Юристка оспорва присъдата срещу Васил Левски
От чисто юридическа позиция преподавателката по право доцент Маргарита Златарева оспорва повода за края на живота на най-голямата персона в българската история - Васил Левски. В книгата " Юридически взор към процеса на Васил дякон Левски ", тя дава своята версия за процеса, оповестява Българска телеграфна агенция.
Авторката не счита, че Османската страна през 1872-1873 година може да организира процесуално изискан углавен развой, съпоставим с тогавашното европейско наказателнопроцесуално право, а в противен случай - че углавното произвеждане е такова, каквото е разрешила военно-административната система на империята, до неотдавна потънала само в правото на Шериата.
В изданието се откроява уважителното отношение на Високата врата към " главатаря на протеста " и се акцентира по какъв начин разкритията за революционната му активност са смутили, разтревожили и заплашили " вътрешната сигурност " на тази към момента голяма и мощна империя.
Изтъква се, че Портата е принудена да организира развой с отзив в цяла Европа - могъщо оръжие за бъдещото национално избавление.
Различен взор върху процеса
Апелът е да не се стремим да прогласяваме процеса " за нелегитимен ", тъй като по този начин подценяваме отношението на Османската страна към протичащото се в българските земи, омаловажаваме достойното държание на Апостола пред съда и великото му изпитание да провежда българите в битката за национална автономия.
" Юридически взор към процеса на Васил дякон Левски " дава един друг взор към една от най-дискутираните тематики, по които изтъкнати наши историци, адвокати и политици към момента не могат да обединят позиции.
Процесът на Васил Левски, почнал против Димитър Общи и другите участници в ограбването на турската хазна в Арабаконашкия проход, остава през годините територия с разнопосочни послания. Какъв е статутът на специфичната нарочна комисия, провела процеса, с какъв акт е приключил той и какво е наличието и тежестта на този акт са въпроси, на които в другите столетия се дава отговор нееднозначно.
Доц. Маргарита Златарева преглежда закони и устави на Османската страна, настоящи към 1872-1873 година, протоколите от разпитите на Васил Левски и другите хванати поборници, заключителните протоколи-присъди (мазбати) от процеса, както и множеството писма и телеграми, изпращани от европейски дипломати и османски управници по мотива. Тя наблюдава противоречивия към този момент десетилетия развой в подтекста на императивните правила на османския углавен закон и редица особености на недоразвитото към момента наказателно съдопроизводство.
Авторката
Маргарита Златарева е родена в Карлово, където приключва гимназия " Васил Левски ". Учи право в Софийския университет, специализира банково право в Joint Wienna Institute, Австрия, и конституционно правосъдие в Карлсруе, Германия.
Професионалният й живот е обвързван с правоприлагането на гражданско и комерсиално право като арбитър във всички правосъдни инстанции - областен съд, областен съд (Пловдив) и Върховен касационен съд. Девет години е арбитър в Конституционния съд, преподава цивилен развой в Нов български университет.
Автор е на " Юридически лица с нестопанска цел ", монографията " Процесът за анулация на решенията на общото заседание на корпоративни общности " и учебника " Международен цивилен развой ". Автор е на сборници и на десетки научни публикации в региона на дружественото, нестопанското право и гражданския развой.
Авторката не счита, че Османската страна през 1872-1873 година може да организира процесуално изискан углавен развой, съпоставим с тогавашното европейско наказателнопроцесуално право, а в противен случай - че углавното произвеждане е такова, каквото е разрешила военно-административната система на империята, до неотдавна потънала само в правото на Шериата.
В изданието се откроява уважителното отношение на Високата врата към " главатаря на протеста " и се акцентира по какъв начин разкритията за революционната му активност са смутили, разтревожили и заплашили " вътрешната сигурност " на тази към момента голяма и мощна империя.
Изтъква се, че Портата е принудена да организира развой с отзив в цяла Европа - могъщо оръжие за бъдещото национално избавление.
Различен взор върху процеса
Апелът е да не се стремим да прогласяваме процеса " за нелегитимен ", тъй като по този начин подценяваме отношението на Османската страна към протичащото се в българските земи, омаловажаваме достойното държание на Апостола пред съда и великото му изпитание да провежда българите в битката за национална автономия.
" Юридически взор към процеса на Васил дякон Левски " дава един друг взор към една от най-дискутираните тематики, по които изтъкнати наши историци, адвокати и политици към момента не могат да обединят позиции.
Процесът на Васил Левски, почнал против Димитър Общи и другите участници в ограбването на турската хазна в Арабаконашкия проход, остава през годините територия с разнопосочни послания. Какъв е статутът на специфичната нарочна комисия, провела процеса, с какъв акт е приключил той и какво е наличието и тежестта на този акт са въпроси, на които в другите столетия се дава отговор нееднозначно.
Доц. Маргарита Златарева преглежда закони и устави на Османската страна, настоящи към 1872-1873 година, протоколите от разпитите на Васил Левски и другите хванати поборници, заключителните протоколи-присъди (мазбати) от процеса, както и множеството писма и телеграми, изпращани от европейски дипломати и османски управници по мотива. Тя наблюдава противоречивия към този момент десетилетия развой в подтекста на императивните правила на османския углавен закон и редица особености на недоразвитото към момента наказателно съдопроизводство.
Авторката
Маргарита Златарева е родена в Карлово, където приключва гимназия " Васил Левски ". Учи право в Софийския университет, специализира банково право в Joint Wienna Institute, Австрия, и конституционно правосъдие в Карлсруе, Германия.
Професионалният й живот е обвързван с правоприлагането на гражданско и комерсиално право като арбитър във всички правосъдни инстанции - областен съд, областен съд (Пловдив) и Върховен касационен съд. Девет години е арбитър в Конституционния съд, преподава цивилен развой в Нов български университет.
Автор е на " Юридически лица с нестопанска цел ", монографията " Процесът за анулация на решенията на общото заседание на корпоративни общности " и учебника " Международен цивилен развой ". Автор е на сборници и на десетки научни публикации в региона на дружественото, нестопанското право и гражданския развой.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ