотора от време на време, съединителят горе-долу буксува, усилват се и козметичните белези. Тези, които могат да си го разрешат, се подлагат на главен ремонт, само че резултатът е, че преко сили съумяват и те да добутат до 77 – 80… Е, Исур Даниелович Демски, прочут и като Кърк Дъглас, към този момент е на 101, Господ здраве да му дава, само че и той няма да литне с орлите. Така мисля. Опитите на човек да стане вечен не престават, не знам какво ще стане, когато съумеят. Нурсултан Назърбаев от дълго време се скара на учените да побързат, щото към този момент и той навъртя 77 на километража, а по този начин му се ще най-малко още век да посултанства. Да нурсултанства.
Малко преди да си тръгне от тоя бял и хубав свят, Чудомир в болничното заведение се майтапи: „ Чудех се, като остарея, какво ще върша. А аз щял съм да размножавам раци. “, „ Че ще се мре – ще се мре, само че най-смешното е, че преди три месеца си купих нов костюм, има да се карат наследниците. “, „ Види се, са усетили, че скоро ще почна да настивам, с цел да ме нагряват. Първо ще ме нагряват в Берлин, по-късно ще ме изстудяват в София, след това ще ме опяват в Казанлък. “ Човекът е доста смъртен. При това ненадейно смъртен и никой от нас не знае дали някоя Анушка не му е подляла нейде там олиото. Какво друго му остава на същия тоя смъртен човек, с изключение на да се пошегува преди тръгване. „ Искам да ме нарисуваш прав у ковчег “, майтапеше се един другар, който изпратихме преди няколко години. „ Леле, мамо, какъв брой хубаво си го изкопал! Като умра, ще те крещя да ми изкопаеш и на мен! “, възхищаваше се една баба на гробокопача в Бяла Слатина. Ама и той не ù остана задължен: „ Като правиш нещо, го прави с кеф. Копая ти го с гаранция. Доживотна. “
Много са творбите, отдадени на старостта и гибелта. След старостта следва гибел. Това е една тематика, по този начин излиза. Бенджамин Бътън, който върви по противоположния път от дъртак към бебе, е вероятен единствено на филм. С напредването на времето от ден на ден се възнамерявам за това по какъв начин грубо изтичат дните и годините ни от ръцете ни като вода в пясък. Трябва да има и друго, нали? Не може да е единствено това. Само че мнозина считат, че може. И че е единствено това. Нищо повече. Колкото си поживял, толкоз, завършек на мача. И се сблъскват двете хрумвания, на хората, които имат вяра, и на скептиците, за които няма нищо оттатък забележимото и осезаемото. Това са двата вида усещания на околната среда. Умът, който има вяра, и мозъкът, който е по този начин сюрреалистично тъмен, че отхвърля всяко нематериално и невеществено битие на живота. На душата.
Обичам концептуалното, пробното и провокативното кино. Но в този момент ще ви загатна единствено за 3 елементарни доста положителни нови кино лентата − от един иранец, трансфорат в американец, един италианец и един французин. Филмите отразяват концепциите на режисьорите. Паоло Сорентино направи през 2015 „ Младост “ със 76-годишния Харви Кайтел и 82-годишния Майкъл Кейн в основните функции. Старостта и всичките ù прелести са показани в непосредствен проект. Не е спестено нищо. И тая човешка телесност, в която всички са впили зъби и нокти, е по този начин натраплива, толкоз значима, че 45-годишният Сорентино, волно или несъзнателно, се издава какъв брой доста го потиска това негово персонално преваляне на върха, след което следва единствено втурване надолу. Колко го е боязън от безсмислието… Красивите швейцарски планини, младите женски тела – по какъв начин да изоставим всичко това, пита индивидът. Казвам ви, не може да е единствено то, няма по какъв начин да е по този начин жестока подигравката. Убеден съм до гибел, че има и Друго. И То е повече от всичко очевидно.
Наскоро изпратиха в последния му път, както се споделя, и Джони Халидей, който сме привикнали да изписваме Холидей. През тази крайна за него 2017-а остарелият рокаджия взе участие за последно в един филм като себе си, „ Рокендрол “ на Гийом Кане. Франсетата постоянно са правели нещата с финес. Филмът е комедия, която не се преценява доста с жанровите граници и тук-там прелива в подигравка и мюзикъл, само че напълно за малко, едвам не ни изгуби като фенове, с точната мярка. Няма да ви го разказвам отново, единствено ще ви оповестя, че остарелият Джони даде съвет на изпадналия в рецесия на междинната възраст артист, с който той се трансформира в подигравка на себе си, направи мускули и актьорската му кариера продължи шеметно, само че не във Франция, а на едно друго място, където битката със старостта е доста по-напреднала.
И да завърша с „ Папа Хемингуей в Куба “, филм на Боб Яри от 2015-а, който Българска национална телевизия излъчи на 26 ноември 2017. Последните години на огромния Папа, в които той беше показан съкрушен, слаб, разкаял се за това, че се е разделил с първата си жена… А несъмнено и за доста други неща. Колко мъчително се е подхлъзнал остарелият Хем. Казват, че било фамилна обремененост, че неговият татко също се е самоубил. Повече не можел да написа и да прави секс, това го угнетявало, мачкало… Той цялостен живот единствено на това ли е разчитал, на секса? Колкото и талантлив публицист да е бил, не е ли подозирал, че някой ден просто ще би трябвало да стане остарял? И когато този ден пристигна, ще би трябвало да бъде заслужен. Но не с подправено човешко достолепие, а с Божествено. Знам, наясно съм какво ще ми кажат българските интелектуалци… и Калин Терзийски. Все едно преднамерено някой ги подстрекава да настояват най-либерално, че индивидът е толкоз изцяло свободен, че може да си избере дали да живее или да спре да го прави и всички, които считат самоубийството за неточност, грях, непреодолима горделивост, са просто селски тъпаци. Ами добре, пичове. Селски дръвник съм. И не одобрявам самоубийството като решение. Смятам го за нищо повече от демонстрация на уязвимост. Породена от най-свирепия човешки кусур – гордостта.
За какво твориш? За да обезсмъртиш името си? Ама че безсмислица. На никой от обезсмъртените не му е пукало изключително дали ще се обезсмърти измежду индивидите. Не с тази цел е пишел и Хемингуей. А на едни по-други обезсмъртени им е пукало да се обезсмъртят в Твореца, който ги е основал. Старостта е просто коректив на тия турбуленции от годините ни на телесни удоволствия. И един финален изпит преди финала тук долу.
Това е. Бъдете здрави. Повече физзарядка и единствено био, еко натурални здравословни храни. Може пък някой от вас въпреки всичко да успее да литне с ония мъдри тристагодишни орли.
Малко преди да си тръгне от тоя бял и хубав свят, Чудомир в болничното заведение се майтапи: „ Чудех се, като остарея, какво ще върша. А аз щял съм да размножавам раци. “, „ Че ще се мре – ще се мре, само че най-смешното е, че преди три месеца си купих нов костюм, има да се карат наследниците. “, „ Види се, са усетили, че скоро ще почна да настивам, с цел да ме нагряват. Първо ще ме нагряват в Берлин, по-късно ще ме изстудяват в София, след това ще ме опяват в Казанлък. “ Човекът е доста смъртен. При това ненадейно смъртен и никой от нас не знае дали някоя Анушка не му е подляла нейде там олиото. Какво друго му остава на същия тоя смъртен човек, с изключение на да се пошегува преди тръгване. „ Искам да ме нарисуваш прав у ковчег “, майтапеше се един другар, който изпратихме преди няколко години. „ Леле, мамо, какъв брой хубаво си го изкопал! Като умра, ще те крещя да ми изкопаеш и на мен! “, възхищаваше се една баба на гробокопача в Бяла Слатина. Ама и той не ù остана задължен: „ Като правиш нещо, го прави с кеф. Копая ти го с гаранция. Доживотна. “
Много са творбите, отдадени на старостта и гибелта. След старостта следва гибел. Това е една тематика, по този начин излиза. Бенджамин Бътън, който върви по противоположния път от дъртак към бебе, е вероятен единствено на филм. С напредването на времето от ден на ден се възнамерявам за това по какъв начин грубо изтичат дните и годините ни от ръцете ни като вода в пясък. Трябва да има и друго, нали? Не може да е единствено това. Само че мнозина считат, че може. И че е единствено това. Нищо повече. Колкото си поживял, толкоз, завършек на мача. И се сблъскват двете хрумвания, на хората, които имат вяра, и на скептиците, за които няма нищо оттатък забележимото и осезаемото. Това са двата вида усещания на околната среда. Умът, който има вяра, и мозъкът, който е по този начин сюрреалистично тъмен, че отхвърля всяко нематериално и невеществено битие на живота. На душата.
Обичам концептуалното, пробното и провокативното кино. Но в този момент ще ви загатна единствено за 3 елементарни доста положителни нови кино лентата − от един иранец, трансфорат в американец, един италианец и един французин. Филмите отразяват концепциите на режисьорите. Паоло Сорентино направи през 2015 „ Младост “ със 76-годишния Харви Кайтел и 82-годишния Майкъл Кейн в основните функции. Старостта и всичките ù прелести са показани в непосредствен проект. Не е спестено нищо. И тая човешка телесност, в която всички са впили зъби и нокти, е по този начин натраплива, толкоз значима, че 45-годишният Сорентино, волно или несъзнателно, се издава какъв брой доста го потиска това негово персонално преваляне на върха, след което следва единствено втурване надолу. Колко го е боязън от безсмислието… Красивите швейцарски планини, младите женски тела – по какъв начин да изоставим всичко това, пита индивидът. Казвам ви, не може да е единствено то, няма по какъв начин да е по този начин жестока подигравката. Убеден съм до гибел, че има и Друго. И То е повече от всичко очевидно.
Наскоро изпратиха в последния му път, както се споделя, и Джони Халидей, който сме привикнали да изписваме Холидей. През тази крайна за него 2017-а остарелият рокаджия взе участие за последно в един филм като себе си, „ Рокендрол “ на Гийом Кане. Франсетата постоянно са правели нещата с финес. Филмът е комедия, която не се преценява доста с жанровите граници и тук-там прелива в подигравка и мюзикъл, само че напълно за малко, едвам не ни изгуби като фенове, с точната мярка. Няма да ви го разказвам отново, единствено ще ви оповестя, че остарелият Джони даде съвет на изпадналия в рецесия на междинната възраст артист, с който той се трансформира в подигравка на себе си, направи мускули и актьорската му кариера продължи шеметно, само че не във Франция, а на едно друго място, където битката със старостта е доста по-напреднала.
И да завърша с „ Папа Хемингуей в Куба “, филм на Боб Яри от 2015-а, който Българска национална телевизия излъчи на 26 ноември 2017. Последните години на огромния Папа, в които той беше показан съкрушен, слаб, разкаял се за това, че се е разделил с първата си жена… А несъмнено и за доста други неща. Колко мъчително се е подхлъзнал остарелият Хем. Казват, че било фамилна обремененост, че неговият татко също се е самоубил. Повече не можел да написа и да прави секс, това го угнетявало, мачкало… Той цялостен живот единствено на това ли е разчитал, на секса? Колкото и талантлив публицист да е бил, не е ли подозирал, че някой ден просто ще би трябвало да стане остарял? И когато този ден пристигна, ще би трябвало да бъде заслужен. Но не с подправено човешко достолепие, а с Божествено. Знам, наясно съм какво ще ми кажат българските интелектуалци… и Калин Терзийски. Все едно преднамерено някой ги подстрекава да настояват най-либерално, че индивидът е толкоз изцяло свободен, че може да си избере дали да живее или да спре да го прави и всички, които считат самоубийството за неточност, грях, непреодолима горделивост, са просто селски тъпаци. Ами добре, пичове. Селски дръвник съм. И не одобрявам самоубийството като решение. Смятам го за нищо повече от демонстрация на уязвимост. Породена от най-свирепия човешки кусур – гордостта.
За какво твориш? За да обезсмъртиш името си? Ама че безсмислица. На никой от обезсмъртените не му е пукало изключително дали ще се обезсмърти измежду индивидите. Не с тази цел е пишел и Хемингуей. А на едни по-други обезсмъртени им е пукало да се обезсмъртят в Твореца, който ги е основал. Старостта е просто коректив на тия турбуленции от годините ни на телесни удоволствия. И един финален изпит преди финала тук долу.
Това е. Бъдете здрави. Повече физзарядка и единствено био, еко натурални здравословни храни. Може пък някой от вас въпреки всичко да успее да литне с ония мъдри тристагодишни орли.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ