Станимир Трифонов: Киното е освен морално и морализаторско занимание
Най-новият филм на Станимир Трифонов „ Блаженият “ има премиера на 14 март в 20.30 часа в кино " Люмиер ". Той е акцент в програмата на 25-ия София филм фест. Сценаристи са Емил Андреев, с който режисьорът работи в няколко креативен плана през годините, и Боряна Дукова, оператор е Кирил Проданов, композитор – Георги Стрезов. Продуцент е Пламен Йорданов „ Inkoms Project “, в копродукция с Българската национална телевизия.
" Блаженият " е един живописен взор към предишното, пречупено през призмата на надълбоко персонална история. Историческият интервал след Втората международна война е в основата на сюжета на кино лентата. Режисьорът дефинира „ Блаженият “ като психическа любовна драма, а в основата на сюжета е книгата на Емил Андреев „ Боби Блажения и Другия Американец “.
Става дума за една непорочна обич, за търсенето на скъпо лекарство против туберколоза и за инцидентната среща с бъдещия президент на Съединени американски щати, Джон Кенеди, които прекатурват живота на един човек. Историята на Боби е полет към предишното и сегашното, към безконечните човешки пристрастености, падения и добродетели. Бомбардировките в София през януари 1944 година погубват разсъдъка на младия Боби, само че той избавя почтената си душа. В неговия облик влиза младият актьор Александър Тонев, а в другата основна роля е Лорина Камбурова. В актьорския екип на „ Блаженият “ вземат участие и Параскева Джукелова, Стефан Денолюбов, Любен Чаталов.
Веднага измежду първата, предпремиерна, прожекция на кино лентата Дарина Маринова беседва с режисьора Станимир Трифонов:
" Притеснен съм, несъмнено, и ужасно ми пука, тъй като киното, както и Тарковски споделяше, е с изключение на морално и морализаторско занятие. Трябва да има и морал в тая работа. Ненавиждам режисьори, които споделят: " На мен не ми пука за публиката – в случай че желаят, да го гледат ".
Локацията – " В литературния първоизточник мястото на действието е Лом, действително филмът е сниман в Русе. От художествена позиция за мен е значимо да се знае, че действието се развива в европейска България по поречието на митологичната река Дунав. Тази река е част от глобализацията (онази доста преди сегашната). България постоянно е била в Европа и част от Европа .
Героите – " Исках те да наподобяват красиво – всичките да са хубави, даже терористите. "
Кенеди е бил тук – " Аз не съм довел Кенеди. Една още жива жена от Лом твърди, че Кенеди е бил тука. Емо Андреев споделя за тази преживелица. Аз съм я прочел в един вестник, за пръв път детайлно създадено е в документалния филм на Владо Илиев ( " Любов край Дунава " ).
Чувството за историчност – " Вижте по какъв начин е било –дали не може и в този момент? Човешкото достолепие е погубено, изчезнало... "
Актьорите – " Със " старите хиени " нямам огромни проблеми. Винаги настоявам, че не режисьорът дава функциите – актьорите си ги взимат. Кастингът за този филм коства чудовищни старания. Катя е доста комплициран облик – да, метафората, че това е раздраната България. Озлочестена и искаща да отгледа живот България се оглежда в тоя облик . Тя е селско момиче, доста красива, има присъщ финес и аристократизъм, попада в едни комплицирани условия, в това време и селската кръв, и прагматизмът демонстрират своето. И Лорина Камбурова, и Александър Тонев вършат, съгласно мен, зашеметяващи дебюти . Във всеки филм се пробвам да откривам по един нов артист. В изкуството би трябвало да се влиза като в уестърн – положителният воин, каубоят, влиза с кон през летящите порти в бара, избива ги и след това пита труповете кой по какъв начин се споделя....
Актьорите са съавтори. Актьорът не е тиня, не е марионетка. И съм се схванал с екипите си: " Работим всички за артиста ! ". Не ме интересува нищо друго. Те са деца. Това е шантава специалност, кой естествен човек ще играе непознати смърти, непознати оргазми... Те би трябвало да бъдат тачени и обгрижвани... "
Операторът – " Огромна е ролята на оператора. Кирил Проданов се споделя. Много надарен и извънредно себеотрицателен. Работихме дружно с оператора. Беше му тежко, тъй като трябваше да снимаме ера. Този филм трябваше да се снима, както художниците в ателиетата – камерата на статив – желая да е красиво и да се рисува със светлина и да има дух. "
Публиката на 25-ия София филм фест има опцията да види за първи път финалната версия на кино лентата.
Снимки – СФФ
Чуйте повече в звуковия файл.
Режисьорът Станимир Трифонов е роден във Велико Търново на 14 май 1958 г. Завършва българска лингвистика във ВТУ „ Кирил и Методий ”, а през 1986 година - ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов ”, компетентност „ Кинорежисура ” при Димитър Пунев. През 2003 година става доцент по кино и телевизионна постановка, а от 2008 година е професор. Преподавател е в ЮЗУ „ Неофит Рилски ” и Нов български университет.
Продуцент и режисьор на телевизионни сериали, игрални и документални филми, измежду които „ До утре… четири портрета и един спомен ” (1988), „ Елиас Канети. Тълкувания ” (1992), „ Образ неосъществим ” (1996), „ Ако е рекъл Господ… ” (1999), „ Хайка за вълци ” (2000), „ Изпепеляване ” (2004) и „ Стъклената река ” (2010). Носител на интернационалните и национални награди, в това число „ Златна ракла ” и „ Златна роза ”.
" Блаженият " е един живописен взор към предишното, пречупено през призмата на надълбоко персонална история. Историческият интервал след Втората международна война е в основата на сюжета на кино лентата. Режисьорът дефинира „ Блаженият “ като психическа любовна драма, а в основата на сюжета е книгата на Емил Андреев „ Боби Блажения и Другия Американец “.
Става дума за една непорочна обич, за търсенето на скъпо лекарство против туберколоза и за инцидентната среща с бъдещия президент на Съединени американски щати, Джон Кенеди, които прекатурват живота на един човек. Историята на Боби е полет към предишното и сегашното, към безконечните човешки пристрастености, падения и добродетели. Бомбардировките в София през януари 1944 година погубват разсъдъка на младия Боби, само че той избавя почтената си душа. В неговия облик влиза младият актьор Александър Тонев, а в другата основна роля е Лорина Камбурова. В актьорския екип на „ Блаженият “ вземат участие и Параскева Джукелова, Стефан Денолюбов, Любен Чаталов.
Веднага измежду първата, предпремиерна, прожекция на кино лентата Дарина Маринова беседва с режисьора Станимир Трифонов:
" Притеснен съм, несъмнено, и ужасно ми пука, тъй като киното, както и Тарковски споделяше, е с изключение на морално и морализаторско занятие. Трябва да има и морал в тая работа. Ненавиждам режисьори, които споделят: " На мен не ми пука за публиката – в случай че желаят, да го гледат ".
Локацията – " В литературния първоизточник мястото на действието е Лом, действително филмът е сниман в Русе. От художествена позиция за мен е значимо да се знае, че действието се развива в европейска България по поречието на митологичната река Дунав. Тази река е част от глобализацията (онази доста преди сегашната). България постоянно е била в Европа и част от Европа .
Героите – " Исках те да наподобяват красиво – всичките да са хубави, даже терористите. "
Кенеди е бил тук – " Аз не съм довел Кенеди. Една още жива жена от Лом твърди, че Кенеди е бил тука. Емо Андреев споделя за тази преживелица. Аз съм я прочел в един вестник, за пръв път детайлно създадено е в документалния филм на Владо Илиев ( " Любов край Дунава " ).
Чувството за историчност – " Вижте по какъв начин е било –дали не може и в този момент? Човешкото достолепие е погубено, изчезнало... "
Актьорите – " Със " старите хиени " нямам огромни проблеми. Винаги настоявам, че не режисьорът дава функциите – актьорите си ги взимат. Кастингът за този филм коства чудовищни старания. Катя е доста комплициран облик – да, метафората, че това е раздраната България. Озлочестена и искаща да отгледа живот България се оглежда в тоя облик . Тя е селско момиче, доста красива, има присъщ финес и аристократизъм, попада в едни комплицирани условия, в това време и селската кръв, и прагматизмът демонстрират своето. И Лорина Камбурова, и Александър Тонев вършат, съгласно мен, зашеметяващи дебюти . Във всеки филм се пробвам да откривам по един нов артист. В изкуството би трябвало да се влиза като в уестърн – положителният воин, каубоят, влиза с кон през летящите порти в бара, избива ги и след това пита труповете кой по какъв начин се споделя....
Актьорите са съавтори. Актьорът не е тиня, не е марионетка. И съм се схванал с екипите си: " Работим всички за артиста ! ". Не ме интересува нищо друго. Те са деца. Това е шантава специалност, кой естествен човек ще играе непознати смърти, непознати оргазми... Те би трябвало да бъдат тачени и обгрижвани... "
Операторът – " Огромна е ролята на оператора. Кирил Проданов се споделя. Много надарен и извънредно себеотрицателен. Работихме дружно с оператора. Беше му тежко, тъй като трябваше да снимаме ера. Този филм трябваше да се снима, както художниците в ателиетата – камерата на статив – желая да е красиво и да се рисува със светлина и да има дух. "
Публиката на 25-ия София филм фест има опцията да види за първи път финалната версия на кино лентата.
Снимки – СФФ
Чуйте повече в звуковия файл.
Режисьорът Станимир Трифонов е роден във Велико Търново на 14 май 1958 г. Завършва българска лингвистика във ВТУ „ Кирил и Методий ”, а през 1986 година - ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов ”, компетентност „ Кинорежисура ” при Димитър Пунев. През 2003 година става доцент по кино и телевизионна постановка, а от 2008 година е професор. Преподавател е в ЮЗУ „ Неофит Рилски ” и Нов български университет.
Продуцент и режисьор на телевизионни сериали, игрални и документални филми, измежду които „ До утре… четири портрета и един спомен ” (1988), „ Елиас Канети. Тълкувания ” (1992), „ Образ неосъществим ” (1996), „ Ако е рекъл Господ… ” (1999), „ Хайка за вълци ” (2000), „ Изпепеляване ” (2004) и „ Стъклената река ” (2010). Носител на интернационалните и национални награди, в това число „ Златна ракла ” и „ Златна роза ”.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ