Оригиналът е на Steven Bender, който е на мнение, че

Оригиналът е на Steven Bender, който е на мнение, че дневният сън е значим изключително в IT сферата

Даниел Десподов преди 1 минута 3 Сподели

Най-четени

ТелефониСветослав Димитров - 13:15 | 08.09.2023

Ето коя функционалност разрежда смарт телефона 5 пъти по-бързо, съгласно специалистите

АвтомобилиДаниел Десподов - 9:41 | 08.09.2023

Нов пробив: в Германия сътвориха ултракомпактен електродвигател без непрекъснати магнити съвършен за електрическите автомобили (видео)

IT НовиниДаниел Десподов - 10:23 | 11.09.2023

Тази област се развива доста бързо – компанията Mahle създаде „ идеалният “ електродвигател (видео)

Даниел Десподовhttps://www.kaldata.com/Новинар. Увличам се от модерни технологии, осведомителна сигурност, спорт, просвета и изкуствен интелект.

Спането по малко денем е античен бит, който е публикуван по целия свят.

Някои хора смятат дневния сън за разкош, а други – за метод да останат бодри и здрави. Дневният сън обаче може да има както огромни преимущества, по този начин и някои дефекти.

Като експерт по орофациална болежка имам задълбочено образование в региона на медицината на съня и въздействието на съня върху самочувствието, най-много поради връзката сред съня и мъчителните положения като главоболие и болки в лицето. Обучението ми включва всички аспекти на съня, изключително нарушаванията на дишането по време на сън, безсънието и двигателните нарушавания, свързани със съня.

Мога да кажа, че съм наясно със комплицирания темперамент на съня и за какво една къса сънливост, т.е. дневна сънливост от 20 до 30 минути, може да бъде потребна в доста връзки.

Изобилие от изгоди за здравето

Изследванията демонстрират, че дневният сън има доста преимущества. Кратката сънливост може да помогне за възстановяване на умствената активност и паметта, както и на бдителността, вниманието и скоростта на реакциите.

Кратката сънливост е обвързвана и с нараснала работливост и креативност. Тъй като наподобява, че сънят предизвиква креативното мислене, значително софтуерни компании се пробват да се възползват от това, като основават стаи за сън на работните места.

Освен това се оказва, че мозъкът употребява времето за сън, с цел да обработва информацията, научена денем, което покачва способността за решение на проблеми. В едно известно изследване е потвърдено, че хората, които са спали за малко, са били по-малко раздразнителни и импулсивни, което е довело до възстановяване на концентрацията и успеваемостта на работните действия. Дневната сънливост може даже да докара до възстановяване на способността за асимилиране на нови двигателни умения, като да вземем за пример замахване с голф или свирене на музикален инструмент. Това се дължи на обстоятелството, че по време на съня, както през нощта, по този начин и денем, в мозъка се консолидират другите мемоари и умения.

Дневният сън може също по този начин да понижи равнищата на стрес. В едно изследване е открито, че сънливост с дълготрайност към 20 минути усъвършенства общото въодушевление на участниците. Само че по-дългите дневни сънища с дълготрайност над 30 минути като цяло не се свързват с възстановяване на настроението и благополучието.

Кратките дремки намамаляват и риска от сърдечносъдови болести. Ако сме по-будни, в сравнение с би трябвало, в тялото ни се натрупват химикали, които провокират типичната реакция „ удари/бягай “. Проучванията демонстрират, че късият дневен сън спомага за понижаване на равнищата на тези химикали, което води до нормализиране на кръвното налягане и сърдечния темп. Дневните сънища явно оказват помощ на някои хора в този развой.

Въпреки това, както и при нощния сън, за някои хора може да е мъчно да потънат в дневен сън, изключително в случай че са лимитирани във времето. Доказано е, че техниките за прогресивна мускулна релаксация са потребни както за нощния, по този начин и за дневния сън. Други неспецифични техники за релаксация, като да вземем за пример слушането на релаксираща музика, също подтикват заспиването. Интересно е, че доста хора надценяват времето на бодърстване, когато се пробват да заспят, и подценяват времето, прекарано в сън.

Дневният сън може да има дефекти

Едно от положенията, свързани с дневния сън с дълготрайност над 30 минути, е инерцията на съня – сънливостта и дезориентацията, които от време на време се появяват при пробуждане от по-дълъг сън.

Обикновено колкото по-дълга е дрямката, толкоз повече сънна инерция се постанова да бъде преодоляна. Това може да утежни когнитивните функционалности от няколко минути до половин час. В доста случаи тези резултати могат да бъдат сведени до най-малко посредством консумация на кофеин директно след сън.

Важно е обаче да се означи, че кофеинът не е сурогат на съня. Кофеинът краткотрайно блокира действието на химическото вещество аденозин, насърчаващо съня, което се натрупва по време на бодърстване. Ако непрекъснато зависите от потреблението на кофеин, с цел да останете будни и бодри, това може да значи общо разстройство на съня като бодърствуване или сънна апнея, при която човек краткотрайно стопира да диша по време на сън.

Продължителните или късните следобедни дремки също могат да нарушат нощния сън, което води до компликации със заспиването или с поддържането на съня през нощта. Това нарушение на постоянния цикъл на сън и бодърстване може да докара до изцяло недоспиване, което може да има многочислени негативни последствия за здравето.

Освен това при хората на възраст 60 и повече години по-дългият дневен сън – над 30 минути – могат да усилят риска от сърдечносъдови болести. Изследователите са открили, че възрастните хора, които спят повече от един час денем, са по-склонни да имат нараснало кръвно налягане, висока кръвна захар, непотребни мазнини в региона на талията, необикновени равнища на холестерола и триглицеридите, наричани от време на време метаболитен синдром.

Причината за това събитие значително е незнайна. Възрастните хора са склонни да спят по-често от по-младите, частично тъй като е по-вероятно да имат нарушен нощен сън. Това може да се дължи на по-силна болежка или други фактори, които пречат на съня, на медикаменти, които трансформират съня, и на смяната в ритъма на съня, която се следи с остаряването.

Най-добрите практики

Затова, с цел да увеличите оптимално изгодите и в същото време да намалите рисковете, ето няколко съвета: с цел да избегнете инерцията на съня и нарушаванията на съня през нощта, подремвайте за малко денем. Лягайте си през първата половина на деня, защото това подхожда на намаляването на енергийните равнища след обяд и на естествения циркаден цикъл, когато организмът стартира да изпитва унесеност, сходна на тази, изпитвана при залез. Избягвайте доста късните следобедни дремки, като ги приключвате най-малко четири до шест часа преди лягане, и създайте подобаваща среда, като си лягате в тиха, уютна и едва осветена стая.

Ако се борите с дневната унесеност, най-добре е да се заемете с първопричината, вместо да разчитате единствено на съня. Намаляването на приема на кофеин, спортуването, спазването на постоянен график за сън и достатъчният сън през нощта са главните стъпки за понижаване на дневната унесеност.

В последна сметка дневният сън би трябвало да добавя здравословния режим на сън, а не да замества пълноценната нощна отмора. Балансираният метод към дневния сън може да способства за по-енергичен, концентриран и пълностоен живот.