Човешки клонинги – мит или реалност
Още откогато преди повече от половин век учените съумяха да клонират жаба, интензивно се заприказва, че е единствено въпрос на време да стартира всеобщото клониране на хора. Безконтролното клониране се трансформира в един от най-големите кошмари на учените и сюжет на редица фантастични филми.
Петдесет години по-късно към момента никой академик не се е похвалил, че е съумял да клонира човешко създание. Но за какво? Нали технологията съществува? Това са единствено част от въпросите, които си задавате. Дали не-клонирането на хора се дължи на научно – софтуерни спънки или компликациите са най-вече от етичен темперамент?
Според редица специалисти клонирането на хора е постижимо, макар че е извънредно неетично. Дори и да забравите за етиката, ресурсите нужни за клонирането на човешко създание са обилни, доста повече от тези, нужни за клонирането на котки, мишки или даже крави.
След първото сполучливо клониране през 1950 година, учените съумяха да клонират съвсем дузина други животни в това число овце, крави, свине, котки. Във всички обособени случаите специалистите се сблъскваха с разнообразни компликации, които им се постановяваше да преодоляват по пътя на опита и грешката.
„ Става дума за игра на цифри “, се пробва да опише с елементарни думи процеса на клониране доктор Робърт Ланза, основен академик в биотехнологична компания. „ Просто при мишките разполагаме с хиляди яйцеклетки, с които можем да създадем хиляди опити. С хората не е по този начин “.
Клонирането е комплициран развой, който изисква да се отстрани ядрото на яйцеклетката. С премахването на ядрото на яйцеклетките се отстраняват и част от протеините, които са виновни за последващото разделяне на клетката.
При мишките това не е проблем, тъй като ембрионът е в положение самичък да си ги създаде. При приматите това не се случва. Биолозите считат, че това е повода за неуспеха при основаването на маймунски клонинги.
И в случай че това не е задоволително да обезкуражи учените, става известно, че клонингите постоянно имат разнообразни генетични аномалии, които им пречат да се вграждат вярно в матките. Това води до спонтанни аборти във всички стадии от бременността или до ранна гибел.
Честотата на генетичните недостатъци при клонингите и доста по-голяма, в сравнение с при останалите зародиши. Това се дължи на обстоятелството, че клонингите имат единствено един родител, вместо двама. Това значи, че молекулярният развой, прочут под името „ печатане “, не протича вярно, или не протича изобщо.
Подобни генетични недостатъци могат да се показват в построяването на прекомерно огромна плацента, която в по-късните стадии на бременността да докара до проблеми с кръвоснабдяването на зародиша. Често срещани са и дефектите при вътреутробното развиване на зародиша.
„ Изключително високата смъртност при клонираните ембриони както и риска от развиването на всевъзможни генетични недостатъци, с който учените към момента не могат да се преборят прави клонирането на хора извънредно неетично “, е заключението на доктор Робърт Ланза.
