Търсенето на лекарство срещу старост поднася изненади
Изследването на свободните радикали, ускоряващи изцеждането на организма на старини, посочило тяхното ненадейно предимство в млада възраст. Учените приказват за нов метод към проучването на стареенето.
Когато откривателите от Buck Institute развъждали мишки, „ програмирани “ за остатък от свободни радикали, те очаквали, че такива мишки ще стареят по-бързо. Вместо това се получило противоположното – свободните радикали помогнали на младите животни, като ускорили зарастването на раните с нарастване на диференциацията на епидермис и епителизацията.
Вярно, за тази „ свръхспособност “ мишките заплатили на старини. По подобен метод актуалният метод към казуса за стареенето се нуждае от конкретизиране, защото това, което ни вреди на старини, може да се окаже потребно на млади години и противоположното.
Според актуалните показа свободните радикали (активни атоми или групи атоми с един или няколко несдвоени електрона) се явяват главен ускорител на стареенето на организма. Те се образуват като непряк артикул на естествения продан на субстанции, а също могат да попаднат в организма от външен източник, да вземем за пример от тютюнев пушек.
Известно е, че несъразмерното количество свободни радикали провокира увреждане на клетките, което води до ускорено стареене. Но както се оказало, в някои случаи пиенето на оксиданти за битка със свободните радикали не е потребно. Преди всичко това се отнася до младежите.
Новото проучване още един път показва, че казусът със стареенето е належащо да се учи в подтекста на целия живот. Опитите на мишки посочили, че остатъкът на свободни радикали дал на мишките предимство за бърза регенерация в млада възраст, само че им се наложило да платят скъпо за това в дълготрайна вероятност.
Някои кожни кафези спрели делението, с времето те ставали от ден на ден, а стволовите кафези – все по-малко. В резултат количеството свободна сила в епидермиса спаднало, кожата се състарила бързо, изтъняла, раните почнали да зарастват доста неприятно.
По подобен метод това, което било потребно на млади години, се обръщало в голям брой проблеми на старини.
Учените означават, че метаболизмът на свободните радикали не е елементарен развой. Природата употребява свободните радикали, с цел да ръководи здравето на кожата. На млади години в обикновено количество те не са рискови, а назад – потребни са. Но що се отнася до старостта, то след края на репродуктивната възраст на природата ѝ е „ все едно “ какъв резултат оказват радикалите върху умиращия организъм.
Новото проучване има практическа стойност – в този момент е ясно, че приемането на огромно количество антиоксиданти на млади години е рисково. Това няма да запази младостта на кожата, а противоположното – ще форсира нейното стареене с напредването на възрастта.
