Не можах да се бия за Франция, но рисувам за

Не можах да се удрям за Франция, само че рисувам за нея, споделя художникът, който охранявал Лувъра по време на Революцията Днес в гипсовите отливки понижават гърдите на Свободата, един от моделите е Летисия Каста
 

" Не се сближавай с хора, чиято съвест е прекомерно гъвкава ". Това е житейското кредо на един французин, чието име се свързва с всяка укрепление, въпреки той да не е бил там нито един път.Неговото име е Фердинан Виктор Йожен Дьолакроа, по-известен единствено като Йожен Дьолакроа, който се трансформира в емблема на революцията с картината си " Свободата води народа ". За първи път Париж настръхва от неподправения натурализъм на изобразена жена с голи гърди, която води масите, а пред нея стоят представители на няколко класи и няколко натрупа.Твърди се, че Дьолакроа не стига до концепцията за картината доста бързо. Донякъде даже е допустимо да е употребявал предходни свои скици на освободената жена, която повежда масите. Според изкуствоведи тя много прилича нещо в неговите гръцки картини, правени преди този момент. Изследвания ревизират даже дали той не е употребявал своя по-стара картина, с цел да нарисува новата в духа на времето. Не откриват нищо, като се изключи че полата на Свободата в предходния ескиз е била малко по-широка, а гърдите й - малко по-малки. Очевидно Дьолакроа е направил голям брой скици на богинята на свободата, която народът назовава " Мариан ", преди да стартира да я рисува.А по какъв начин се случва всичко това, откакто Йожен постоянно е бил доста добре подложен измежду аристокрацията? Когато избухва Юлската гражданска война, Дьолакроа не е от първите, които хващат оръжието. По това време

той е имал много положителни позиции в двореца

и на процедура някои от неговите картини са изплатени там. Затова и той, дружно с негови сътрудници, вместо да заловен оръжие от едната или другата страна на барикадата, стартират да дават наряди, охранявайки Лувъра от боязън той да не бъде запален и дружно с него да изчезнат най-значителните творби до този интервал. По-късно негови сътрудници се майтапят, че е било много прочувствено - младежи със саби и плащове обикалят Лувъра и приказват за изкуство, до момента в който извън се чува пукотевица. Година по-късно Дьолакроа взема решение да нарисува прословутата " Свободата води народа ". " Не можах да се удрям за Франция, само че считам да рисувам за нея ", афишира сбито той.Дьолакроа рисува картината си през есента на 1830 година Свободата - млада богиня с оголени гърди, хората назовават Мариан. Ако тя е съществувала като модел, през днешния ден тази страница е затворена. Макар че, откакто й е правил толкоз доста скици, е разумно да предположим, че Дьолакроа е познавал сходна дама. А в тези години да бъдеш модел на художник покрива най-малко дневните ти разноски - нищо, че след това ще си Свободата.Творбата е показана за първи път през май 1831 година

В началото има доста остри реакции против несъразмерния натурализъм

в картината и голите гърди на " Свободата ", която Франция взема решение единомислещо да назова Мариан. Имало е даже упреци към Дьолакроа, че не може да употребява едно и също женско лице в разнообразни картини, само че по-късно те стихват.Картината е нарисувана за към 2 месеца и има размери 260 см - 325 см, нарисувана е с маслени бои. Изобразява богинята на свободата, разгърдена в военен жар, повеждаща народа по уличните барикади. В едната си ръка Мариан държи знаме, което през днешния ден е националният байрак на Франция, и мускет с байонет, а на главата си носи фригийска шапка. За пръв път картината е показана в Салон - формалната галерия на Академията за изящни изкуства. В оня интервал за Западния свят това е най-голямото събитие в изкуството. Едно от децата, нарисувани на напред във времето,

въодушевява Виктор Юго за облика на Гаврош

Картината провокира упования интерес като художествена творба, само че има и остри политически реакции. Те са смесени поради събитията, които изобразява. Критиците се стремят да не навлизат в политическата серпантина и да приказват единствено за цветовете и композицията, само че и те са повлияни от политическите хрумвания в нея. Контекстът в този интервал към момента е доста мощен, настроенията са към момента доста бурни, Франция ври и кипи в следствията от революцията.Правителството в Париж купува картината за 3000 френски франка с желанието да я сложи в тронната зала на Люксембургския замък, с цел да припомня на " гражданина-крал " Луи-Филип за Юлската гражданска война, посредством която се възкачва на власт. Идеята обаче не се реализира.Поради последващи разклащания на властта, на  Дьолакроа въпреки всичко е разрешено да изпрати картината на предпазване при вуйна си Фелисите, с цел да я защищити от заличаването от тълпи, нахлуващи в Лувъра. По-късно платното е изложено за малко през 1848 и 1855 година През 1874 година картината най-накрая намира своя дом в Лувъра, където и до през днешния ден изкуствоведи разискват особената сплав, която тя съдържа.Междувременно се появяват няколко по-особени трактовки на картината - обособени френски общини желаят отливки на красивата " Свобода ", която ще ги води. Позволено им е да ги създадат, само че предходната година една от тях изиска ремонт на отливката, защото бюстът на " Свободата " бил прекомерно огромен и

това дискриминирало дамите с по-малък размер

Отново ще има отливка на " Свобода " във френската провинция, само че за сметка на това след кастинг за модел е била определена Летисия Каста. Тежко му на Дьолакроа, в случай че трябваше да избира Мариан с кастинг и социална поръчка.