Още в далечната 1876 г. френският психолог Емил Буарак е

...
Още в далечната 1876 г. френският психолог Емил Буарак е
Коментари Харесай

Дежавю: откъде идват спомените?

Още в далечната 1876 година френският психолог Емил Буарак е въвел термина „ дежавю “ (вече видяно). Изминали са 140 години – за това време учени от всички страни по света са се опитвали да обяснят, за какво множеството здрави хора усещат, че в миналото към този момент са били в сходна обстановка.

Но в научния свят и до през днешния ден не съществува единна позиция във връзка на това, от какво се провокира дежавю и за какво този феномен не може да се провокира изкуствено.

Сега група откриватели от Тексаския университет A&M са анализирали резултатите от предходни работи, отдадени на дежавю, и са изяснили какви механизми най-вероятно дават отговор за възникването на лъжливи мемоари. С текста на проучването можете да се на уеб страницата на университета.

Психолозите са удостоверили, че множеството хора изпитват дежавю – съгласно другите проучвания, от 60 до 80% от мъжете и дамите най-малко един път в живота си са се сблъсквали с този феномен.

„ Според всички допитвания 2/3 от хората не знаят що е дежавю – разяснява невробиологът Майкъл Хук, един от създателите на проучването. – За да разберем по какъв начин поражда този феномен, е належащо да изучим по какъв начин запомняме едни или други неща. “

Изследователите считат, че за възникването на дежавю дава отговор темпоралният лоб на основния мозък, чиито функционалности са свързани с усещането на слухови, вкусови, обонятелни чувства, разбор и синтез на речеви звуци, както и механизмите на паметта.

Увреждането на темпоралния лоб може да докара до появяването на савант синдром – рядко положение, при което лица с отклонения в развиването имат „ остров на талантливост “ – изявена дарба в една или няколко области на знанията, контрастиращи с общата дребнавост на личността.

Един от най-известните саванти е бил Ким Пийк – американец с феноменална памет, запаметяващ до 98% от прочетената информация, първообраз на героя на Дъстин Хофман във кино лентата „ Дъждовният човек “.

Освен това повреденият темпорален лоб води до епилепсия на темпоралния лоб, при която честотата на дежавю се усилва. „ Известно ни е, че някои пациенти изпитват дежавю като предизвестие за начало на припадъка “, споделя Майкъл Хук.

По-рано друга група учени е стигнала до сходни заключения – невролози от университета Дюк, благодарение на функционална МРТ са сканирали основния мозък на здрави доброволци, когато последните изпълнявали проби за памет и лъжлива памет. Учените приложили остарял трик с крава, кон и свиня. Те говорели на доброволците единствено за крава и кон. Освен това множеството от последните били безусловно сигурни, че е ставало дума и за свиня.

  • Какво е дежавю и за какво се случва?
  • Защо поражда резултатът дежавю
  • Британец живее 8 години в „ примка на времето “

В хода на проучването учените открили, че при доброволците, които са безусловно сигурни в своите мемоари, оказващи се истина, внезапно е нараснала интензивността на междинния темпорален лоб.

Освен това по-рано е било изяснено, че нарушаванията в темпоралния лоб на основния мозък могат да провокират парамнезия – разстройство на паметта, изразяващо се в лъжливи мемоари. При парамнезията може да настъпи разбъркване на минало и настояще, а също на действителни и измислени събития.

Понякога пациентите възприемат като част от личния си живот прочетено или забелязано в миналото, или противоположното – личният им живот им наподобява като епизод на разказ или филм.

Източник: megavselena.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР