Обвиняемият за убийството на известния психолог Иван Владимиров-Нав остава за

„ Обвиняемият за убийството на известния психолог Иван Владимиров-Нав остава за непрекъснато в ареста “.    Тази вест ще намерите в днешния информативен поток. Прокуратурата ще се похвали със известие до медиите, че си е свършила работата. 
Някой проверяващ служител на реда може да се появи по малкия екран и да изясни, че са събрали сума ти доказателства. Но никой няма да признае, че можеше и да не се стига до тук.   „ Нищо не може да се направи “. Така се оправдават и свиват плещи представителите на всички български институции при всяка покруса.    Ужас, който при малко повече нормалност може да бъде предотвратен стига да има предпочитание. Но няма такова и нормално се работи следварително – събират се трупове и се образуват каузи, които потъват някъде сред правосъдните инстанции, с цел да изплуват след десетина години с наказване, показващо, че човешкият живот няма безусловно никаква стойност.    Преди няколко дни в София бе убит известният психолог Иван Владимиров-Нав. За полиция и прокуратура това е още една численост в скучната статистика. За околните му – неизразим смут. А за обществото е диагноза, освен това доста неприятна.    От известната досега обществено информация излиза наяве, че Владимиров и фамилията му години наред са били унизени от нападателен и въоръжен комшия, някогашен служител на реда. И освен те, съседи от кооперацията описват, че задържаният за убийството и различен път се заканвал, дори с оръжие. Жалби са подавани, познайте какъв е бил резултатът. Познахте, никакъв, нула. За да се стигне до един мъртвец и баналното опрощение – нищо не може да се направи.    Думите са слаби, с цел да се опише неуместната обстановка, до която сме се докарали. В България надали има кооперация и жилищен блок, в който да няма най-малко по един проблематичен съсед. Те крещят, подвигат звук и се заканват. Или пък желаят непрекъсната тишина, както обвинения за убийството на Владимиров. Пречи им всичко – от музиката в съседите до тичащите дребни деца. Сега си представете, че всички тия хора са въоръжени и са подготвени да въдворяват тишина с патрони.    Какво ще извършите, в случай че подобен човек, не дай Боже, ви заплашва? Ще се оплачете в полицията? Успех! Там първо ще се опитат да ви накарат да не пишете тъжба. Ще свият плещи и ще обяснят, че законът им пречи и нищо не могат да създадат. Ще се оплачете в прокуратурата? Успех! Прокурорът ще подреди на служителя на реда, дето никак не му се занимава, да ревизира случая и може би да събере доказателства. Нали се сещате какъв ще е резултатът?   Тогава какво? Ще пишете до който се сетите, ще викате малките екрани, ще крещите, че ви заплашват, че ще ви убият? Успех! Два месеца преди да бъде убит Владимиров предсказва личната си гибел в ефира на бТВ. Някой да се е размърдал, да се е самосезирал, както обичат да вършат, когато им е преференциално? Нищо сходно, служителите на реда и прокурорите телевизия не гледат.     Какво остава? Да продадете жилището и да бягате с вярата, че в новия блок няма да има такива комшии. Да си купите револвер и стреляте преди да бъде убит? Ето такива са мрачните други възможности на днешната безнадеждна българска реалност.    И в случай че това ви се коства извънредно, помислете какъв брой пъти седмично чувате за убити от някогашни или сегашни любовници или съпрузи дами. За пребити, за осакатени. За убити от комшии. Само преди три месеца в кооперация на Женския пазар бе погубен различен мъж – Иво Андреев. След скандал със комшия поради ремонт. Стрелецът – някогашен боен, въоръжен.    Това беше единствено преди три месеца, а към този момент никой не го помни. След три дни ще се не помни и казусът с Владимиров. А отговорни няма – полицията е почтена, прокуратурата също. Може дори стрелецът да се отърве, на убийството няма очевидци, в случай че и оръжието изчезне, по какъв начин се потвърждава кой е причинителят. И всички са почтени.    До идващия мъртвец и идната покруса. И до следващото стесняване на плещи – нищо не може да се направи.   Иво Георгиев