Мецосопраното Денис Грейвс се сбогува с оперната сцена след 40-годишна кариера
Американското мецосопрано Денис Грейвс пя за финален път на сцената на „ Метрополитън “ опера в края на януари и по този метод постави алегоричен завършек на своята 40-годишна кариера.
„ Милиони американци се пенсионират всяка година и в доста връзки аз съм тъкмо като тях. Време е за повече отмора и игри с внуците, а аз имам двама “, написа 61-годишната певица във връзка отдръпването си в намерено писмо, оповестено в „ Ню Йорк таймс “.
Последното зрелище на Денис Грейвс в „ Метрополитън “ опера бе „ Порги и Бес “ на Гершуин , в което тя изигра дребната роля на Мария, собственичка на заведение за хранене. Любопитно съвпадане, защото първият й професионален контракт за театър е тъкмо „ Порги и Бес “ в Тълса, щата Оклахома.
Преди началото на второто деяние Питър Гелб, общоприет управител на „ Метрополитън “, напомни триумфите на мецосопраното и й връчи плакет в символ на самопризнание, че е един от „ изключителните актьори на операта “.
„ Питър, знаех, че ще заплача “, сподели тя с трептящ глас, заобиколена от актьорския състав на операта и измежду дългите овации от препълнената зала, написа „ Ню Йорк таймс “.
Емоционален край на една кариера, която за малко да не се реализира. Когато Грейвс е на 24 години, лекарят й споделя, че няма да може да пее повече. Това се случва единствено три години след професионалния й дебют в операта в Тълса.
„ Той откри, че имам сериозен дисбаланс в щитовидната жлеза, който причиняваше съществени проблеми “, споделя Грейвс пред „ Ню Йорк таймс “.
За благополучие, лекарят се е заблудил. Година по-късно Грейвс се явява на прослушване за „ Кармен “ в операта в Хюстън и е определена за ролята на Мерседес. През идващите 38 години тя преодолява здравословните си проблеми – щитовидната жлеза, кръвоизливи в ларинкса, главоболия – и се трансформира в една от най-хубавите оперни певици.
Грейвс ще бъде запомнена най-много с двете емблематични за нея основни функции като Далила в „ Самсон и Далила “ на Сен-Санс и изключително в „ Кармен “ на Бизе , която извършва при дебюта си в Метрополитън “ опера през 1995 година
Към този миг тя към този момент е задоволително огромна звезда, с цел да бъде показана в предаването на Си Би Ес „ 60 минути “, където водещият споделя: „ Това е резултатът, когато кураж, дисциплинираност, гений и хубост се съчетаят в едно щастливо стичане на събитията. “
На Грейвс обаче не й харесва, че я свързват толкоз мощно с Кармен. „ Това е проблем за кариерата ми. Искам хората да идват в театъра, тъй като аз пея, а не тъй като е „ Кармен “, споделя тя преди години и напомня случай, когато играе в „ Ковънт гардън “ с Пласидо Доминго в известната опера на Бизе.
Заради огромния интерес към спектакъла на площада има екран, излъчващ представлението, и след края му Доминго предлага: „ Денис, да излезем на открито и да благодарим на феновете “. „ Излязох и хората споделиха: „ Кармен, Кармен, ела да ми подпишеш програмата и да си създадем фотография. “ А когато той се появи, те споделиха: „ Пласидо, Пласидо “.
Другата болежка на Грейвс е обвързвана с цвета на кожата й. Тя не желае да се подчертава, че е чернокожа певица.
„ Да, когато вляза през вратата, това е, което виждате: чернокожа жена. Това съм аз, това е моята същина. Проблемът ми е, че никой не споделя „ бялото сопрано Ерин Морли “, само че съвсем всички споделят „ чернокожото сопрано Денис “.
Грейвс е отгледана от самотна майка в югозападната част на столицата Вашингтон. Започва да пее още в ранна възраст, тъй като майка й я моли да забавлява другите деца, до момента в който се прибере от работа.
Грейвс постоянно е живяла във Вашингтон и е запазила връзка с корените си. През годините родният й град се обръща към нея в сложни моменти. Тя изпя America the Beautiful и The Lord’s Prayer в Националната катедрала във Вашингтон след офанзивите от 11 септември 2001 година и American Anthem на Джин Шиър на погребалната работа в Капитолия за Рут Бадер Гинсбург, член на Върховния съд на Съединени американски щати, дългогодишна почитателка на операта и нейна другарка.
Мецосопраното споделя пред „ Ню Йорк таймс “, че й остават още няколко скромни участия в концерти, само че към този момент се пренасочва към живот, отдаден на режисирането и ръководенето на фондацията „ Денис Грейвс “ , отдадена на обществената правдивост и изкуствата.
„ Много хора ми помогнаха – госпожа Гроув от началното учебно заведение, която сподели, че имам хубав глас и ми даде безвъзмездни уроци по пеене; моята учителка по пеене в колежа, а по-късно и в Консерваторията в Ню Инглънд, Хелън Ходам, която ме обичаше безумно и седеше на първия ред до майка ми при дебюта ми в „ Метрополитън “ опера преди 30 години “, написа Грейвс в откритото си писмо във връзка слизането от сцената.
„ Не си потеглям с празни ръце. Сърцето ми прелива от признателност и обич. Тръгвам с прелестни мемоари, чудесни другарства, съзнание, физическа и психическа устойчивост и дълбока обич към това прелестно изкуство. И с осъзнаването, че е пристигнало времето “, обобщава Денис Грейвс.
„ Милиони американци се пенсионират всяка година и в доста връзки аз съм тъкмо като тях. Време е за повече отмора и игри с внуците, а аз имам двама “, написа 61-годишната певица във връзка отдръпването си в намерено писмо, оповестено в „ Ню Йорк таймс “.
Последното зрелище на Денис Грейвс в „ Метрополитън “ опера бе „ Порги и Бес “ на Гершуин , в което тя изигра дребната роля на Мария, собственичка на заведение за хранене. Любопитно съвпадане, защото първият й професионален контракт за театър е тъкмо „ Порги и Бес “ в Тълса, щата Оклахома.
Преди началото на второто деяние Питър Гелб, общоприет управител на „ Метрополитън “, напомни триумфите на мецосопраното и й връчи плакет в символ на самопризнание, че е един от „ изключителните актьори на операта “.
„ Питър, знаех, че ще заплача “, сподели тя с трептящ глас, заобиколена от актьорския състав на операта и измежду дългите овации от препълнената зала, написа „ Ню Йорк таймс “.
Емоционален край на една кариера, която за малко да не се реализира. Когато Грейвс е на 24 години, лекарят й споделя, че няма да може да пее повече. Това се случва единствено три години след професионалния й дебют в операта в Тълса.
„ Той откри, че имам сериозен дисбаланс в щитовидната жлеза, който причиняваше съществени проблеми “, споделя Грейвс пред „ Ню Йорк таймс “.
За благополучие, лекарят се е заблудил. Година по-късно Грейвс се явява на прослушване за „ Кармен “ в операта в Хюстън и е определена за ролята на Мерседес. През идващите 38 години тя преодолява здравословните си проблеми – щитовидната жлеза, кръвоизливи в ларинкса, главоболия – и се трансформира в една от най-хубавите оперни певици.
Грейвс ще бъде запомнена най-много с двете емблематични за нея основни функции като Далила в „ Самсон и Далила “ на Сен-Санс и изключително в „ Кармен “ на Бизе , която извършва при дебюта си в Метрополитън “ опера през 1995 година
Към този миг тя към този момент е задоволително огромна звезда, с цел да бъде показана в предаването на Си Би Ес „ 60 минути “, където водещият споделя: „ Това е резултатът, когато кураж, дисциплинираност, гений и хубост се съчетаят в едно щастливо стичане на събитията. “
На Грейвс обаче не й харесва, че я свързват толкоз мощно с Кармен. „ Това е проблем за кариерата ми. Искам хората да идват в театъра, тъй като аз пея, а не тъй като е „ Кармен “, споделя тя преди години и напомня случай, когато играе в „ Ковънт гардън “ с Пласидо Доминго в известната опера на Бизе.
Заради огромния интерес към спектакъла на площада има екран, излъчващ представлението, и след края му Доминго предлага: „ Денис, да излезем на открито и да благодарим на феновете “. „ Излязох и хората споделиха: „ Кармен, Кармен, ела да ми подпишеш програмата и да си създадем фотография. “ А когато той се появи, те споделиха: „ Пласидо, Пласидо “.
Другата болежка на Грейвс е обвързвана с цвета на кожата й. Тя не желае да се подчертава, че е чернокожа певица.
„ Да, когато вляза през вратата, това е, което виждате: чернокожа жена. Това съм аз, това е моята същина. Проблемът ми е, че никой не споделя „ бялото сопрано Ерин Морли “, само че съвсем всички споделят „ чернокожото сопрано Денис “.
Грейвс е отгледана от самотна майка в югозападната част на столицата Вашингтон. Започва да пее още в ранна възраст, тъй като майка й я моли да забавлява другите деца, до момента в който се прибере от работа.
Грейвс постоянно е живяла във Вашингтон и е запазила връзка с корените си. През годините родният й град се обръща към нея в сложни моменти. Тя изпя America the Beautiful и The Lord’s Prayer в Националната катедрала във Вашингтон след офанзивите от 11 септември 2001 година и American Anthem на Джин Шиър на погребалната работа в Капитолия за Рут Бадер Гинсбург, член на Върховния съд на Съединени американски щати, дългогодишна почитателка на операта и нейна другарка.
Мецосопраното споделя пред „ Ню Йорк таймс “, че й остават още няколко скромни участия в концерти, само че към този момент се пренасочва към живот, отдаден на режисирането и ръководенето на фондацията „ Денис Грейвс “ , отдадена на обществената правдивост и изкуствата.
„ Много хора ми помогнаха – госпожа Гроув от началното учебно заведение, която сподели, че имам хубав глас и ми даде безвъзмездни уроци по пеене; моята учителка по пеене в колежа, а по-късно и в Консерваторията в Ню Инглънд, Хелън Ходам, която ме обичаше безумно и седеше на първия ред до майка ми при дебюта ми в „ Метрополитън “ опера преди 30 години “, написа Грейвс в откритото си писмо във връзка слизането от сцената.
„ Не си потеглям с празни ръце. Сърцето ми прелива от признателност и обич. Тръгвам с прелестни мемоари, чудесни другарства, съзнание, физическа и психическа устойчивост и дълбока обич към това прелестно изкуство. И с осъзнаването, че е пристигнало времето “, обобщава Денис Грейвс.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ