„Но Одеса е друг въпрос“. Космополитният град и войната на Путин
Одеса принадлежи на света. Днес градът е част от Украйна, само че е обкръжен от съветски войски, които възнамеряват да го завладяват. В историята на Одеса обаче всеки открива нещо близко. Включително и българите.
Ключовото морско пристанище Одеса в Украйна става все по-често част от новините. Преди дни кметът на града Генадий Труханов допусна, че съветски сили могат да се опитат да напреднат от окупираните от тях територии в региона на Николаев към Приднестровието. То пък се управлява от промосковските сепаратисти в Молдова и там има ситуирани съветски войски. По този метод Одеса би била откъсната от останалата територия на Украйна. Заедно с това е допустимо съветски десантни кораби да обкръжат града и по море. Това деяние пък би довело до нова, поредна трагична страница от историята на тази черноморска перла.
И в действителност градът има интернационалната популярност на един от най-знаковите, завладяващи космополитни градове в предишното, място, стимулиращо креативен импулси, търговски контакти, разпространяване на прогресивни хрумвания и чувство за независимост. Заедно с това градът на Черно море познава и друго – стопански рецесии и недостиг, безредица, безпощадна чума, безотговорно и всеобщо принуждение.
Одеса и нейното просвещенско начало
Намираща се през днешния ден в Украйна, Одеса е учредена през 1794 г . в тогавашната Руска империя, покрай дребното татарско населено място Хаджибей, завладяно от руснаците през 1789 година Тя е по-млада даже и от доста американски градове, а за разлика от Варна не може да се похвали с антично елинско завещание.
Началото на града потегля от един упорит план на търсещия завършения благородник Хосе Паскуал Доминго де Рибас - неаполитанец, рожба на разбъркан испанско-ирландски брак. Той съумява да убеди съветската императрица Екатерина II , че градът би могъл да се трансформира в бъдеще в едно от нейните бижута в присъединените към Руската империя южни територии.
Идеята на Де Рибас е била Одеса да бъде нова врата на Русия към Европа.
Скоро след първата копка императрицата си отива от този свят, но работите по строителството на морския пристанищен център не престават. Идеята на Де Рибас е била Одеса да бъде самобитен южен еквивалент на Петербург, нова врата на Русия към Европа. Градът е основан като модел на град, огрян от Просвещението. Името на аристократа със смесена кръв е увековечено в известната одеска улица „ Дерибасовская “, за която редица наблюдаващи означават по какъв начин в разходките по нея има нещо неаполитанско, средиземноморско и мадридско.
Любовникът на Екатерина II, Григорий Потьомкин , прави преустройството на Одеса. Бъдещето на града е обвързвано и с кардинал Арман-Еманюел дю Плеси дьо Ришельо (1766-1822 г.), който през 1803 година е назначен за губернатор. По време на неговото ръководство Одеса се разраства и трансформира в един от най-големите градове в цялата Руска империя, паралелно до Петербург, Москва и Варшава.
Видно е, че първите стъпки и одобряването на Одеса са свързани с нейната космополитна същина. В нея има неаполитански аристократи с испанско-ирландска кръв, мощно френско присъединяване в администрацията, въодушевено и от блян към европеизация и олицетворение на космополитните идеали на Просвещението. Да не приказваме за по-сетнешната пъстра етническа и религиозна мозайка, която ще съставлява града.
Космополитна, артистична, бандитстка
Разрастването на Oдеса продължава въпреки чумата постоянно да навестява пристанището и да провокира случаи на всеобща гибел. Постепенно градът се трансформира в самобитен букет от разнородни етнически групи на брега на Черно море - евреи, гърци, руснаци, украинци, италианци, както и всевъзможни други авантюристи, търсещи завършения, благополучие и облага.
Още първоначално в Одеса се намира една от най-значителните гръцки общности отвън територията на Османската империя. Градът даже се трансформира освен в център на търговия, реализирана от гръцки кораби с гръцки екипажи, само че и на гръцка политическа интензивност. През 1814 година тук се основава тайната организация „ Филики Етерия “, довела до въстанието против османската власт и бъдещата гръцка самостоятелност.
До 40-те години на 19 век множеството от табелите по улиците са били на италиански език, тъй като колкото и да е необичайно това е била към момента преобладаващата лингва франка. Постепенно след 30-те Одеса се трансформира и в един от значимите центрове на еврейската просвета в цяла Европа.
Одеса е посетена от американския публицист Марк Твен, който е впечатлен от пъстрата етническа мозайка.
Всъщност, към средата и началото на втората половина на 19 в. една четвърт от популацията на града е към този момент еврейско. В началото на 20 в. обаче броят на евреите ще нарасне до една трета от всички поданици. Още през 60-те Одеса е посетена от американския публицист Марк Твен , който е впечатлен от пъстрата етническа мозайка и оприличава града на космополитна Америка.
В края на 19 и началото на 20 в. китният град претърпява сложни моменти. Страшни са антиеврейските погроми още от 1871 и 1881 година Но тези от 1905 година и 1906 година ги надминават по броя на жертвите в цялата история на Руската империя. Болшевишката гражданска война и последвалата я Гражданска война пък вършат доста одесити бежанци.
Българите в Одеса и Одеска област
Българската колония в Одеса се основава още в края на 18 и началото на 19 в. По публична съветска статистика от 1868 година в Одеска област живеят 4500 гърко-българи. Според по-късни данни от 1898 година в самия град Одеса се откриват към 600 българи.
Още при започване на века тук идва габровецът Васил Априлов . Заедно с брат си Никифор той става търговски съучастник на гръка Теодориди. Братята след време отварят своя фабрика за „ съветска ракия “ и холандска захар. Към края на 20-те Априлов се отхвърля от търговията, влага спестяванията си в одеска банка и живее като рентиер.
С Одеса е обвързвана също и друга габровска фамилия – Палаузови. През 1833 година в Одеса идва и калоферецът Николай Тошков и стартира търговия с пловдивски ориз.
В началото на 1831 година Априлов открива книгата на украинеца Юрий Венелин „ Старите и днешни българи “. Постепенно одеският кръг спомага за откриването на Габровското светско учебно заведение. Тепърва следват други начинания, венец на които е основаването през 1854 година на Одеското българско настоятелство. Тази институция дава доста както на образованието и културния живот на българите, по този начин и на революционните битки.
По-късно в Одеса, във Втора гимназия, известно време учи Христо Ботев , а след него, в Одеската духовна семинария, Стефан Стамболов . В локалния Новоросийски университет пък през 1885 година приключва право Алеко Константинов . По време на емиграцията си тук през 1887-88 година Иван Вазов написва романа „ Под игото “.
Известните одесити
По някое време за генерал-губернатор в Одеса е назначен и княз Михаил А. Воронцов. Той е прочут с това, че издига в града скулптура на Ришельо, както и със брачната половинка си Елисавета Воронцова. Тя пък има загадка любовна връзка със популярния стихотворец Александър Пушкин , който живее и твори в черноморския град през 1823-1824 година Всъщност, Одеса е място на доста любовни афери и креативен музи. Тук Пушкин стартира работата си над „ Евгений Онегин “, като в облика на Татяна Ларина влага доста от прототипа на Воронцова.
През 1817 година в Одеса се основава колеж на името на кардинал Ришельо. Той съдържа учебно заведение за подготовка на учители и школи за право, политическа спестовност и търговия. Лицеят основава ядрото, към което петдесет години по-късно поражда Одеският университет. Самото пък пораждане на висшето учебно заведение е обвързвано с личността на хирурга Николай Пирогов . През 1856 година той е назначен да дава отговор за образованието в района на Новорусия и играе значима роля в предварителната подготовка за преобразуването на Ришельовския колеж в Одески университет. Целият развой приключва едвам през май 1865 година
Преди да замине за Париж и остане там до края на дните си, от 1870 година до 1882 година с Одеския университет следва да се свърже и имунологът Иля Мечников – предстоящ притежател на Нобелова премия. Университетът през днешния ден носи неговото име.
Паметни остават описанията на Бабел на подземния свят на града, незабравимите облици на гангстери и проститутки.
Останалите в литературата обаятелни и неподражаеми картини на Одеса градът дължи и на различен собствен гражданин – роденият и израснал тук публицист Исак Бабел (1894-1940). Паметни остават неговите описания на подземния свят на града, родния му квартал „ Молдованка “, незабравимите облици на гангстери, проститутки и други. Дори когато Бабел написа през 20-те и 30-те години на 20 в., това в немалка степен е към този момент носталгия по Одеса на неговото детство, която чезне и си отива.
Градът е отечество и на ционисткия деятел Владимир Жаботински , дал доста за бъдещото основаване на страната Израел. Знаменателно звучат редовете му, писани в заточение:
„ Вероятно в никакъв случай няма да видя Одеса. Извинявай, обичам я. Бях апатичен към Русия, даже когато бях млад. Спомням си, че постоянно бях нервозен от наслада, когато отивах в чужбина и се връщах несъзнателно. Но Одеса е различен въпрос. “
Градът е обвързван и със популярния режисьор Сергей Айзенщайн , въпреки самичък той да не е роден в него. Ала през 1925 година той основава точно тук своя шедьовър „ Броненосецът Потьомкин “. Увековечената във кино лентата класическа сцена на одеските стълби е може би най-популярната и знакова за международното кино. Всъщност, лентата на режисьора е отдадена на революцията от 1905 година и се разминава доста с историческите обстоятелства. През октомври 1905 година в Одеса има разгром с всеобщи убийства на евреи, а не избити жители на стълбите - сцена, напълно измислена от Айзенщайн.
Скритата Втора международна война в Одеса
Когато Втората международна война стартира, в черноморския пристанищен град живеят най-малко 200 000 евреи, които са към момента към 1/3 от популацията. Над 100 000 от тях съумяват да избягат още преди румънската окупация на ген. Йон Антонеску , траяла от 16 октомври 1941 до 10 април 1944 година
И въпреки всичко към 70-80 хиляди евреи са принудени да останат в Одеса. По това време регионалният шеф на румънската провинция Транснистрия Георге Алексяну взема решение да изпразни града от всевъзможни евреи. В края на 1941 година той заповядва всеобщото им изтребване. В началото на 1942 година се основава първото еврейско гето в историята на Одеса. Когато напролет на 1944 година Червената войска влиза в града, тя заварва там едвам 48 евреи. След войната някои от избягалите евреи се връщат, само че към този момент в никакъв случай не възвръщат броя си.
Макар още през 1945 година Одеса да добива статута на „ град-герой “, дълги десетилетия случилото се в града по време на войната остава и един от неполучилите гласност и произнасяне трагични епизоди на Холокоста. За руската историография това не е немска окупационна зона, а и главните жертви са евреи. За румънската е проблем разкриването на антисемитската политика, провеждана от окупационните управляващи. За някои от самите одесити пък това е време на колаборация, на взаимни доноси и изменничества, които те биха желали да не помнят.
Днешна Одеса
И до през днешния ден, в самостоятелна Украйна, Одеса продължава да бъде град с европейско лъчение. В нея са към момента забележими следите на особеното културно завещание – съветско, украинско, еврейско, даже гръцко и италианско.
След 2004 година се следи последователно по-голяма украинизация на обществената среда. Поставят се нови знаци на украински с украински правопис, които основават усещане, че са оригинали от 19 в. Припламват дребни протести против паметника на Петър Велики като проруски, които са съчетани с прослава на украински герои и поети от предишното. През 2007 година е възобновен и разрушеният от болшевиките монумент на създателите на Одеса.
Одеса стана очевидец на мрачния 2 май 2014 година с трагичния случай в Профсъюзния дом , при който починаха 42 души и стотици други бяха ранени, след опожаряване на постройката. Това се случи седмица преди така наречен „ референдуми “ в Донецк и Луганск за отделяне от Украйна. Проруски сепаратисти се бяха разположили в палатков лагер пред профсъюзния дом, а за същият ден бе плануван и футболен мач, което докара до скупчване на футболни хулигани в центъра на Одеса. Заснети фрагменти запечатаха нападателно държание и от двете страни. Трагедията бе резултат от провокация, която излезе отвън надзор, а полицията и частите на гражданска отбрана не съумяха да работят съответно.
След към месец, президентът Петро Порошенко назначи някогашния грузински президент Михаил Саакашвили за губернатор на Одеска област, като се очакваше той да е негова дясна ръка. След време обаче сред двамата породи изострен спор. През ноември 2016 година Михаил Саакашвили подаде оставка от поста, защото съгласно него в Одеска област президентът поддържа „ два клана “.
Трагичната история на Одеса е разпратила по света немалка част от нейното население в предишното. От там и безконечната носталгия по някаква предходна Одеса зарежда на доста точки по света загатна за този вселенски град. Само преди дни, по време на церемонията по раздаването на филмовите оценки „ Изборът на критиците “ в Лос Анджелис, Били Кристъл си спомни за избягалите в Съединени американски щати негови баби от Одеса и Киев и по какъв начин растейки в Лонг Айлънд техният зареждащ и въодушевяващ смях е първото нещо, което помни от този живот. Знаменитият артист, потомък на одесити, се помоли още веднъж да има смях и наслада в тази част на света.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Ключовото морско пристанище Одеса в Украйна става все по-често част от новините. Преди дни кметът на града Генадий Труханов допусна, че съветски сили могат да се опитат да напреднат от окупираните от тях територии в региона на Николаев към Приднестровието. То пък се управлява от промосковските сепаратисти в Молдова и там има ситуирани съветски войски. По този метод Одеса би била откъсната от останалата територия на Украйна. Заедно с това е допустимо съветски десантни кораби да обкръжат града и по море. Това деяние пък би довело до нова, поредна трагична страница от историята на тази черноморска перла.
И в действителност градът има интернационалната популярност на един от най-знаковите, завладяващи космополитни градове в предишното, място, стимулиращо креативен импулси, търговски контакти, разпространяване на прогресивни хрумвания и чувство за независимост. Заедно с това градът на Черно море познава и друго – стопански рецесии и недостиг, безредица, безпощадна чума, безотговорно и всеобщо принуждение.
Одеса и нейното просвещенско начало
Намираща се през днешния ден в Украйна, Одеса е учредена през 1794 г . в тогавашната Руска империя, покрай дребното татарско населено място Хаджибей, завладяно от руснаците през 1789 година Тя е по-млада даже и от доста американски градове, а за разлика от Варна не може да се похвали с антично елинско завещание.
Началото на града потегля от един упорит план на търсещия завършения благородник Хосе Паскуал Доминго де Рибас - неаполитанец, рожба на разбъркан испанско-ирландски брак. Той съумява да убеди съветската императрица Екатерина II , че градът би могъл да се трансформира в бъдеще в едно от нейните бижута в присъединените към Руската империя южни територии.
Идеята на Де Рибас е била Одеса да бъде нова врата на Русия към Европа.
Скоро след първата копка императрицата си отива от този свят, но работите по строителството на морския пристанищен център не престават. Идеята на Де Рибас е била Одеса да бъде самобитен южен еквивалент на Петербург, нова врата на Русия към Европа. Градът е основан като модел на град, огрян от Просвещението. Името на аристократа със смесена кръв е увековечено в известната одеска улица „ Дерибасовская “, за която редица наблюдаващи означават по какъв начин в разходките по нея има нещо неаполитанско, средиземноморско и мадридско.
Любовникът на Екатерина II, Григорий Потьомкин , прави преустройството на Одеса. Бъдещето на града е обвързвано и с кардинал Арман-Еманюел дю Плеси дьо Ришельо (1766-1822 г.), който през 1803 година е назначен за губернатор. По време на неговото ръководство Одеса се разраства и трансформира в един от най-големите градове в цялата Руска империя, паралелно до Петербург, Москва и Варшава.
Видно е, че първите стъпки и одобряването на Одеса са свързани с нейната космополитна същина. В нея има неаполитански аристократи с испанско-ирландска кръв, мощно френско присъединяване в администрацията, въодушевено и от блян към европеизация и олицетворение на космополитните идеали на Просвещението. Да не приказваме за по-сетнешната пъстра етническа и религиозна мозайка, която ще съставлява града.
Космополитна, артистична, бандитстка
Разрастването на Oдеса продължава въпреки чумата постоянно да навестява пристанището и да провокира случаи на всеобща гибел. Постепенно градът се трансформира в самобитен букет от разнородни етнически групи на брега на Черно море - евреи, гърци, руснаци, украинци, италианци, както и всевъзможни други авантюристи, търсещи завършения, благополучие и облага.
Още първоначално в Одеса се намира една от най-значителните гръцки общности отвън територията на Османската империя. Градът даже се трансформира освен в център на търговия, реализирана от гръцки кораби с гръцки екипажи, само че и на гръцка политическа интензивност. През 1814 година тук се основава тайната организация „ Филики Етерия “, довела до въстанието против османската власт и бъдещата гръцка самостоятелност.
До 40-те години на 19 век множеството от табелите по улиците са били на италиански език, тъй като колкото и да е необичайно това е била към момента преобладаващата лингва франка. Постепенно след 30-те Одеса се трансформира и в един от значимите центрове на еврейската просвета в цяла Европа.
Одеса е посетена от американския публицист Марк Твен, който е впечатлен от пъстрата етническа мозайка.
Всъщност, към средата и началото на втората половина на 19 в. една четвърт от популацията на града е към този момент еврейско. В началото на 20 в. обаче броят на евреите ще нарасне до една трета от всички поданици. Още през 60-те Одеса е посетена от американския публицист Марк Твен , който е впечатлен от пъстрата етническа мозайка и оприличава града на космополитна Америка.
В края на 19 и началото на 20 в. китният град претърпява сложни моменти. Страшни са антиеврейските погроми още от 1871 и 1881 година Но тези от 1905 година и 1906 година ги надминават по броя на жертвите в цялата история на Руската империя. Болшевишката гражданска война и последвалата я Гражданска война пък вършат доста одесити бежанци.
Българите в Одеса и Одеска област
Българската колония в Одеса се основава още в края на 18 и началото на 19 в. По публична съветска статистика от 1868 година в Одеска област живеят 4500 гърко-българи. Според по-късни данни от 1898 година в самия град Одеса се откриват към 600 българи.
Още при започване на века тук идва габровецът Васил Априлов . Заедно с брат си Никифор той става търговски съучастник на гръка Теодориди. Братята след време отварят своя фабрика за „ съветска ракия “ и холандска захар. Към края на 20-те Априлов се отхвърля от търговията, влага спестяванията си в одеска банка и живее като рентиер.
С Одеса е обвързвана също и друга габровска фамилия – Палаузови. През 1833 година в Одеса идва и калоферецът Николай Тошков и стартира търговия с пловдивски ориз.
В началото на 1831 година Априлов открива книгата на украинеца Юрий Венелин „ Старите и днешни българи “. Постепенно одеският кръг спомага за откриването на Габровското светско учебно заведение. Тепърва следват други начинания, венец на които е основаването през 1854 година на Одеското българско настоятелство. Тази институция дава доста както на образованието и културния живот на българите, по този начин и на революционните битки.
По-късно в Одеса, във Втора гимназия, известно време учи Христо Ботев , а след него, в Одеската духовна семинария, Стефан Стамболов . В локалния Новоросийски университет пък през 1885 година приключва право Алеко Константинов . По време на емиграцията си тук през 1887-88 година Иван Вазов написва романа „ Под игото “.
Известните одесити
По някое време за генерал-губернатор в Одеса е назначен и княз Михаил А. Воронцов. Той е прочут с това, че издига в града скулптура на Ришельо, както и със брачната половинка си Елисавета Воронцова. Тя пък има загадка любовна връзка със популярния стихотворец Александър Пушкин , който живее и твори в черноморския град през 1823-1824 година Всъщност, Одеса е място на доста любовни афери и креативен музи. Тук Пушкин стартира работата си над „ Евгений Онегин “, като в облика на Татяна Ларина влага доста от прототипа на Воронцова.
През 1817 година в Одеса се основава колеж на името на кардинал Ришельо. Той съдържа учебно заведение за подготовка на учители и школи за право, политическа спестовност и търговия. Лицеят основава ядрото, към което петдесет години по-късно поражда Одеският университет. Самото пък пораждане на висшето учебно заведение е обвързвано с личността на хирурга Николай Пирогов . През 1856 година той е назначен да дава отговор за образованието в района на Новорусия и играе значима роля в предварителната подготовка за преобразуването на Ришельовския колеж в Одески университет. Целият развой приключва едвам през май 1865 година
Преди да замине за Париж и остане там до края на дните си, от 1870 година до 1882 година с Одеския университет следва да се свърже и имунологът Иля Мечников – предстоящ притежател на Нобелова премия. Университетът през днешния ден носи неговото име.
Паметни остават описанията на Бабел на подземния свят на града, незабравимите облици на гангстери и проститутки.
Останалите в литературата обаятелни и неподражаеми картини на Одеса градът дължи и на различен собствен гражданин – роденият и израснал тук публицист Исак Бабел (1894-1940). Паметни остават неговите описания на подземния свят на града, родния му квартал „ Молдованка “, незабравимите облици на гангстери, проститутки и други. Дори когато Бабел написа през 20-те и 30-те години на 20 в., това в немалка степен е към този момент носталгия по Одеса на неговото детство, която чезне и си отива.
Градът е отечество и на ционисткия деятел Владимир Жаботински , дал доста за бъдещото основаване на страната Израел. Знаменателно звучат редовете му, писани в заточение:
„ Вероятно в никакъв случай няма да видя Одеса. Извинявай, обичам я. Бях апатичен към Русия, даже когато бях млад. Спомням си, че постоянно бях нервозен от наслада, когато отивах в чужбина и се връщах несъзнателно. Но Одеса е различен въпрос. “
Градът е обвързван и със популярния режисьор Сергей Айзенщайн , въпреки самичък той да не е роден в него. Ала през 1925 година той основава точно тук своя шедьовър „ Броненосецът Потьомкин “. Увековечената във кино лентата класическа сцена на одеските стълби е може би най-популярната и знакова за международното кино. Всъщност, лентата на режисьора е отдадена на революцията от 1905 година и се разминава доста с историческите обстоятелства. През октомври 1905 година в Одеса има разгром с всеобщи убийства на евреи, а не избити жители на стълбите - сцена, напълно измислена от Айзенщайн.
Скритата Втора международна война в Одеса
Когато Втората международна война стартира, в черноморския пристанищен град живеят най-малко 200 000 евреи, които са към момента към 1/3 от популацията. Над 100 000 от тях съумяват да избягат още преди румънската окупация на ген. Йон Антонеску , траяла от 16 октомври 1941 до 10 април 1944 година
И въпреки всичко към 70-80 хиляди евреи са принудени да останат в Одеса. По това време регионалният шеф на румънската провинция Транснистрия Георге Алексяну взема решение да изпразни града от всевъзможни евреи. В края на 1941 година той заповядва всеобщото им изтребване. В началото на 1942 година се основава първото еврейско гето в историята на Одеса. Когато напролет на 1944 година Червената войска влиза в града, тя заварва там едвам 48 евреи. След войната някои от избягалите евреи се връщат, само че към този момент в никакъв случай не възвръщат броя си.
Макар още през 1945 година Одеса да добива статута на „ град-герой “, дълги десетилетия случилото се в града по време на войната остава и един от неполучилите гласност и произнасяне трагични епизоди на Холокоста. За руската историография това не е немска окупационна зона, а и главните жертви са евреи. За румънската е проблем разкриването на антисемитската политика, провеждана от окупационните управляващи. За някои от самите одесити пък това е време на колаборация, на взаимни доноси и изменничества, които те биха желали да не помнят.
Днешна Одеса
И до през днешния ден, в самостоятелна Украйна, Одеса продължава да бъде град с европейско лъчение. В нея са към момента забележими следите на особеното културно завещание – съветско, украинско, еврейско, даже гръцко и италианско.
След 2004 година се следи последователно по-голяма украинизация на обществената среда. Поставят се нови знаци на украински с украински правопис, които основават усещане, че са оригинали от 19 в. Припламват дребни протести против паметника на Петър Велики като проруски, които са съчетани с прослава на украински герои и поети от предишното. През 2007 година е възобновен и разрушеният от болшевиките монумент на създателите на Одеса.
Одеса стана очевидец на мрачния 2 май 2014 година с трагичния случай в Профсъюзния дом , при който починаха 42 души и стотици други бяха ранени, след опожаряване на постройката. Това се случи седмица преди така наречен „ референдуми “ в Донецк и Луганск за отделяне от Украйна. Проруски сепаратисти се бяха разположили в палатков лагер пред профсъюзния дом, а за същият ден бе плануван и футболен мач, което докара до скупчване на футболни хулигани в центъра на Одеса. Заснети фрагменти запечатаха нападателно държание и от двете страни. Трагедията бе резултат от провокация, която излезе отвън надзор, а полицията и частите на гражданска отбрана не съумяха да работят съответно.
След към месец, президентът Петро Порошенко назначи някогашния грузински президент Михаил Саакашвили за губернатор на Одеска област, като се очакваше той да е негова дясна ръка. След време обаче сред двамата породи изострен спор. През ноември 2016 година Михаил Саакашвили подаде оставка от поста, защото съгласно него в Одеска област президентът поддържа „ два клана “.
Трагичната история на Одеса е разпратила по света немалка част от нейното население в предишното. От там и безконечната носталгия по някаква предходна Одеса зарежда на доста точки по света загатна за този вселенски град. Само преди дни, по време на церемонията по раздаването на филмовите оценки „ Изборът на критиците “ в Лос Анджелис, Били Кристъл си спомни за избягалите в Съединени американски щати негови баби от Одеса и Киев и по какъв начин растейки в Лонг Айлънд техният зареждащ и въодушевяващ смях е първото нещо, което помни от този живот. Знаменитият артист, потомък на одесити, се помоли още веднъж да има смях и наслада в тази част на света.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ