Слуховете за смъртта на ГЕРБ са силно преувеличени
Някои политици и наблюдаващи побързаха да отпратят ГЕРБ към небитието, когато стана ясно, че партията е изпреварена от „ ИТН ” на вота на 11 юли. Имаха известно съображение да го създадат – за първи път някогашните ръководещи отстъпиха водаческото си място в изборното съревнование, освен това на напълно нова групировка, без никакъв политически и управнически опит. Мнозина възприеха това като сигнал, че превъзходството, която Бойко Борисов и хората му упражняваха до момента, е на път да завърши – може би окончателно.
Последните няколко години като че ли водеха ГЕРБ точно в тази посока. През 2009 година партията с гръм и тропот опустоши всичко на българската политическа сцена, когато получи 1 678 641 гласа на парламентарните избори. 4 години по-късно, на фона на февруарските митинги против първия кабинет „ Борисов ”, резултатът й внезапно падна до 1 081 605 гласа. Почти същата беше поддръжката за ГЕРБ на вота през 2014 година – 1 072 491 гласоподаватели. През 2017 година означи прочут растеж – до 1 147 292 гласа. Така стигаме до актуалната 2021 година с извършените (засега) два парламентарни вота. На първия – на 4 април, обединението ГЕРБ-СДС получи 837 707 гласа. Това беше задоволително, с цел да й обезпечи първото място, само че успеха беше горчива – за четири години поддръжниците на Борисов се бяха стопили с над 300 000 души.
Полетът на ГЕРБ надолу стартира да наподобява на свободно рухване,
когато на 11 юли се оказа, че гласоподавателите й са намалели с още съвсем 200 000 – до 642 165 души. И това единствено за някакви си два месеца!
Това, което прави ситуацията в действителност доста неприятно за герберите, са следните условия. Първо, на последните избори – едвам 42.19% от гласоподавателите в страната по данните на ЦИК. По принцип се счита, че ниската изборна интензивност облагодетелства най-големите и остарели обединения (ГЕРБ, Българска социалистическа партия, ДПС), защото те разполагат с многочислени, върли поддръжници, които постоянно гласоподават за тях – така наречен твърди ядра. И все пак ГЕРБ беше изпреварена от една напълно нова и организационно неукрепнала партия, каквато е „ ИТН ”. Затова решително можем да предположим, че електоралната ерозия на ГЕРБ съществено е разяла и нейното твърдо ядро.
Второ, Бойко Борисов персонално и извънредно интензивно водеше предизборната акция на партията си. Обиколи огромни и дребни обитаеми места и на всички места го посрещаха тълпи от симпатизанти, които с съперниците си. По същия метод Борисов действаше и при подготовката за евроизборите през 2019 година, когато трябваше да потвърди, че може да закара ГЕРБ към победа и без помощта на някогашния си заместител Цветан Цветанов. Тогава тактиката му сполучи. Сега обаче старите му трикове не проработиха. Положението се промени – страната от 2020 година е в здравна, социално-икономическа и политическа рецесия, а
в това време се появиха политически други възможности на ГЕРБ –
преди всичко, „ ИТН ”, само че също по този начин „ Демократична България ” и ненапълно „ Изправи се! Мутри вън! ”.
Натрапващото се умозаключение е, че когато имат опция да избират, забележителна част от гласоподавателите са склонни да се оттеглен от ГЕРБ. И Борисов с неговата съмнителна „ харизма ” не може да направи кой знае какво, с цел да ги върне назад при себе си. Този отлив, несъмнено, беше дълготраен развой, както демонстрира цитираната нагоре изборна статистика. Защо тогава партията не се смъкна по-рано от първото място ли? Защото всички останали политически сили губеха доверието на гласоподавателите по същия метод като ГЕРБ. Гласовете на всички падаха като численост, само че относителните им дялове като % от гласувалите се запазваха почти идентични. Това позволяваше на групировката на Борисов да остане първа, макар че отслабваше – просто в това време другите ставаха още по-слаби. Но тази обстановка незабавно се промени, веднага като се появи партията на Слави Трифонов, която се ползваше от мощна и растяща изборна поддръжка. Така, изправена пред истински съперник, какъвто на процедура не беше срещала от основаването си, изумена от митинги, кавги и електорален крах,
ГЕРБ се сгромоляса на изборите на 11 юли
А в действителност неприятното занапред стартира. Знаем доста малко за желанията на новите политически обединения в 46-ото Народно заседание. Едно обаче е известно и несъмнено – главният им фокус ще бъде ГЕРБ, както беше и в предния парламент. Бившите ръководещи ще бъдат старателно „ изчегъртвани ” и „ демонтирани ”, до момента в който вниманието на новите не стартира наложително да се измества от условията на държавното ръководство (при условие че изобщо съумеят да образуват парламентарно болшинство и да излъчат правителство). Това предопределя и политическата позиция на герберите за дълго време напред, която ще бъде най-вече отбранителна – да отблъсват офанзивите, на които ще ги подлагат всякакви анкетни комисии, обществени чувания с корупционни разкрития и така нататък
Положението на партията ще се затормозява в допълнение от самия й лидер. Онези, които чакат, че Борисов ще се отдръпна от политиката, с цел да освободи ГЕРБ от задушаващото си наличие, най-вероятно ще останат разочаровани. Бившият министър председател работи тъкмо в противоположната посока – става все по-натрапчив и всемогъщ. Когато дефинира Даниел Митов и Томислав Дончев за зам.-председатели на партията, изглеждаше, че показва пред обществеността евентуалните си наследници. През последните няколко месеца обаче той сподели, че няма да им разреши да излязат и на сантиметър отдолу под сянката му.
Например – кой можеше да схване на съществено Митов като претендент за министър председател в предния парламент, откакто, като че ли беше негов? А в този момент Борисов нахлува постоянно и ненадейно на брифингите на Митов и Дончев, изземва медийното внимание, държи той да бъде индивидът, който изяснява, насочва, управлява. Просто не може да се сдържи. Сякаш споделя – няма Митовци, няма Дончевци, оставам аз, в този момент и вечно. Нищо, че привикванията в Министерство на вътрешните работи го вършат да наподобява нервозен и изплашен, както не сме го виждали до момента.
И все пак ГЕРБ няма да изчезне
Напротив, ще остане относително мощна политическа мощ. Каквото и да се приказва, това е партия, която не зависи единствено от държавната администрация и корупционните мрежи, с цел да си обезпечава електорат. Тя има свои членове и симпатизанти, освен това многочислени, които я избират пред останалите обединения – било тъй като си харесват Борисов; било тъй като имат вяра на извратената антикомунистическа изразителност, която пръскат някогашните номенклатурчици, с които е осеяна ГЕРБ; било тъй като не могат да понасят Трифонов, Радев, „ Позитано ” 20 и „ жълтопаветната десница ”. И друго нещо – когато антигерберската еуфория утихне и новите обединения се сблъскат със суровите действителности на политиката и държавното ръководство, неизбежно ще се появят разочаровани, които герберите ще се опитат да приберат.
Можем да чакаме, че партията ще се стабилизира на настоящия си избирателен резултат. Ако нещата за бъдещите ръководещи потръгнат неприятно, ГЕРБ току-виж стартира да си връща малко от изгубените позиции. Дори и да не бъде ръководеща, тя ще остане измежду водещите политически сили. И един ден, в случай че Борисов най-сетне се осъзнае и отстъпи в дълбоката сянка (защото егото няма да му разреши да се откаже изцяло от партията), тогава ГЕРБ може да стане допустим сътрудник за някои от политиците, които в този момент се кълнат, че няма да се допрян до някогашните ръководещи, с изключение на с цел да им сложат белезници.
Последните няколко години като че ли водеха ГЕРБ точно в тази посока. През 2009 година партията с гръм и тропот опустоши всичко на българската политическа сцена, когато получи 1 678 641 гласа на парламентарните избори. 4 години по-късно, на фона на февруарските митинги против първия кабинет „ Борисов ”, резултатът й внезапно падна до 1 081 605 гласа. Почти същата беше поддръжката за ГЕРБ на вота през 2014 година – 1 072 491 гласоподаватели. През 2017 година означи прочут растеж – до 1 147 292 гласа. Така стигаме до актуалната 2021 година с извършените (засега) два парламентарни вота. На първия – на 4 април, обединението ГЕРБ-СДС получи 837 707 гласа. Това беше задоволително, с цел да й обезпечи първото място, само че успеха беше горчива – за четири години поддръжниците на Борисов се бяха стопили с над 300 000 души.
Полетът на ГЕРБ надолу стартира да наподобява на свободно рухване,
когато на 11 юли се оказа, че гласоподавателите й са намалели с още съвсем 200 000 – до 642 165 души. И това единствено за някакви си два месеца!
Това, което прави ситуацията в действителност доста неприятно за герберите, са следните условия. Първо, на последните избори – едвам 42.19% от гласоподавателите в страната по данните на ЦИК. По принцип се счита, че ниската изборна интензивност облагодетелства най-големите и остарели обединения (ГЕРБ, Българска социалистическа партия, ДПС), защото те разполагат с многочислени, върли поддръжници, които постоянно гласоподават за тях – така наречен твърди ядра. И все пак ГЕРБ беше изпреварена от една напълно нова и организационно неукрепнала партия, каквато е „ ИТН ”. Затова решително можем да предположим, че електоралната ерозия на ГЕРБ съществено е разяла и нейното твърдо ядро.
Второ, Бойко Борисов персонално и извънредно интензивно водеше предизборната акция на партията си. Обиколи огромни и дребни обитаеми места и на всички места го посрещаха тълпи от симпатизанти, които с съперниците си. По същия метод Борисов действаше и при подготовката за евроизборите през 2019 година, когато трябваше да потвърди, че може да закара ГЕРБ към победа и без помощта на някогашния си заместител Цветан Цветанов. Тогава тактиката му сполучи. Сега обаче старите му трикове не проработиха. Положението се промени – страната от 2020 година е в здравна, социално-икономическа и политическа рецесия, а
в това време се появиха политически други възможности на ГЕРБ –
преди всичко, „ ИТН ”, само че също по този начин „ Демократична България ” и ненапълно „ Изправи се! Мутри вън! ”.
Натрапващото се умозаключение е, че когато имат опция да избират, забележителна част от гласоподавателите са склонни да се оттеглен от ГЕРБ. И Борисов с неговата съмнителна „ харизма ” не може да направи кой знае какво, с цел да ги върне назад при себе си. Този отлив, несъмнено, беше дълготраен развой, както демонстрира цитираната нагоре изборна статистика. Защо тогава партията не се смъкна по-рано от първото място ли? Защото всички останали политически сили губеха доверието на гласоподавателите по същия метод като ГЕРБ. Гласовете на всички падаха като численост, само че относителните им дялове като % от гласувалите се запазваха почти идентични. Това позволяваше на групировката на Борисов да остане първа, макар че отслабваше – просто в това време другите ставаха още по-слаби. Но тази обстановка незабавно се промени, веднага като се появи партията на Слави Трифонов, която се ползваше от мощна и растяща изборна поддръжка. Така, изправена пред истински съперник, какъвто на процедура не беше срещала от основаването си, изумена от митинги, кавги и електорален крах,
ГЕРБ се сгромоляса на изборите на 11 юли
А в действителност неприятното занапред стартира. Знаем доста малко за желанията на новите политически обединения в 46-ото Народно заседание. Едно обаче е известно и несъмнено – главният им фокус ще бъде ГЕРБ, както беше и в предния парламент. Бившите ръководещи ще бъдат старателно „ изчегъртвани ” и „ демонтирани ”, до момента в който вниманието на новите не стартира наложително да се измества от условията на държавното ръководство (при условие че изобщо съумеят да образуват парламентарно болшинство и да излъчат правителство). Това предопределя и политическата позиция на герберите за дълго време напред, която ще бъде най-вече отбранителна – да отблъсват офанзивите, на които ще ги подлагат всякакви анкетни комисии, обществени чувания с корупционни разкрития и така нататък
Положението на партията ще се затормозява в допълнение от самия й лидер. Онези, които чакат, че Борисов ще се отдръпна от политиката, с цел да освободи ГЕРБ от задушаващото си наличие, най-вероятно ще останат разочаровани. Бившият министър председател работи тъкмо в противоположната посока – става все по-натрапчив и всемогъщ. Когато дефинира Даниел Митов и Томислав Дончев за зам.-председатели на партията, изглеждаше, че показва пред обществеността евентуалните си наследници. През последните няколко месеца обаче той сподели, че няма да им разреши да излязат и на сантиметър отдолу под сянката му.
Например – кой можеше да схване на съществено Митов като претендент за министър председател в предния парламент, откакто, като че ли беше негов? А в този момент Борисов нахлува постоянно и ненадейно на брифингите на Митов и Дончев, изземва медийното внимание, държи той да бъде индивидът, който изяснява, насочва, управлява. Просто не може да се сдържи. Сякаш споделя – няма Митовци, няма Дончевци, оставам аз, в този момент и вечно. Нищо, че привикванията в Министерство на вътрешните работи го вършат да наподобява нервозен и изплашен, както не сме го виждали до момента.
И все пак ГЕРБ няма да изчезне
Напротив, ще остане относително мощна политическа мощ. Каквото и да се приказва, това е партия, която не зависи единствено от държавната администрация и корупционните мрежи, с цел да си обезпечава електорат. Тя има свои членове и симпатизанти, освен това многочислени, които я избират пред останалите обединения – било тъй като си харесват Борисов; било тъй като имат вяра на извратената антикомунистическа изразителност, която пръскат някогашните номенклатурчици, с които е осеяна ГЕРБ; било тъй като не могат да понасят Трифонов, Радев, „ Позитано ” 20 и „ жълтопаветната десница ”. И друго нещо – когато антигерберската еуфория утихне и новите обединения се сблъскат със суровите действителности на политиката и държавното ръководство, неизбежно ще се появят разочаровани, които герберите ще се опитат да приберат.
Можем да чакаме, че партията ще се стабилизира на настоящия си избирателен резултат. Ако нещата за бъдещите ръководещи потръгнат неприятно, ГЕРБ току-виж стартира да си връща малко от изгубените позиции. Дори и да не бъде ръководеща, тя ще остане измежду водещите политически сили. И един ден, в случай че Борисов най-сетне се осъзнае и отстъпи в дълбоката сянка (защото егото няма да му разреши да се откаже изцяло от партията), тогава ГЕРБ може да стане допустим сътрудник за някои от политиците, които в този момент се кълнат, че няма да се допрян до някогашните ръководещи, с изключение на с цел да им сложат белезници.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ