Съветът на Европа: Проектът за нова конституция не гарантира независимо разследване на главния прокурор |
Нито едно от дейностите на българските управляващи от декември насам по обезпечаване на вероятно без значение следствие на основния прокурор не обезпечават нужните гаранции за това, посочва Комитетът на министрите на Съвета на Европа в огласени днес препоръки към България.
Препоръките са част от процедурата по осъществяване на решенията на Европейския съд по правата на индивида по делата Колеви против България и С. З. против България, оповестяват от Българския хелзинкски комитет.
Делото Колеви против България е за неефективното следствие на убийството на прокурора Николай Колев, който приживе твърдеше, че убийството му е поръчано от тогавашния основен прокурор Никола Филчев. Другото дело - С. З. против България, е за неефективното следствие и бавното правосъдно произвеждане за изнасилването и опита за трафик на жена в Благоевград от страна на група мъже, измежду които и служители на реда.
Комитетът на министрите на Съвета на Европа се стопира и на плана на ръководещите за нова конституция, като отбелязва, че и в него такива гаранции липсват, и регистрира, че този план сега е в начален стадий.
В документа се дават съответни индикации за това какви биха били приемливоте ограничения – основаването на конституционна рамка, според която основния прокурор да не играе никаква решаваща роля в назначението, реализирането на дисциплинарната отговорност или кариерното развиване на прокурорите и следователите, които са виновни да проверяват основния прокурор или други високопоставени прокурори, близки до него.
Главният прокурор би трябвало да бъде „ изключен от каквото и да е директно или непряко управление на подобен прокурор или следовател, и не трябва да има надзор над която и да е от неговите или нейните действия “, написа в рекомендациите.
Комитетът приканва още за въвеждането на правосъден надзор върху отводите за формиране на досъдебно произвеждане от прокуратурата.
Същевременно в рекомендациите е маркирано, че планът на Министерския съвет за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс от декември 2019 година, с който се планува следствието на основния прокурор и неговите заместници да се организира от прокурора, завеждащ Инспектората на прокуратурата, „ не обезпечава същинска самостоятелност “ на следствието.
По-нататък се акцентира също по този начин, че решението на Конституционния съд от 23 юли 2020 година – с което се постановява, че основният прокурор не може да упражнява контрол за правда и методическо управление в случаите, когато разследван или проверяван е самият той – не дава гаранции при следствие на други високопоставени прокурори, близки до основния прокурор. То също по този начин не трансформира обстоятелството, че основният прокурор би траял да въздейства върху евентуално проверяващия го посредством уредбата на назначението, кариерното развиване и йерархизацията на прокурорите.
В умозаключение е посочено, че органът на Съвета на Европа ще прегледа още веднъж напредъка по осъществяването на двете каузи през март 2021 г.
Препоръките са част от процедурата по осъществяване на решенията на Европейския съд по правата на индивида по делата Колеви против България и С. З. против България, оповестяват от Българския хелзинкски комитет.
Делото Колеви против България е за неефективното следствие на убийството на прокурора Николай Колев, който приживе твърдеше, че убийството му е поръчано от тогавашния основен прокурор Никола Филчев. Другото дело - С. З. против България, е за неефективното следствие и бавното правосъдно произвеждане за изнасилването и опита за трафик на жена в Благоевград от страна на група мъже, измежду които и служители на реда.
Комитетът на министрите на Съвета на Европа се стопира и на плана на ръководещите за нова конституция, като отбелязва, че и в него такива гаранции липсват, и регистрира, че този план сега е в начален стадий.
В документа се дават съответни индикации за това какви биха били приемливоте ограничения – основаването на конституционна рамка, според която основния прокурор да не играе никаква решаваща роля в назначението, реализирането на дисциплинарната отговорност или кариерното развиване на прокурорите и следователите, които са виновни да проверяват основния прокурор или други високопоставени прокурори, близки до него.
Главният прокурор би трябвало да бъде „ изключен от каквото и да е директно или непряко управление на подобен прокурор или следовател, и не трябва да има надзор над която и да е от неговите или нейните действия “, написа в рекомендациите.
Комитетът приканва още за въвеждането на правосъден надзор върху отводите за формиране на досъдебно произвеждане от прокуратурата.
Същевременно в рекомендациите е маркирано, че планът на Министерския съвет за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс от декември 2019 година, с който се планува следствието на основния прокурор и неговите заместници да се организира от прокурора, завеждащ Инспектората на прокуратурата, „ не обезпечава същинска самостоятелност “ на следствието.
По-нататък се акцентира също по този начин, че решението на Конституционния съд от 23 юли 2020 година – с което се постановява, че основният прокурор не може да упражнява контрол за правда и методическо управление в случаите, когато разследван или проверяван е самият той – не дава гаранции при следствие на други високопоставени прокурори, близки до основния прокурор. То също по този начин не трансформира обстоятелството, че основният прокурор би траял да въздейства върху евентуално проверяващия го посредством уредбата на назначението, кариерното развиване и йерархизацията на прокурорите.
В умозаключение е посочено, че органът на Съвета на Европа ще прегледа още веднъж напредъка по осъществяването на двете каузи през март 2021 г.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ