Нешка Робева обясни за Германия: Не си представях, че мога да застана зад друг отбор, освен българския
Нешка Робева стана треньор на ансамбъла по художествена гимнастика на България. Ето какво написа специалистката в обществената мрежа " Facebook ", която тя употребява неотдавна.
Според написаното от Робева в началото тя е имала покана да помогне с слагането на една комбинация. След това обаче досегашната треньорка на Германия - също българка - Екатерина Дуламова, не желала да работи върху това, което е направила Нешка Робева и е желала да бъдат върнати старите съчетания. След това се е стигнало до промяната на Дуламова и назначението на Робева.
Ето целият написан текст от Нешка Робева:
Здравейте другари.
Почти седмица не сме се чели, тъй като от съвсем толкоз време съм в Германия. За страдание, само че и за благополучие, в остарялата къща, където се настанихме с Рейчъл и Лъчезара, няма интернет. Няма тв приемник, даже радио няма… За страдание - тъй като общуването с вас ми липсва. За благополучие - тъй като и аз и децата разбрахме какво значи да си легнеш с кокошките… На всеки час, часовникът от остарялата кула ни припомня за годините, когато за болшинството от хората, той е бил единствен източник на информация за времето...
Шмиден е малко градче покрай Щутгарт. Тук е събран на централизирана подготовка националният тим по художествена гимнастика на Германия. А за какво ние сме тук? Интересен въпрос, изключително, в случай че човек самичък си го задава.
През лятото в залата пристигна Ина Делчева - някогашна международна, европейска и олимпийска вицешампионка от ансамбъла 1993 – 1996 година Ина е омъжена в Германия и има две прелестни деца. Всяко лято със съотборничките си идват да ни видят. И поздравят старите си треньорки. Тази година, разказвайки за работата си, ми съобщи молбата на управлението на тяхната федерация - да се съглася да слага една от композициите им за Световното в България. Дълго отказвах, само че Ина не отстъпваше. Немците желали аз да направя едната, а известна съветска треньорка, другата комбинация. Не се съгласявах, тъй като нееднократно съм брала кахъри, когато видя следствията от непознатата работа върху моя комбинация...
Ина посочи милион причини, за какво би трябвало да се съглася и аз в края на краищата одобрих да слага съчетанието с 5 обръча. По-късно, обаче последва втора настоятелна покана. Тъй като това, което съм направила им харесало, не би ли могло да направя и другата. Няма да възпроизвеждам към този момент разказаното. Радвах се, че мога да оказа помощ на колежките и най- към този момент на българската треньорка, която ръководеше тима към този момент втора година. Наивно мислех, че и тя се радва… Какво самочувствие?
Обещах на германците, че ще отида още два-три пъти, с цел да видя и внеса корекции, в случай че се постанова, в композициите си.
Почти бях не запомнила за случката си, когато от Германия започнаха да идват тревожни сигнали, че колежката - българка не харесвала композициите, че спряла да ги работи и упорствала да се върнат старите?! Немската страна настойчиво настояваше да поема тима и оправя бакиите, сътворени типично по нашенски, с отбора…
Няма да влизам в детайлности, само че когато акцентирах, като мотив, че не мога да оставя децата, нито клуба, получих предложение да взема и тях, както и заричане да мога да пътувам и продължа работата си в КХГ „ Левски “… Отказвах, тъй като в действителност в никакъв случай не съм си представяла, че мога да застана зад различен, с изключение на българския тим. Това което ме накара да взема решение и да потегли съвсем незабавно, беше видеозаписът, който ми изпратиха… Не зная какво си е мислело нашето момиче, по какъв начин си е представяло нещата, само че съгласно моя непретенциозен опит, най-малко за първата част от годината, тимът беше тотално провален… Композициите ми изглеждаха по-зле от деня, в който ги приключих, а бяха минали 3 месеца...
И по този начин - ние сме в Германия.
Отдавна не ми се беше случвало да работя в зала, без на всеки 2-3 минути да се вардя от летящи предмети, без да се надвиквам с музиката, която звучи от три уредби по едно и също време и без да усмирявам една сюрия деца… За всяка от двете състезателки има по един терен... В залата е топло, ярко, чисто и уютно. Немските гимнастички до 14 часа са на учебно заведение. Ние сме сами.
До през днешния ден работех единствено с Лъчи и Рейчи, с която след 10 дни пътуваме за Москва, на квалификацията за Младежки Олимпийски игри. В Москва Рейчъл, която е родена в Америка, живее в България и тренира в „ Левски “, ще показва Македония?! Това е друга история, в случай че ви е забавно, ще я опиша по-късно…
В Германия моята млада българска колежката – беше сменена с баба си. Явно на германците възрастта на треньора не им пречи.
Дали скърбя за уволнението на колежката?
Не!
Поисках да помогна… Самочувствието й попречи да одобри протегнатата ръка. Ако е интелигентна, ще направи, по този начин нужните й заключения и ще продължи напред, приемайки обстановката, като потребен урок. Ако не – ще продължи да употребява името на българската школа още известно време и до там… А в този момент тук, аз ще се опитам да оправя непознатите бакии.
Това е обстановката за момента. След няколко дни сме още веднъж в България, с цел да вземем присъединяване с гимнастичките на „ Левски “ в първия, за годината шампионат по художествена гимнастика.
След това още веднъж в Германия, България, Германия….
Мразя да летя…
Според написаното от Робева в началото тя е имала покана да помогне с слагането на една комбинация. След това обаче досегашната треньорка на Германия - също българка - Екатерина Дуламова, не желала да работи върху това, което е направила Нешка Робева и е желала да бъдат върнати старите съчетания. След това се е стигнало до промяната на Дуламова и назначението на Робева.
Ето целият написан текст от Нешка Робева:
Здравейте другари.
Почти седмица не сме се чели, тъй като от съвсем толкоз време съм в Германия. За страдание, само че и за благополучие, в остарялата къща, където се настанихме с Рейчъл и Лъчезара, няма интернет. Няма тв приемник, даже радио няма… За страдание - тъй като общуването с вас ми липсва. За благополучие - тъй като и аз и децата разбрахме какво значи да си легнеш с кокошките… На всеки час, часовникът от остарялата кула ни припомня за годините, когато за болшинството от хората, той е бил единствен източник на информация за времето...
Шмиден е малко градче покрай Щутгарт. Тук е събран на централизирана подготовка националният тим по художествена гимнастика на Германия. А за какво ние сме тук? Интересен въпрос, изключително, в случай че човек самичък си го задава.
През лятото в залата пристигна Ина Делчева - някогашна международна, европейска и олимпийска вицешампионка от ансамбъла 1993 – 1996 година Ина е омъжена в Германия и има две прелестни деца. Всяко лято със съотборничките си идват да ни видят. И поздравят старите си треньорки. Тази година, разказвайки за работата си, ми съобщи молбата на управлението на тяхната федерация - да се съглася да слага една от композициите им за Световното в България. Дълго отказвах, само че Ина не отстъпваше. Немците желали аз да направя едната, а известна съветска треньорка, другата комбинация. Не се съгласявах, тъй като нееднократно съм брала кахъри, когато видя следствията от непознатата работа върху моя комбинация...
Ина посочи милион причини, за какво би трябвало да се съглася и аз в края на краищата одобрих да слага съчетанието с 5 обръча. По-късно, обаче последва втора настоятелна покана. Тъй като това, което съм направила им харесало, не би ли могло да направя и другата. Няма да възпроизвеждам към този момент разказаното. Радвах се, че мога да оказа помощ на колежките и най- към този момент на българската треньорка, която ръководеше тима към този момент втора година. Наивно мислех, че и тя се радва… Какво самочувствие?
Обещах на германците, че ще отида още два-три пъти, с цел да видя и внеса корекции, в случай че се постанова, в композициите си.
Почти бях не запомнила за случката си, когато от Германия започнаха да идват тревожни сигнали, че колежката - българка не харесвала композициите, че спряла да ги работи и упорствала да се върнат старите?! Немската страна настойчиво настояваше да поема тима и оправя бакиите, сътворени типично по нашенски, с отбора…
Няма да влизам в детайлности, само че когато акцентирах, като мотив, че не мога да оставя децата, нито клуба, получих предложение да взема и тях, както и заричане да мога да пътувам и продължа работата си в КХГ „ Левски “… Отказвах, тъй като в действителност в никакъв случай не съм си представяла, че мога да застана зад различен, с изключение на българския тим. Това което ме накара да взема решение и да потегли съвсем незабавно, беше видеозаписът, който ми изпратиха… Не зная какво си е мислело нашето момиче, по какъв начин си е представяло нещата, само че съгласно моя непретенциозен опит, най-малко за първата част от годината, тимът беше тотално провален… Композициите ми изглеждаха по-зле от деня, в който ги приключих, а бяха минали 3 месеца...
И по този начин - ние сме в Германия.
Отдавна не ми се беше случвало да работя в зала, без на всеки 2-3 минути да се вардя от летящи предмети, без да се надвиквам с музиката, която звучи от три уредби по едно и също време и без да усмирявам една сюрия деца… За всяка от двете състезателки има по един терен... В залата е топло, ярко, чисто и уютно. Немските гимнастички до 14 часа са на учебно заведение. Ние сме сами.
До през днешния ден работех единствено с Лъчи и Рейчи, с която след 10 дни пътуваме за Москва, на квалификацията за Младежки Олимпийски игри. В Москва Рейчъл, която е родена в Америка, живее в България и тренира в „ Левски “, ще показва Македония?! Това е друга история, в случай че ви е забавно, ще я опиша по-късно…
В Германия моята млада българска колежката – беше сменена с баба си. Явно на германците възрастта на треньора не им пречи.
Дали скърбя за уволнението на колежката?
Не!
Поисках да помогна… Самочувствието й попречи да одобри протегнатата ръка. Ако е интелигентна, ще направи, по този начин нужните й заключения и ще продължи напред, приемайки обстановката, като потребен урок. Ако не – ще продължи да употребява името на българската школа още известно време и до там… А в този момент тук, аз ще се опитам да оправя непознатите бакии.
Това е обстановката за момента. След няколко дни сме още веднъж в България, с цел да вземем присъединяване с гимнастичките на „ Левски “ в първия, за годината шампионат по художествена гимнастика.
След това още веднъж в Германия, България, Германия….
Мразя да летя…
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ