Нобеловата лауреатка за литература Светлана Алексиевич беше в Щутгарт за

Нобеловата лауреатка за литература Светлана Алексиевич беше в Щутгарт за премиерата на операта " Борис ", в която са употребявани нейни текстове от книгата " Време секънд хенд. Краят на аления човек ". В операта от Сергей Невски са употребявани и други претекстове, най-много от операта на Модест Мусоргски " Борис Годунов " по едноименното произведение на Александър Пушкин. Предлагаме с известни съкращения изявлението, което взе от нобелистката нашата колежка Анастасия Буцко. Главната му тематика: по какъв начин живеят през днешния ден хората от някогашния Съюз на съветските социалистически републики?

" Борис Годунов " от Пушкин приключва със популярното изречение " Народът мълчи ". Финалът на операта от Мусоргски демонстрира към този момент обезумелия цар Борис Годунов. А по какъв начин приключва " Борис "?

Светлана Алексиевич: С всеобщо обезумяване. Когато човек чете изявленията на някои днешни съветски политици, напряко му се коства, че е избухнала зараза - толкоз тотално е безумието. При това - безумство не на някакъв обособен човек, а на големи маси хора. Когато четеш за проектите съветската черква да бъде вписана в конституцията, по какъв начин се отнасят към хомосексуалните, към хората, които желаят да живеят иначе и живеят другояче… Става ужасно, когато схванеш, че е изчезнала цялата ни начетеност, цялата ни грамотност. Моя другарка журналистка живя известно време в Донецката национална република. Косата ми се изправи, когато ми описа какво е претърпяла там. Колко бързо от индивида се " обелва " културният слой… Хората по мазетата там - първо ще ги нахранят, след това ще ги убият, представяте ли си! Като че ли сме в 16 век!