Това, което бебето ви чува преди да се роди, наистина може да формира мозъка му
Според ново изследване, което дава нов взор върху лекотата, с която новородените усвояват уменията за слушане и говорене, тези блажено спокойни месеци, които прекарваме в утробата на майката, преди да се родим, може да са времето и мястото, където стартира проучването на езици.
Екип от откриватели, управителен от специалисти от университета в Падуа, Италия, наблюдава специфични промени в мозъчните модели на новородените, когато те са изложени на тирада – което допуска, че мозъкът им вече е надъхан към езика на майката и към главните ритми на речта.
„ Тези резултати са най-убедителното доказателство до момента, че езиковият опит вече формира функционалната организация на мозъка на бебетата, даже преди раждането “, пишат откривателите в публикувания си документ.
В набора от изследвания са включени 33 новородени на възраст между един и пет дни с френскоговорящи майки. На бебетата са пуснати аудиозаписи на приказката „ Златка и трите мечета “ на френски, британски и испански език.
С помощта на капачки, снабдени с електроди, откривателите виждат нещо друго, когато френският тон се възпроизвежда финален: повече времеви корелации на дълги дистанции, които са мозъчни талази, свързани с метода, по който възприемаме и обработваме речта.
Това допуска, че незабавно след раждането към този момент сме в положение да разпознаваме и усвояваме езика, който сме чували, до момента в който сме били в утробата (знаем, че външните звуци могат да се чуват след към седем месеца от бременността).
Освен това екипът открива, че тези мозъчни осцилации, задействани от френския език, са с избрана периодичност, обвързвана с естествените ритми на речта. Изглежда, че сме подготвени да стартираме да се учим да приказваме, даже когато сме единствено на няколко дни.
„ Така мозъкът на новороденото може към този момент да е в оптимално положение за ефективна обработка на речта и езика, което е в основата на непредвидените способности на човешките бебета за проучване на езици “, пишат откривателите.
Макар че предходни проучвания демонстрираха, че най-вероятно слушаме, до момента в който сме в утробата на майката – помислете например за метода, по който бебетата предпочитат гласа на майка си – това проучване имаше за цел да прегледа по-отблизо невронната активност, която се случва при новородените.
Разбира се, бебетата са изцяло способни да научат език, различен от родния им – това не значи, че сме привързани към езика, на който говори майка ни. Това обаче демонстрира, че ученето стартира още преди раждането.
Изследователите предполагат, че една от следващите стъпки би могла да бъде да се изследва как други типове аудио могат да повлияят на мозъка на новородените: Вече има доказателства, че сме в положение да разпознаваме музика, която сме чували преди това в утробата на майката.
„ Ще бъдат нужни бъдещи изследвания на невроизображенията, с цел да се провери дали това учене е съпроводено от промени във времевата динамичност на невроните, каквито наблюдавахме тук при езика “, пишат откривателите.
Изследването е оповестено в Science Advances.
