Кой движи ръката при автоматичното писане?
Уилям Стейнтън Моисей (1839–1892) е англикански свещеник, за който се счита, че е установявал контакт със сили не от този свят. На 30 март 1873 година духовните послания стартират да идват през ръката на Моисей посредством „ автоматизирано писане “. Моисей е осведомен от тези, с които поддържа връзка, че този способ е определен, с цел да могат тези контакти да останат документирани за бъдещите генерации.
Мойсей се е свързвал с древен герои. Невероятните си прекарвания по време на сеансите по автоматизирано писане той разказва в книга, която издава приживе. След гибелта му излиза още една книга, събрала спомените и записките на хора, които са участвали на неговите сеанси. Втората съдържа повече детайлности, а в първата Моисей заобикаля да посочва с имената им духовете, с които контактува.
Първата му среща с отвъдното става през април 1872 година Мойсей получава доказателствена информация от умрял другар, прекарване, което го кара да повярва в качествата си и да поеме по пътя на медиума. Ето какво написа той след първия си нравствен опит:
„ Това ми даде религия – бих споделил познание – което никакви следващи прекарвания не са раздрусали. Оттогава до момента в никакъв случай не съм се колебал, въпреки че съм виждал доста неща, които ме объркват, доста неща, които мощно оскърбяват положителния усет. Въпреки че съм чувал за машинация и макар че имам вяра, че измамата съществува. Въпреки че виждам причина да слага под подозрение всички изводи на някои спиритуалисти и да отдавам по-широка област на сферата на идеята, която те са склонни да призная. Въпреки че ден след ден се сблъсквам с проблеми, които не мога да реша, и компликации, които единствено напреднали познания и опит могат изцяло да схванат. Въпреки всичко това, заключенията от тази нощ, подкрепени и доказани от доста следващи прекарвания, остават твърди и непоклатими. “
Стейнтън Моисей написа, че от време на време, когато потегля „ автоматизираното писане “, той се озовава отвън тялото си: „ стоях духом покрай тялото ми, което седеше, държейки писалката пред масата, на която беше сложена тази книга. Разгледах го, както и подредбата в стаята, с огромен интерес. Видях, че тялото ми е там и че съм обвързван с него от тънка линия светлина. Всичко материално в стаята изглеждаше сенчесто и всичко духовно изглеждаше крепко и същинско. “ Той твърди, че в това положение може да види духовете, които въздействат на писането му и че писалката се движи, „ като насочва към писалката лъч, който наподобява като синя светлина “.
А ето какво споделя в своите мемоари Чарлтън Шпеер, участвал на доста от сеансите на Моисей: „ Мога единствено да кажа, че те бяха предадени с заслужен, сдържан, явен и безапелационен звук и че макар че гласът идваше от медиума, постоянно незабавно се виждаше, че личността, която се обръща към нас, не е тази на медиума. Гласът беше друг и концепциите постоянно не бяха в сходство с тези, поддържани по това време от медиума. Важен факт също беше, че макар че доста духове упражняваха власт над срещите, гласът, който говореше, постоянно беше друг. Ние разбрахме чудесно кой разсъдък поддържа връзка по тона на гласа и метода на изговаряне “. Шпеер добавя, че почеркът на Моисей в живота е един, а по време на сеансите и автоматизираното писане става напълно друг.
Шпеер споделя и за случай, в който масата, към която са събрани участиците в сеанса, стартира да се клати, да танцува и да се издига до равнището на очите им. Според него: „ Такива феноменални прояви са нужни, с цел да доближат до хора, които не могат да одобряват никакви други доказателства. Те не са никакво доказателство за нашите изказвания, нито доказателство за моралната хубост на нашите учения; само че те са най-подходящото средство за постигане до материалиста. “
През май 1874 година Моисей се среща с двама членове на Sidgwick Group, които основават SPR осем години по-късно. Те са надълбоко впечатлени от качествата на Моисей и пишат в спомените си: „...сега срещнахме човек с университетско обучение, с очевиден здрав разсъдък и почтеност, който ни гарантираше за поредност от феномени – протичащи се на самия него и без съмнителна или продажна помощ. “ Според очевидците случилото се потвърждава три съществени тези, незнайни на науката. Става дума за:съществуването в човешкия дух на скрити сили на просветление и общуване; личното оцеляване и непосредственото наличие на миналите в отвъднотонамеса, дължаща се на незнайни „ организации “, в рационалния свят. Моисей говорел искрено и изчерпателно, без да крие нищо от прекарванията. Показал им тетрадките със записите си и както пишат членовете на Sidgwick Group, „ той въодушеви религия, която беше по едно и също време задоволителна и която към момента е задоволителна, с цел да подтикне към деяние “.
Към края на живота му, дарбата му наподобява позатихва. Моисей стартира да задава въпроси на духовете – за какво ги чува да му приказват на британски, по какъв начин би могъл да им повярва, че те са тези, за които се показват и пр.
Източник
Мойсей се е свързвал с древен герои. Невероятните си прекарвания по време на сеансите по автоматизирано писане той разказва в книга, която издава приживе. След гибелта му излиза още една книга, събрала спомените и записките на хора, които са участвали на неговите сеанси. Втората съдържа повече детайлности, а в първата Моисей заобикаля да посочва с имената им духовете, с които контактува.
Първата му среща с отвъдното става през април 1872 година Мойсей получава доказателствена информация от умрял другар, прекарване, което го кара да повярва в качествата си и да поеме по пътя на медиума. Ето какво написа той след първия си нравствен опит:
„ Това ми даде религия – бих споделил познание – което никакви следващи прекарвания не са раздрусали. Оттогава до момента в никакъв случай не съм се колебал, въпреки че съм виждал доста неща, които ме объркват, доста неща, които мощно оскърбяват положителния усет. Въпреки че съм чувал за машинация и макар че имам вяра, че измамата съществува. Въпреки че виждам причина да слага под подозрение всички изводи на някои спиритуалисти и да отдавам по-широка област на сферата на идеята, която те са склонни да призная. Въпреки че ден след ден се сблъсквам с проблеми, които не мога да реша, и компликации, които единствено напреднали познания и опит могат изцяло да схванат. Въпреки всичко това, заключенията от тази нощ, подкрепени и доказани от доста следващи прекарвания, остават твърди и непоклатими. “
Стейнтън Моисей написа, че от време на време, когато потегля „ автоматизираното писане “, той се озовава отвън тялото си: „ стоях духом покрай тялото ми, което седеше, държейки писалката пред масата, на която беше сложена тази книга. Разгледах го, както и подредбата в стаята, с огромен интерес. Видях, че тялото ми е там и че съм обвързван с него от тънка линия светлина. Всичко материално в стаята изглеждаше сенчесто и всичко духовно изглеждаше крепко и същинско. “ Той твърди, че в това положение може да види духовете, които въздействат на писането му и че писалката се движи, „ като насочва към писалката лъч, който наподобява като синя светлина “.
А ето какво споделя в своите мемоари Чарлтън Шпеер, участвал на доста от сеансите на Моисей: „ Мога единствено да кажа, че те бяха предадени с заслужен, сдържан, явен и безапелационен звук и че макар че гласът идваше от медиума, постоянно незабавно се виждаше, че личността, която се обръща към нас, не е тази на медиума. Гласът беше друг и концепциите постоянно не бяха в сходство с тези, поддържани по това време от медиума. Важен факт също беше, че макар че доста духове упражняваха власт над срещите, гласът, който говореше, постоянно беше друг. Ние разбрахме чудесно кой разсъдък поддържа връзка по тона на гласа и метода на изговаряне “. Шпеер добавя, че почеркът на Моисей в живота е един, а по време на сеансите и автоматизираното писане става напълно друг.
Шпеер споделя и за случай, в който масата, към която са събрани участиците в сеанса, стартира да се клати, да танцува и да се издига до равнището на очите им. Според него: „ Такива феноменални прояви са нужни, с цел да доближат до хора, които не могат да одобряват никакви други доказателства. Те не са никакво доказателство за нашите изказвания, нито доказателство за моралната хубост на нашите учения; само че те са най-подходящото средство за постигане до материалиста. “
През май 1874 година Моисей се среща с двама членове на Sidgwick Group, които основават SPR осем години по-късно. Те са надълбоко впечатлени от качествата на Моисей и пишат в спомените си: „...сега срещнахме човек с университетско обучение, с очевиден здрав разсъдък и почтеност, който ни гарантираше за поредност от феномени – протичащи се на самия него и без съмнителна или продажна помощ. “ Според очевидците случилото се потвърждава три съществени тези, незнайни на науката. Става дума за:съществуването в човешкия дух на скрити сили на просветление и общуване; личното оцеляване и непосредственото наличие на миналите в отвъднотонамеса, дължаща се на незнайни „ организации “, в рационалния свят. Моисей говорел искрено и изчерпателно, без да крие нищо от прекарванията. Показал им тетрадките със записите си и както пишат членовете на Sidgwick Group, „ той въодушеви религия, която беше по едно и също време задоволителна и която към момента е задоволителна, с цел да подтикне към деяние “.
Към края на живота му, дарбата му наподобява позатихва. Моисей стартира да задава въпроси на духовете – за какво ги чува да му приказват на британски, по какъв начин би могъл да им повярва, че те са тези, за които се показват и пр.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ