Далавера: 2500 щайги череши = порше
Далавера: 2500 щайги череши = порше.
2500 щайги череши стигат за закупуване на един автомобил марка „ Порше “ от 250 хиляди лева Луксозната
покупка е изцяло постижима за един сезон при реколтата от 20 дка овошки в региона на Кюстендил, пресметна „ Телеграф “.
До това се стигна, откакто фотография с първокласния автомобил с багажник,
цялостен с няколко бокса сочни череши, безусловно разцепи обществените мрежи за седмица.
Поршето с черешите се появи под пост Cherry dealer/Дилър на череши/ в Кюстендил,
в началото в групи за развлечение, по-късно в милионерски клубове с безброй споделяния.
Коментарите под него са от „ Осанна “ до „ Разпни го “.
В дългия лист с отзиви, доста от тях на чужденци, възмутено разясняват, че черешите в България са по-скъпи от самата кола.
Подобен разход обаче може да си го разреши прекупвач, до момента в който производител би трябвало да копае и пръска 53 години дръвчетата,
без да харчи, с цел да кара лично „ Порше “.
Прости сметки демонстрират, че 250 хиляди лева, колкото почти коства първокласното возило,
са равни на 2500 щайги череши от по 10 кг, при цена от 10 лева на кг,
каквато приблизително засече по пазарите „ Телеграф “. Една щайга с 10 кг плод коства 100 лева
За да се събере сумата от 250 хиляди лева, са нужни 2500 щайги или 2500 кг, равни на 25 т.
Според Милен Михалков, производител от региона на Кюстендил, междинният рандеман там от декар е 1,5 т.
Това значи, че за лъскавата покупка е нужна реколтата на черешова градина от 20 дка за един сезон, която се равнява на 30 т.
Добивите от разликата сред 25 т и 30-те тона слагаме в графата – разноски и загуби, каквито търговците имат.
Дори от тези 5 тона, откакто мине данъчно облагане,
в случай че всичко е заявено, отново остава облага, която чисто възлиза на 67 320 лева
Не по този начин вдъхновяващо стоят нещата при самите производители на череши, видно от аритметиката. Ако един овощар реши да си купи „ Порше “ за 250 хиляди лева, то той би трябвало да събира всичко получено в продължение на 53 години. Според Михалков и сътрудника му Кирил Димитров от Дупница череши се изкупуват от двама предприемачи в региона – единият от които е италианец, за 1,20 лева на кг, като цената може да падне и на 70 ст. Приемаме, че цялата годишна продукция е по 1,20 лева за кг, което прави 3600 лева От тях 1950 лева са за труда на берачите, които получават по 65 ст. за предаден кг. Така за притежателя на овощната градина от продажбата на реколтата остават 1650 лева Към тази сума прибавяме и годишните дотации за дка и обвързано подкрепяне, които за 20 дка са 5 хиляди лева и стават общо 6650 лева От тях изваждаме 2 хиляди лева за препарати, техника, налози и разноски и по този начин в края на сезона остават 4650 лева Проста сметка демонстрира, че са нужни 53 година икономисване, изясни Милен Михалков.
Кирил Димитров отглежда към 100 дка черешови насаждения сред Кюстендил и Дупница. Реколтата тази година е естествена, макар че от ранните череши много не са се опрашили и количеството е по-малко.
„ Проблемът е, че се изсипаха много дъждове, които напукаха плода, а по този начин никой не го желае. Продължат ли преваляванията още седмица, ще съсипят и приблизително ранните. Затова огромна част от тях ще минат през котел и ще станат ракия. В последните години това ни избавя – търсенето на череши за ракия “, описа овощарят. И не сме ние, които караме скъпите коли. Те и облагите са за търговците, за нас е единствено работата и тъгата, добавя той.
Кирил Димитров заплаща на берачите по 70 ст. за кг череши, с останалите разноските му се подвигат до 1 лев, а изкупвачът, който е италианец, дава по 1,20-1,30 за кг. Като прибави и изхарчените пари за превоз, с цел да закара продукцията до изкупвателния пункт, то сметката става пито-платено, облага съвсем няма. Затова и доста овощари към този момент са понижили фрапантно отглежданите площи с черешови насаждения. Същото счита да направи и той. Реализира към 30 тона от черешите, останалите 30 т си остават по дърветата.
Много от производителите преди години предавали черешите си на предприятията за преправка на плодове и зеленчуци, само че фабриките от дълго време са унищожени. На процедура един италианец държи целия пазар на череши в Кюстендилско, а като монополист не си дава напън да подвига изкупните цени. „ Въртим се в обаян кръг, единствено бягане и тъга за нас. Намаляваме производството, в случай че по този начин продължава, то след години ще ядем единствено вносни череши “, твърди Кирил Димитров.
2500 щайги череши стигат за закупуване на един автомобил марка „ Порше “ от 250 хиляди лева Луксозната
покупка е изцяло постижима за един сезон при реколтата от 20 дка овошки в региона на Кюстендил, пресметна „ Телеграф “.
До това се стигна, откакто фотография с първокласния автомобил с багажник,
цялостен с няколко бокса сочни череши, безусловно разцепи обществените мрежи за седмица.
Поршето с черешите се появи под пост Cherry dealer/Дилър на череши/ в Кюстендил,
в началото в групи за развлечение, по-късно в милионерски клубове с безброй споделяния.
Коментарите под него са от „ Осанна “ до „ Разпни го “.
В дългия лист с отзиви, доста от тях на чужденци, възмутено разясняват, че черешите в България са по-скъпи от самата кола.
Подобен разход обаче може да си го разреши прекупвач, до момента в който производител би трябвало да копае и пръска 53 години дръвчетата,
без да харчи, с цел да кара лично „ Порше “.
Прости сметки демонстрират, че 250 хиляди лева, колкото почти коства първокласното возило,
са равни на 2500 щайги череши от по 10 кг, при цена от 10 лева на кг,
каквато приблизително засече по пазарите „ Телеграф “. Една щайга с 10 кг плод коства 100 лева
За да се събере сумата от 250 хиляди лева, са нужни 2500 щайги или 2500 кг, равни на 25 т.
Според Милен Михалков, производител от региона на Кюстендил, междинният рандеман там от декар е 1,5 т.
Това значи, че за лъскавата покупка е нужна реколтата на черешова градина от 20 дка за един сезон, която се равнява на 30 т.
Добивите от разликата сред 25 т и 30-те тона слагаме в графата – разноски и загуби, каквито търговците имат.
Дори от тези 5 тона, откакто мине данъчно облагане,
в случай че всичко е заявено, отново остава облага, която чисто възлиза на 67 320 лева
Не по този начин вдъхновяващо стоят нещата при самите производители на череши, видно от аритметиката. Ако един овощар реши да си купи „ Порше “ за 250 хиляди лева, то той би трябвало да събира всичко получено в продължение на 53 години. Според Михалков и сътрудника му Кирил Димитров от Дупница череши се изкупуват от двама предприемачи в региона – единият от които е италианец, за 1,20 лева на кг, като цената може да падне и на 70 ст. Приемаме, че цялата годишна продукция е по 1,20 лева за кг, което прави 3600 лева От тях 1950 лева са за труда на берачите, които получават по 65 ст. за предаден кг. Така за притежателя на овощната градина от продажбата на реколтата остават 1650 лева Към тази сума прибавяме и годишните дотации за дка и обвързано подкрепяне, които за 20 дка са 5 хиляди лева и стават общо 6650 лева От тях изваждаме 2 хиляди лева за препарати, техника, налози и разноски и по този начин в края на сезона остават 4650 лева Проста сметка демонстрира, че са нужни 53 година икономисване, изясни Милен Михалков.
Кирил Димитров отглежда към 100 дка черешови насаждения сред Кюстендил и Дупница. Реколтата тази година е естествена, макар че от ранните череши много не са се опрашили и количеството е по-малко.
„ Проблемът е, че се изсипаха много дъждове, които напукаха плода, а по този начин никой не го желае. Продължат ли преваляванията още седмица, ще съсипят и приблизително ранните. Затова огромна част от тях ще минат през котел и ще станат ракия. В последните години това ни избавя – търсенето на череши за ракия “, описа овощарят. И не сме ние, които караме скъпите коли. Те и облагите са за търговците, за нас е единствено работата и тъгата, добавя той.
Кирил Димитров заплаща на берачите по 70 ст. за кг череши, с останалите разноските му се подвигат до 1 лев, а изкупвачът, който е италианец, дава по 1,20-1,30 за кг. Като прибави и изхарчените пари за превоз, с цел да закара продукцията до изкупвателния пункт, то сметката става пито-платено, облага съвсем няма. Затова и доста овощари към този момент са понижили фрапантно отглежданите площи с черешови насаждения. Същото счита да направи и той. Реализира към 30 тона от черешите, останалите 30 т си остават по дърветата.
Много от производителите преди години предавали черешите си на предприятията за преправка на плодове и зеленчуци, само че фабриките от дълго време са унищожени. На процедура един италианец държи целия пазар на череши в Кюстендилско, а като монополист не си дава напън да подвига изкупните цени. „ Въртим се в обаян кръг, единствено бягане и тъга за нас. Намаляваме производството, в случай че по този начин продължава, то след години ще ядем единствено вносни череши “, твърди Кирил Димитров.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ