Обикновено свързваме думата алчност с парите. Това чувство обаче се

Обикновено свързваме думата лакомия с парите. Това възприятие обаче се усеща в доста обстановки и е познато на хора, за които цялостният портфейл не съставлява значима полезност и не провокира предпочитание. Алчността е възприятие, което може да засегне всеки. Струва си да осъзнаем следствията от него и по какъв начин да се борим с него.

Алчност

В логиката на психиката алчността е мощна, егоистична потребност непрекъснато да се придобива или има повече, в сравнение с е фактически целесъобразно или належащо. Това възприятие може да е обвързвано с изтощителна сласт, апетит или жадност за пари, храна и популярност.

Алчността нормално характеризира някой, който реализира повече, колкото повече желае, и в никакъв случай не е удовлетворен от това. В гонене на материалните си потребности той не познава граници и постоянно ги прекрачва. Алчните хора даже са в положение да нарушат моралните полезности, с цел да реализиран задачите си.
Алчността е неверен метод към живота. Човекът, превзет от него, има възприятие на празнина и се концентрира върху обсесивно търсене на разтуха в приемането на евентуални богатства, с цел да отстрани това мъчително възприятие.

Алчният човек изпитва вътрешна насила да задоволи потребностите си, до момента в който отхвърля другите – също толкоз значимо. Така не вижда, че колкото по-алчен е, толкоз повече се самоунищожава. Запълването на вътрешната празнина с материални неща единствено утежнява казуса и кара да се чувствате по-зле в света към вас.

Самофокусирането е присъща линия на алчните хора. Такива хора постоянно слагат себе си преди всичко, като демонстрират доста дребен интерес към потребностите и възприятията на другите. Чувството на лакомия ги кара да не желаят да вършат нещо за другите.

Алчните хора не са способни на емпатия и до момента в който живеят, не ги е грижа за другите. Затова не се преценяват, че може да са виновници за непозната болежка. Техният егоцентризъм и нежеланието да поемат персонална отговорност за държанието и дейностите си вършат доста сложен живот с тях.

Алчност – прояви

Алчността не е единствено за материални богатства. Човек може да бъде лаком за обич – тогава той в никакъв случай не може да получи задоволително доказателства, че различен човек го обича. Човек може да бъде лаком за власт, самопризнание, даже храна!

Много психолози считат, че чувството за лакомия е нужна част от развиването и че то провокира по-зрели страсти с течение на времето.

Алчността в действителност е „ главен грях “ – лекуването му в зрелост е мъчно и дълготрайно. Това е по този начин, тъй като корените на това възприятие са надълбоко във вашата персона – алчността се развива даже когато детето не може да приказва или да мисли.

Разбирането на казуса ви в зрелост оказва помощ единствено отчасти.
Алчността може да бъде провокирана от предходни отрицателни прекарвания, като загубата на родител, където детето стартира да усеща непрекъсната празнина оттова. Човек може също да се роди с потребности, които не могат да бъдат задоволени по разнообразни аргументи, да вземем за пример когато е подценен от околните си. Ако това се случи, човек може да почувства мощно предпочитание да извърши желанията си и да ги преследва. В резултат на това визията на детето за действителността може да стане изкривена и неправилна.

Въз основа на предходен отрицателен опит, детето развива характерен, непрекъснат тип боязън. Такъв човек стартира да възприема живота си като неуместен, стеснен и празен. Алчният човек ще бъде захласнат от това, което е належащо. Той е уверен, че благосъстоянието му зависи от това да получи всичко, което желае. Ще завижда и на тези, които го имат, и е доста евентуално в никакъв случай не води благополучен живот.

Алчност – резултати

Когато възприятието на лакомия е мощно, човек е заставен да изразходва доста време и сила в търсене и приемане на нещата, които желае, оставяйки всичко останало настрани. Струва му се, че единственото вярно нещо, което би трябвало да направи, е да се опита да задоволи желанията си. Човек, засегнат в детството, има усещането, че ще възвърне възприятието за сигурност, което от дълго време е изгубил.

Въпреки най-хубавите старания и постигането на по-нататъшни триумфи, алчният човек в никакъв случай няма да се усеща непрекъснато в сигурност или пълностоен. Освен това надълбоко вкоренения боязън няма да бъде изкоренен. Алчността също постепенно унищожава връзките със фамилията и приятелите.

Алчността – по какъв начин да я преборим?

Хората, които желаят да се борят с алчността, би трябвало умишлено да открият източника на своя блян към благосъстояние. Това може да значи връщане към детските ви компликации, които са причина за настоящето ви държание. Това е освен връщане към неразрешени спорове от предишното, само че и усилена работа върху потисканите преди страсти и яд.

Алчните хора също би трябвало да знаят какво е в действителност значимо в живота. Строго видяно, те се нуждаят от обич, прочувствена непосредственост, абсолютно приемане и себеприемане.

Хората би трябвало да имат вяра, че можем да бъдем богати единствено когато можем да дадем нещо на някого. Поемането на този алтруистичен път изисква неизменност, самообладание, примирение, храброст и ангажираност. Освен това човек, който желае да се излекува от алчността, би трябвало да се научи да получава същинско наслаждение от това, което към този момент има.

Болестната лакомия е един от клопките, в които всеки може да попадне. За обществото не е елементарно да одобри подобен човек. Но всеки човек може да признае пред себе си своя проблем, да го одобри и да потърси решение.

Зрелите страсти са лечебни – в случай че алчният човек се е свързал с някой, който е великодушен и в същото време настойчив, той има късмет да поправя личността си и да „ контрахира “ по-зрели страсти. Също по този начин оказва помощ да преживеете цялата си лакомия в лечебна среда, да откриете нейните признаци и да ги обсъдите с психолог. Под наблюдението на експерт пациентът може да открие по какъв начин се изпитват ирационални усеща. Личността става по-здрава и индивидът последователно стартира да изпитва признателност, само че процесът е муден.

Резюме

Алчността може да бъде мотор на деяние, реализиране на триумф, само че не с помощта на нея нашата цивилизация реализира напредък. Светът се развива в мечтаната посока най-много с помощта на благосклонност, блян да се освободи от страданието и заболяванията, креативност, любознание и усърдие. Вероятно всички хора изпитват лакомия, само че обектите на възприятието (напр. пари, благодарност, храна) и неговата мощ варират. Дали това има унищожителен резултат върху живота ви зависи, наред с другото, от това дали душeвността ви е развила защитни механизми против него: благотворителност, самоограничение, признателност, безкористност.