Повечето хора говорят само един или два езика, но някои

Повечето хора приказват единствено един или два езика, само че някои владеят доста от тях. Тези хора се назовават полиглоти. Те оказват помощ да се разбере по какъв начин мозъкът се оправя с езика – главният способ на човешката връзка.

В ново изследване, включващо група полиглоти, мозъчната интензивност на участниците е следена благодарение на способ, наименуван функционален магнитен резонанс, до момента в който те слушат фрагменти, прочетени на разнообразни езици.

С едно завладяващо изключение, интензивността се усилва в областите на мозъчната кора, участващи в мрежата за обработка на езици в мозъка, когато тези полиглоти – които приказват сред пет и 54 езика – чуят езиците, които владеят най-добре, спрямо езиците, които владеят по-слабо или въобще не владеят.

„ Смятаме, че това се дължи на обстоятелството, че когато обработвате език, който знаете добре, можете да включите цялостния набор от езикови интервенции – интервенциите, които езиковата система в мозъка ви поддържа “, споделя неврологът от Масачузетския софтуерен институт Евелина Федоренко, член на Института за мозъчни проучвания „ Макгавърн “ към Масачузетския софтуерен институт и основен създател на проучването, оповестено в списание Cerebral Cortex.

„ Можете да имате достъп до всички смисли на думите по памет, можете да изграждате изречения и можете да имате достъп до комплицирани смисли на равнище изречение “, прибавя Федоренко.

Но едно изключение притегля вниманието на откривателите. При доста от участниците слушането на родния им език предизвиквало по-слаба мозъчна реакция в съпоставяне със слушането на други езици, които те знаели – приблизително с към 25 %. А при някои от полиглотите слушането на родния им език задействало единствено част от езиковата мрежа на мозъка, а не цялата.

„ Полиглотите стават специалисти по родния си език от позиция на успеваемостта на нервните процеси, които са нужни за обработката му. Поради това езиковата мрежа в мозъка не се задейства толкоз доста, когато те обработват роден език спрямо нероден език “, споделя неврологът и съавтор на проучването Олесия Журавльов от университета Карлтън в Канада.

„ Родният език може да има фаворизиран статут, най-малко в тази популация “, добавя Федоренко, визирайки полиглотите участници в проучването.

Езиковата мрежа на мозъка включва няколко области, ситуирани във фронталния и темпоралния лоб.

„ Езиковата мрежа подкрепя разбирането и продуцирането на разнообразни модалности – говорими, писмени, знакови и други – и ни оказва помощ да кодираме мислите си в поредици от думи и да декодираме мислите на другите от техните изявления “, споделя Федоренко.

Съавторът на проучването Саима Малик-Мораледа, докторант в Програмата за бионаука и технологии за тирада и слух на Харвард/МИТ, съобщи, че откритията допускат, че дестилацията на смисъла ръководи мозъчната реакция на езика.

„ Колкото повече смисъл можете да извлечете от езиковия вход, който получавате, толкоз по-голяма е реакцията в езиковите райони – като се изключи родния език, евентуално тъй като говорещият е по-ефективен в извличането на смисъл от езиковия вход “, сподели Малик-Мораледа.

34-те участници в проучването, 20 мъже и 14 дами, са на възраст от 19 до 71 години. За 21 от тях британският език е роден, а за останалите френски, съветски, испански, холандски, немски, маджарски и китайски език е роден.

Мозъчната им интензивност беше следена, когато слушаха записи на фрагменти от осем езика: родния си език, три други, които владееха високо, умерено и едва, и четири, които не знаеха. Половината от тях слушаха записи на „ Алиса в страната на чудесата “ на Луис Карол. Другата половина слушаха записи на древен истории.

По-слабата мозъчна реакция при слушане на родния език е най-силно изразена измежду участниците в проучването, които са чули библейските истории – съгласно Федоренко те са езиково по-прости от написаното от Карол.

„ Голяма част от работата в региона на езиковите проучвания – споделя Федоренко – е съсредоточена върху лица с езикови усложнения – разрастващи се или добити. Но можем също по този начин да научим доста за когнитивната и невронната инфраструктура на някаква функционалност, като преглеждаме човеци, които са „ специалисти “ в тази функционалност. Полиглотите са един от типовете езикови „ специалисти “. “