Въображението ни прави хора
Вашият мозък може да си показа неща, които не са се случили или даже не съществуват. Лесно можете да си визиите по какъв начин карате велосипед на небето, макар че това не е нещо, което в действителност може да се случи. Можете да си визиите по какъв начин вършиме нещо, което в никакъв случай не сте правили преди – като каране на водни ски – и може би даже да си визиите по-добър метод да го извършите от всеки различен.
Въображението включва основаване на ментален облик на нещо, което не е налице за вашите сетива, или даже нещо, което не е някъде в действителността. Въображението е една от основните качества, които ни вършат хора. Но от кое място идва то? Аз съм невролог, който учи по какъв начин децата получават въображение. Особено се интересувам от неврологичните механизми на въображението.
След като идентифицираме кои мозъчни структури и връзки са нужни за умствено конструиране на нови обекти и подиуми, учени като мен могат да погледнат обратно в хода на еволюцията, с цел да видят по кое време са се появили тези мозъчни области – и евентуално са дали началото на първите типове въображение.
След като животът се появява на Земята преди към 3,4 милиарда години, организмите последователно стават по-сложни. Преди към 700 милиона години невроните са се организирали в елементарни невронни мрежи, които по-късно са еволюирали в мозъка и гръбначния мозък преди към 525 милиона години.
Динозаврите са еволюирали преди към 240 милиона години, а бозайниците са се появили няколко милиона години по-късно. Докато споделят пейзажа, динозаврите са доста положителни в улавянето и яденето на дребни бозайници. Динозаврите обаче са били студенокръвни и, сходно на актуалните невъзмутими влечуги, са можели да се движат и да ловуват дейно единствено денем, когато е топло. За да избегнат хищничеството на динозаврите, бозайниците са намерили решение: да се скрият подземен денем.
Не доста храна обаче пораства подземен. За да се хранят, бозайниците би трябвало да пътуват над земята – само че най-безопасното време за търсене на храна е през нощта, когато динозаврите не са такава опасност. Това решение обаче идва с компромис: бозайниците би трябвало да ядат доста повече храна от динозаврите на единица тегло, с цел да поддържат високия си метаболизъм и да поддържат непрекъснатата си вътрешна телесна температура към 37 градуса по Целзий. Нашите предшественици от бозайниците е трябвало да намерят 10 пъти повече храна по време на късото си будно време и е трябвало да я намерят в тъмната нощ.
Как са изпълнили тази задача? Те са кодирали пейзажа в неокортекса, най-външния пласт на мозъка. Те са кодирали навигацията в енториналния кортекс. И цялата система е обвързвана от мозъчната конструкция, наречена хипокампус. Хората към момента употребяват тази система за памет за запомняне на обекти и минали събития, като да вземем за пример вашата кола и къде сте я паркирали.
Група неврони в неокортекса кодират тези мемоари за обекти и минали събития. Спомнянето на нещо или епизод реактивира същите неврони, които в началото са го кодирали. Всички бозайници евентуално могат да си спомнят и преживеят кодирани преди този момент обекти и събития посредством наново активиране на тези групи от неврони. Тази основана на неокортекс-хипокампус система на паметта, която еволюира преди 200 милиона години, стана първата основна стъпка към въображението.
Следващият конструктивен детайл е способността да се построи „ памет “, която в действителност не се е случила. Неволни измислени „ мемоари “ – Най-простата форма на показване на нови обекти и подиуми се случва в сънищата. Тези ярки, странни неволни мечти се свързват при хората със стадия на бързо придвижване на очите (REM) на съня. Учените допускат, че типовете, чиято отмора включва интервали на REM сън, също сънуват. Торбестите и плацентарните бозайници имат REM сън, само че яйцеснасящият бозайник ехидната не го прави, което допуска, че този стадий от цикъла на съня е еволюирал, откакто тези еволюционни линии са се разделили преди 140 милиона години.
Всъщност запис от профилирани неврони в мозъка, наречени кафези на място, показва, че животните могат да „ мечтаят “ да отидат тук-там, които в никакъв случай преди не са посещавали. При хората решенията, открити по време на сънуване, могат да оказват помощ за разрешаването на проблеми. Има голям брой образци за научни и инженерни решения, непринудено визуализирани по време на сън.
Неврологът Ото Лоуи мечтае за опит, който потвърждава, че нервните импулси се предават по химичен път. Той прави опита – по-късно получи Нобелова премия за това изобретение. Елиас Хау, изобретателят на първата шевна машина, твърди, че главното изобретение, слагането на отвора за конеца покрай върха на иглата, е пристигнало при него в съня. Дмитрий Менделеев разказва, че е видял насън „ маса, където всички детайли са сложени на мястото си, както е належащо. Събуждайки се, незабавно го записва на лист хартия. И това е периодическата таблица. Тези открития са направени от същия механизъм на несъзнателно въображение, добит за първи път от бозайници преди 140 милиона години.
Разликата сред доброволното въображение и неволното въображение е аналогична на разликата сред доброволния мускулен надзор и мускулния конвулсия. Доброволният мускулен надзор разрешава на хората умишлено да комбинират мускулни придвижвания. Спазъм поражда непринудено и не може да бъде следен.
По същия метод, доброволното въображение разрешава на хората умишлено да комбинират мисли. Когато бъдете помолени да комбинирате въображаемо два идентични правоъгълни триъгълника по техните дълги ръбове или хипотенузи, вие си представяте квадрат. Когато бъдете помолени да нарежете въображаемо кръгла пица с две перпендикулярни линии, пресъздавате четири идентични части.
Тази съзнателна, дружелюбна и надеждна дарба за съчетание и рекомбиниране на ментални обекти се назовава префронтален синтез. Той разчита на способността на префронталната кора, ситуирана в самата предница на мозъка, да управлява останалата част от неокортекса. Кога нашият тип е придобил способността за префронтален синтез? Всеки артефакт, датиран преди 70 000 години, може да е бил изработен от основател, който не е имал тази дарба. От друга страна, от към това време има разнообразни археологически артефакти, които недвусмислено демонстрират наличието му: съставни фигурални обекти, като човек-лъв; костни игли с ухо; лъкове и стрели; музикални инструменти; издигнати жилища; украсени погребения, предполагащи вярвания в задгробния живот, и доста други. Множество типове археологически артефакти, недвусмислено свързани с префронталния синтез, се появяват по едно и също време преди към 65 000 години на голям брой географски места.
Тази внезапна смяна във въображението е характеризирана от историка Ювал Харари като „ когнитивна гражданска война “. Трябва да се означи, че почти съответствува с най-голямата миграция на Хомо сапиенс отвън Африка. Генетичните разбори допускат, че няколко индивида са придобили тази дарба за префронтален синтез и по-късно са популяризирали гените си надлъж и нашир, като са отстранили други модерни мъже благодарение на въобразена тактика и новоразработени оръжия. Така че е било пътешестване от доста милиони години на еволюция за нашия тип, с цел да се оборудваме с въображение. Повечето безчовечен бозайници имат капацитет да си показват какво не съществува или не се е случило несъзнателно по време на REM сън; единствено хората могат непринудено да извикват нови обекти и събития в съзнанието си, употребявайки префронтален синтез.
Публикувано в The Conversation, създател доктор Andrey Vyshedskiy, Ph.D., невролог от Бостънския университет. Той е създател на над 100 научни изявления, оповестени в New England Journal of Medicine, J. of Autism and Developmental Disorders, Thorax, Chest и доста други водещи научни списания. Изследванията му се концентрират върху развиването на децата, неврологичните основи на въображението и еволюцията на езика.
