Няма да има задължителна имунизация срещу Covid-19. Това обещание се

Няма да има наложителна имунизация против Covid-19. Това заричане се надпреварваха да дават политиците от момента, в който се заприказва за ваксина. След първичните трудности пред разпределението на имунизациите в Европа, недоволството от неприятната организация и опашките за доза успокоение, а по-късно оптимистично увеличение на ваксинираните, процесът забави темпото си. Въпреки релативно ниската заболеваемост сега, към този момент никой не се съмнява, че през есента ни чака нова Covid вълна. От боязън, че още веднъж ще останем в къщи, а стопанската система ще се задъха, в някои европейски страни прибягнаха до последователното въвеждане на наложително имунизиране - в Италия и във Франция за здравните служащи, в Гърция - за работещите в старческите домове, в някои провинции на Австрия анти Covid имунизацията е изискване за започване на работа в лечебните заведения. Ваксинационният документ се трансформира в елементарен пропуск при пътешестване в чужбина, пък и до заведения, кина и театри.

" Действително, сякаш тихомълком идва наложителната имунизация. Честно казано, за някои браншове и специалности даже ми се коства целесъобразно и вярното решение. Но - и тук желая дебело да подчертая - би трябвало доста да внимаваме да не се лимитират жестоко гражданските свободи ", споделя Паул Нолте, социолог и професор по модерна история в Свободния университет в Берлин.

Обявеното от френския президент стягане на ограниченията, в това число наложително ваксиниране за някои специалности, изкара хиляди на митинг, само че в същото време фрапантно усили броя на французите, които си записаха час за имунизиране - близо един милион за един ден. Срещу по-строгите ограничения стачкуваха и в Гърция. Задължителната ваксина ли е цената, която би трябвало да платим, с цел да се върнем към естествения си метод на живот, проф. Нолте?

" Важно е, с какви способи се постанова имунизацията, по какъв начин се управлява и какво следва при неспазване на условието за наложителна имунизация, каквато апропо имаме против други рискови заболявания. В същото време моралният и публичният напън да се имунизираме пораства. В цяла Европа се води все по-интензивна полемика по тематиката - за кои специалности имунизацията да бъде наложителна, дали това са единствено лекарите, учителите, обществените служащи, или би трябвало да помислим и за други сфери?

Предполагам, всеки рационален човек желае по-бързо да достигнем по този начин наречения групов имунитет и да си върнем естествения живот. Една от опциите е имунизацията, само че не считам, че хората, които по най-различни аргументи не желаят да се имунизират, би трябвало да бъдат глобени по какъвто и да е метод. Трябва да намерим някакъв междинен път, допустим за всички. Сигурен съм, че ще успеем ".

Възможно ли е обаче неспазването на обещанието, че имунизациите няма да станат наложителни, да провокират протестна вълна, да стимулират антиваксърите и стачкуващите, които предходната година стачкуваха против ограничаващите ограничения и поставяха пандемията под въпрос, още веднъж да излязат на улицата?

" В момента броят на новите случаи още веднъж пълзи нагоре, въпреки и заболеваемостта да остава доста ниска. В цяла Европа обстановката е относително спокойна, хората се любуват на лятото, радват се на отпадналите ограничавания, виждат се с другари, посещават заведения, кина и театри. Това положително въодушевление понижава нагнетеното обществено напрежение през зимата, когато бяхме затворени. Колко дълго обаче ще продължи тази глътка въздух, не мога да кажа ".

А по какъв начин гледате на опасенията, които се чуват все по-често в Европа, че вървим към двукласово общество, разграничено на имунизирани и неимунизирани?

" Не мисля, че вървим към двукласово общество. Ситуацията остава доста динамични времена. Макар и постепенно, имунизацията напредва. Много от отговорите на въпросите, които си задаваме в този момент, ще научим през есента - зависи дали ще има и какъв брой мощна ще е идната върна и по какъв начин ще ни се отрази според от постигнатото движение на имунизацията ".

Какви следи оставят рестриктивните мерки, през които минахме, какви обществени и политически последици от пандемията виждате още в този момент, преди тя да е отшумяла, проф. Нолте?

" В момента доминира възприятието на облекчение, връщаме се към естественото ежедневие. Но в дълготраен проект няма по какъв начин тази пандемия да не остави трайни следи в съзнанието ни. Ще би трябвало да се научим да живеем с вируса, той няма да си тръгне скоро и елементарно. Отново ще има ограничавания на гражданските ни права, на свободата ни на напредване.

Разбирам терзанията на хората, че ще живеем още дълго като под капак, следени и надзиравани „ от горе “, въпреки че живеем в народна власт. Нещо повече - разбирам терзанията на някои хора, че ще стартираме сами да си постановяваме ограничавания. Това ме тормози ".

Интервюто на Весела Владкова с проф. Паул Нолте в предаването " Събота 150 " можете да чуете от звуковия файл.