Исках да направя криле, защото птиците не знаят за ограниченията, казва за БТА визуалната артистка Ники Колиър
Исках да направя криле, тъй като си мислих, че птиците не знаят за рестриктивните мерки, свързани с това да защитим живота си и не престават да си летят по всички страни. Това сподели за Българска телеграфна агенция българският образен актьор и дизайнер доктор Ники Колиър, която живее в Дъблин. Тя е в София за която може да бъде прегледана в Националния етнографски музей.
Проектът стартира по време на пандемията от КОВИД-19 – интервал, който, по думите ѝ, се оказва „ разграничен “ за всички. Според нея изолацията е върнала природата в всекидневието ни по пропуснат метод. „ Започнахме да усещаме връзката с природата доста повече “, означи Колиър.
„ Ние, всички, сме имигранти, всички сме инвалиди, всички сме здрави, всички сме неприятни и положителни. Просто се местим от едно в друго. Колкото повече одобряваме какъв брой сме уязвими и любопитни, толкоз ще ни е по-лесно да разберем, че съседа ни постоянно би трябвало да го посрещаме като господ. Защото това е тестване на боговете за нашата човещина “, сподели още Колиър.
ИЗЛОЖБАТА
Експозицията е показана в България по покана на Ирландското посолство. Тя свързва приказките и науката – две полета, които съгласно Колиър ни оказват помощ „ да се движим напред “. В работата си тя се въодушевява и от облика на света Бригита – настойничка на занаятите и поезията, която „ лекува душата посредством тези изкуства “.
Преди да тръгне за откриването на изложбата в София, си направила зелена шапка-цилиндър, с цел да покаже на хората, че идва да споделя хрумвания посредством ирландската идея. „ Имах привилегията да се срещна с човек, който е прапраплеменник на Христо Ботев. Сложихме занаятчийската шапка на шапката на наследника на поета, който е трансформирал България към по-добро. И за мен това беше тъкмо една от тези приказки, които се случват всекидневно в живота ни “, сподели Ники Колиър.
За първи път тук се демонстрират и „ крилете на фламингото “. Те са свързани с персонална история на авторката. Детето й по рождение е със специфични потребности. Семейството е доста надълбоко обвързвано с институцията „ Лоралин “, която е основана да се грижи за деца със специфични потребности.
„ И е място на извънредно почитание от мен като майка на дете с специфични потребности, тъй като методът, по който се грижат и поддържат родителите. За мен най-малко е невиждан и е едно от най-великите места в света. Това място е основано от една друга занаятчийка, която видяла децата да вървят заболели по улицата по време на индустриалната гражданска война, тъй като не са имали достатъчното достъп до витамин Д. Ядосала се, че това е нещо, което толкоз елементарно може да се позволи, в случай че пият по една чаша мляко. Тя направила санаториум, приела ги и започвала да ги ликува. И този санаториум се е казвал „ Децата на слънцето “. Моята концепция е, че всеки може да направи нещо малко. Това е историята на фламингото “, споделя Колиър.
След София се разискват представяния на изложбата в Несебър и присъединяване във фестивали, както и посещение в библиотеката в Шумен след привършване на ремонта й.
ВЪЛНАТА Е ВСИЧКО
Материалът е същността на работата на Ники Колиър. „ Хора като мен се назовават материални образни актьори. Т.е. ние сме се влюбили и оженили за един тип материал, който постоянно участва в работата ни. За мен вълната е всичко. Тя е метод да схвана света, метод да се изразя към света, метод да направя света по-добър с това, че вместо аз да ходя и да се мръщя, ще се пробвам да вземам решение проблеми, като вая нещата, които си мисля, във вълна “, сподели авторката.
По думите й да правиш изкуство от вълна е да го правиш отговорно. То няма да остане вечно. Ще си живее и след това, в един миг, отново ще стане част от природата. И това доста й харесва. „ А също така, някак си, и вълната ми е другар. Това, че аз се обичам и тя ме обича назад “, изясни Колиър.
Тя описа, че някои от неуспехите й са станали триумфи посредством вълната. Когато била на 20 години, желала да се занимава с изкуство, само че по думите й, не знаела по какъв начин да го направи. Кандидатствала две години постановка в НАТФИЗ, само че безрезултатно. „ Пък в този момент, посредством вълната, съумях да стана даже режисьор, мултидисциплинарен образен актьор. На някои от филмите, които ще видите, аз съм режисьор “, посочи тя.
Колиър означи, че подхожда към изкуството си с научна дисциплинираност. Докато работила върху дипломна работа, обвързвана с изкуствения разсъдък, научният началник ѝ напомнял, че „ това не е изкуство “ и че всичко би трябвало да бъде „ застопорено във обстоятелства, които са тествани от хора “.
Сега, като сътворявам изкуство, го върша все едно приготвям научна работа. Като си измисля нещо, или усещам нещо, вървя и работя с хора, с цел да схвана това, което аз усещам по какъв начин резонира измежду другите. И да схвана какъв е смисълът на това, което ще направя и по какъв начин да го направя, тъй че да доближи повече хора, описа образната артистка.
ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ В ИРЛАНДИЯ
Част от идеите на Ники Колиър е основаването на българско учебно заведение в Ирландия. „ Създадох го, тъй като хората имаха потребност от него. Видях по какъв начин може да стане. Навихме нашите мъже да учат български от мен и събрахме пет-шест индивида, които ни плащаха. Парите, които плащаха, бяха основата за основаването на учебно заведение. А възпитаници не намерихме мъчно. Ученици доста елементарно намерихме. По-трудно беше с административните неща “, изясни Колиър.
В Ирландия и България творбите ѝ се възприемат друго, когато засягат местни приказки и легенди. Като образец тя уточни интерпретацията си на „ Дивите лебеди “ и „ Децата на Лир “, която провокира дискусия поради избора на танцьори. „ Аз постоянно се удивлявам на гения на хората, а не на това от къде са пристигнали “, сподели тя. Държала при избора на танцьори да има „ положителна дискриминация “, да има танцьори, които да са разнообразни. „ И просто по този начин се получи, че всичките бяха цветнокожи “, сподели Колиър и добави, че изборът й породил полемики в Ирландия и нападки в интернет, тъй като си разрешила да „ скапва приказката за децата на Лир “.
В персоналния ѝ живот въпросът за принадлежността също е всекидневие – тя е българка, брачният партньор ѝ е англичанин, а децата им са ирландци. „ Така че той постоянно би трябвало да се извинява, че е англичанин. На мен се постанова да се оправдавам, че съм от български генезис “, сподели Колиър.
За мен всеки от тези планове, които върша е метод да схвана повече по какъв начин мога да оказа помощ на хората и къде ни е слабостта и несигурността, и страхът, сподели Ники Колиър в умозаключение.
Доц. доктор Ники Колиър е образен актьор и дизайнер, участващ в групови и независими изложения и планове, фокусирани върху устойчивостта, идентичността и подвижността. След дългогодишна научна и професионална активност в областта на компютърните науки, тя основава първото българско учебно заведение в Ирландия и се насочва към творчеството, занаятите и изкуството. Носител е на интернационалните оценки - получава награди на Съюза на художниците, на Съюза на занаятчиите, прави независими изложения в държавни и частни галерии, финалист е на Ирландското кралско общество през 2012 година Колиър получава особено самопризнание от Министерството на външните работи на България за галерия, отбелязваща Председателство на Съвета на Европейски Съюз от България 2017 година и др.
Проектът стартира по време на пандемията от КОВИД-19 – интервал, който, по думите ѝ, се оказва „ разграничен “ за всички. Според нея изолацията е върнала природата в всекидневието ни по пропуснат метод. „ Започнахме да усещаме връзката с природата доста повече “, означи Колиър.
„ Ние, всички, сме имигранти, всички сме инвалиди, всички сме здрави, всички сме неприятни и положителни. Просто се местим от едно в друго. Колкото повече одобряваме какъв брой сме уязвими и любопитни, толкоз ще ни е по-лесно да разберем, че съседа ни постоянно би трябвало да го посрещаме като господ. Защото това е тестване на боговете за нашата човещина “, сподели още Колиър.
ИЗЛОЖБАТА
Експозицията е показана в България по покана на Ирландското посолство. Тя свързва приказките и науката – две полета, които съгласно Колиър ни оказват помощ „ да се движим напред “. В работата си тя се въодушевява и от облика на света Бригита – настойничка на занаятите и поезията, която „ лекува душата посредством тези изкуства “.
Преди да тръгне за откриването на изложбата в София, си направила зелена шапка-цилиндър, с цел да покаже на хората, че идва да споделя хрумвания посредством ирландската идея. „ Имах привилегията да се срещна с човек, който е прапраплеменник на Христо Ботев. Сложихме занаятчийската шапка на шапката на наследника на поета, който е трансформирал България към по-добро. И за мен това беше тъкмо една от тези приказки, които се случват всекидневно в живота ни “, сподели Ники Колиър.
За първи път тук се демонстрират и „ крилете на фламингото “. Те са свързани с персонална история на авторката. Детето й по рождение е със специфични потребности. Семейството е доста надълбоко обвързвано с институцията „ Лоралин “, която е основана да се грижи за деца със специфични потребности.
„ И е място на извънредно почитание от мен като майка на дете с специфични потребности, тъй като методът, по който се грижат и поддържат родителите. За мен най-малко е невиждан и е едно от най-великите места в света. Това място е основано от една друга занаятчийка, която видяла децата да вървят заболели по улицата по време на индустриалната гражданска война, тъй като не са имали достатъчното достъп до витамин Д. Ядосала се, че това е нещо, което толкоз елементарно може да се позволи, в случай че пият по една чаша мляко. Тя направила санаториум, приела ги и започвала да ги ликува. И този санаториум се е казвал „ Децата на слънцето “. Моята концепция е, че всеки може да направи нещо малко. Това е историята на фламингото “, споделя Колиър.
След София се разискват представяния на изложбата в Несебър и присъединяване във фестивали, както и посещение в библиотеката в Шумен след привършване на ремонта й.
ВЪЛНАТА Е ВСИЧКО
Материалът е същността на работата на Ники Колиър. „ Хора като мен се назовават материални образни актьори. Т.е. ние сме се влюбили и оженили за един тип материал, който постоянно участва в работата ни. За мен вълната е всичко. Тя е метод да схвана света, метод да се изразя към света, метод да направя света по-добър с това, че вместо аз да ходя и да се мръщя, ще се пробвам да вземам решение проблеми, като вая нещата, които си мисля, във вълна “, сподели авторката.
По думите й да правиш изкуство от вълна е да го правиш отговорно. То няма да остане вечно. Ще си живее и след това, в един миг, отново ще стане част от природата. И това доста й харесва. „ А също така, някак си, и вълната ми е другар. Това, че аз се обичам и тя ме обича назад “, изясни Колиър.
Тя описа, че някои от неуспехите й са станали триумфи посредством вълната. Когато била на 20 години, желала да се занимава с изкуство, само че по думите й, не знаела по какъв начин да го направи. Кандидатствала две години постановка в НАТФИЗ, само че безрезултатно. „ Пък в този момент, посредством вълната, съумях да стана даже режисьор, мултидисциплинарен образен актьор. На някои от филмите, които ще видите, аз съм режисьор “, посочи тя.
Колиър означи, че подхожда към изкуството си с научна дисциплинираност. Докато работила върху дипломна работа, обвързвана с изкуствения разсъдък, научният началник ѝ напомнял, че „ това не е изкуство “ и че всичко би трябвало да бъде „ застопорено във обстоятелства, които са тествани от хора “.
Сега, като сътворявам изкуство, го върша все едно приготвям научна работа. Като си измисля нещо, или усещам нещо, вървя и работя с хора, с цел да схвана това, което аз усещам по какъв начин резонира измежду другите. И да схвана какъв е смисълът на това, което ще направя и по какъв начин да го направя, тъй че да доближи повече хора, описа образната артистка.
ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ В ИРЛАНДИЯ
Част от идеите на Ники Колиър е основаването на българско учебно заведение в Ирландия. „ Създадох го, тъй като хората имаха потребност от него. Видях по какъв начин може да стане. Навихме нашите мъже да учат български от мен и събрахме пет-шест индивида, които ни плащаха. Парите, които плащаха, бяха основата за основаването на учебно заведение. А възпитаници не намерихме мъчно. Ученици доста елементарно намерихме. По-трудно беше с административните неща “, изясни Колиър.
В Ирландия и България творбите ѝ се възприемат друго, когато засягат местни приказки и легенди. Като образец тя уточни интерпретацията си на „ Дивите лебеди “ и „ Децата на Лир “, която провокира дискусия поради избора на танцьори. „ Аз постоянно се удивлявам на гения на хората, а не на това от къде са пристигнали “, сподели тя. Държала при избора на танцьори да има „ положителна дискриминация “, да има танцьори, които да са разнообразни. „ И просто по този начин се получи, че всичките бяха цветнокожи “, сподели Колиър и добави, че изборът й породил полемики в Ирландия и нападки в интернет, тъй като си разрешила да „ скапва приказката за децата на Лир “.
В персоналния ѝ живот въпросът за принадлежността също е всекидневие – тя е българка, брачният партньор ѝ е англичанин, а децата им са ирландци. „ Така че той постоянно би трябвало да се извинява, че е англичанин. На мен се постанова да се оправдавам, че съм от български генезис “, сподели Колиър.
За мен всеки от тези планове, които върша е метод да схвана повече по какъв начин мога да оказа помощ на хората и къде ни е слабостта и несигурността, и страхът, сподели Ники Колиър в умозаключение.
Доц. доктор Ники Колиър е образен актьор и дизайнер, участващ в групови и независими изложения и планове, фокусирани върху устойчивостта, идентичността и подвижността. След дългогодишна научна и професионална активност в областта на компютърните науки, тя основава първото българско учебно заведение в Ирландия и се насочва към творчеството, занаятите и изкуството. Носител е на интернационалните оценки - получава награди на Съюза на художниците, на Съюза на занаятчиите, прави независими изложения в държавни и частни галерии, финалист е на Ирландското кралско общество през 2012 година Колиър получава особено самопризнание от Министерството на външните работи на България за галерия, отбелязваща Председателство на Съвета на Европейски Съюз от България 2017 година и др.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ