Колосална структура в далечната Вселена отрича всичко, което знаем за

Колосална конструкция в далечната Вселена отхвърля всичко, което знаем за развиването на всемира. По светлината, пътувала 6,9 милиарда години, с цел да доближи до нас, астрономите вършат хипотези за великански, съвсем съвършен пръстен от галактики с диаметър към 1,3 милиарда светлинни години. Това не подхожда на никоя известна конструкция или механизъм на формиране, известни до през днешния ден.
Големият пръстен, както е наречена структурата, може да значи, че би трябвало да променим общоприетия модел на космологията. Откритието, ръководено от астронома Алексия Лопес от Университета на Централен Ланкашър, беше показано на 243-тата среща на Американското астрономическо общество през януари и може да бъде намерено в платформата за предпечат arXiv.
Това е втората гигантска конструкция, открита от Лопес и нейните сътрудници. Първата, наречена Гигантската дъга, се намира в същата част на всемира, на същото разстояние. Когато откриването на дъгата беше оповестено през 2021 година, това озадачи астрономите. Големият пръстен в допълнение задълбочава мистерията.

„ Нито една от тези две свръхголеми структури не е лесна за пояснение в актуалното ни схващане за Вселената “, сподели Лопес през януари. „ И техните големи размери, отличителни форми и космологична непосредственост сигурно би трябвало да ни споделят нещо значимо – само че какво тъкмо? “

Най-непосредствената връзка наподобява е с нещо, наречено Baryon Acoustic Oscillation (BAO). Това са великански, кръгли подредби на галактики, открити в целия Космос. Те в действителност са сфери, вкаменелости от акустични талази, които са се разпространявали през ранната Вселена и по-късно са замръзнали, когато пространството е станало толкоз дифузно, че акустичните талази към този момент не са могли да се популяризират.
Големият пръстен не е BAO. Всички BAO са с закрепен размер от към 1 милиард светлинни години в диаметър. И задълбочената инспекция на Големия пръстен демонстрира, че той е по-скоро като форма на тирбушон, която е подравнена по подобен метод, че да наподобява като пръстен. Което пък оставя въпроса какво, за Бога, е това – без отговор. Не е ясно и какво значи това за космологичния принцип, който гласи, че във всички направления всяка дадена част от пространството би трябвало да наподобява съвсем по същия метод като всички други елементи от него.

„ Очакваме материята да бъде отмерено разпределена на всички места в пространството, когато преглеждаме Вселената в огромен мащаб, тъй че не би трябвало да има забележими нередности над избран размер “, изяснява Лопес.

„ Космолозите пресмятат настоящото теоретично ограничаване на размера на структурите на 1,2 милиарда светлинни години, само че и двете структури са доста по-големи – Гигантската дъга е съвсем три пъти по-голяма, а обиколката на Големия пръстен е сравнима с дължината на Гигантската дъга “, добавя тя.
Възможен модел за най-малко някакво пояснение дава цикличната космология на Роджър Пенроуз. В нея Вселената минава през безкрайни цикли на разширение на Големия гърмеж и това би могло да изясни пръстеновидните структури.
Друга опция е, че структурите са тип топологичен недостатък в тъканта на пространство-времето, прочут като галактически струни. Оприличават ги на необятни като протони бръчки, които са се появили в ранната Вселена, когато пространство-времето се разтяга, след което замръзва на място. Учените още не са разкрили кой знае какъв брой физически доказателства за галактически струни, само че теоретичните доказателства са много обещаващи.
В момента никой не знае сигурно какво значат Големият пръстен и Гигантската арка. Може просто да са инцидентни подредби на галактики, въртящи се в небето, макар че вероятността за това наподобява много дребна.
Академичните среди се надяват да бъдат открити още такива подредби от галактики, разпръснати из Вселената, с цел да могат да изградят постоянни хипотези по въпроса.
Източник