Най-голямата сила на Русия е същевременно и най-голямата ѝ слабост:

Най-голямата мощ на Русия е в същото време и най-голямата ѝ уязвимост: всъщност президентът разполага единствено с армията, с цел да прокарва външнополитическите си цели.
Страната не съставлява голям вътрешен пазар като Европейски Съюз, който да е прелъстителен и за други страни. Русия може да продава нефт и газ, само че това оферират и доста други страни. От властническия режим на Путин няма по какъв начин да произтече и културна прелест, с каквато разполагат да вземем за пример Съединени американски щати. Путин може да предложи на масите само държавен произвол, корупция и беднотия. За множеството хора това не е модел, който биха желали да следват.
Германска медия: Путин е все по-труден за пояснение
Руският президент Владимир Путин е все по-труден за пояснение и изненадата остава неговата визитна картичка. И по този начин, какво си е наумил?...
Армията - естествено средство за гарантиране на властта
Онова, което Русия фактически има, са вторите по бройка нуклеарни въоръжени сили в света, най-големия брой танкове в Европа и най-големия флот - все завещание от времето на Съюз на съветските социалистически републики. За Путин въоръжените сили са естествено средство за гарантиране на властта, в което той драговолно влага огромните доходи от енергийните покупко-продажби. Това се вписва добре в една традиция, увековечена в паметника на Александър Трети, открит от президента в Ялта преди няколко години. В основата му е изписана мисъл на царя, съгласно която Русия разполагала единствено с двама същински съдружници: армията и военноморските сили. Цар Александър обаче е бил фамозен с това, че е избягвал войните, до момента в който Путин ги търси.
Това е обвързвано с другата огромна упоритост на неговото ръководство. На Запад постоянно настояват, че съветският президент мисли чисто тактически. Това е правилно дотолкоз, доколкото той в действителност се възползва от тези благоприятни условия за геополитически дивиденти, които му се оферират. Но външнополитическите му ходове са подчинени на тъкмо избрана скица: Путин желае да си възвърне въздействието над постсъветското пространство, както и в по-далечни райони, в които Москва в миналото е имала думата. Грузия, Украйна, Сирия и Либия са някои от спирките в неговия поход за наново стратегическо завземане.
Целите на съветската дипломация са размити
Путин обаче не е толкоз доверчив да има вяра, че би могъл да възвърне имперското великолепие на Съветския съюз. Затова пък проличава, че той към момента мисли в двуполюсните категории на 20-и век. Изглежда като човек, захласнат от въпроса за НАТО, и очевидно се отнася към Алианса доста по-сериозно, в сравнение с редица негови членове. Путин е последният войник от времето на Студената война и продължава да се възприема като част от безконечната битка със Запада. Затова и се провалиха всички опити на Германия да го обвърже по един или различен метод.
Путин: Организаторите на провокации против Русия ще съжаляват
В посланието си към съветския парламент президентът Владимир Путин се спря и на външнополитически въпроси. Той сподели, че Русия постоянно ще н...
Мащабните и необявени военни маневри, които провокираха безпокойствие през последните седмици в Украйна и в НАТО, са детайл от тази негова политика. В чужбина дълго гадаха над въпроса за задачата на тези съветски демонстрации на мощ. Дали не са тест за реакциите на новия американски президент? Или опит да се прокара решение за Донбас, което дава отговор на визиите на Москва? А може би - възмездие за закриването на проруски телевизионни канали в Украйна? Или въпреки всичко - подготовка за инвазия посредством разполагането на " мироопазващи войски " в Луганск и Донецк или за гарантиране на водоснабдяването на Крим? Всяка от тези благоприятни условия наподобява разумна, което демонстрира какъв брой мощно размити са към този момент политическите и военните цели на съветската дипломация.
Всичко опира до Съединени американски щати
Големият проблем на Запада е, че не желае да навлиза в този тип сфери. Преди анексията на Крим НАТО нямаше даже настоящи проекти за отбрана на източния си фланг. Междувременно това бе поправено, само че политическата воля за заплашване понижава съразмерно на отстоянието до съветската граница. Тази воля е към момента мощно изразена в балтийските страни и Полша, което обаче се дължи най-вече на историческия им опит.
Държави като Унгария да вземем за пример обаче към този момент се намират в една сива зона, в която ползата към даването на военни гаранции от страна на НАТО е много размит вследствие на антилибералните благосклонности към Путин. Германия пък се движи по един надълбоко пацифистки-неутрален терен, където мнозина биха желали да се лимитират само с външнотърговските връзки. Във Англия и Франция към момента царува чувство за класическия баланс на сили, въпреки че Франция по остарял голистки фасон продължава да прави задатъци на Москва.
Така в последна сметка всичко опира до Съединени американски щати. При Тръмп нещата бяха прекомерно двузначни. Той поставяше под въпрос смисъла от съюзническата взаимност в границите на НАТО, само че пък изпрати войски в Източна Европа и достави оръжия на Украйна. Байдън неведнъж е подчертавал, че при неговото ръководство Америка още веднъж ще държи на Алианса. Затова пък Киев получи през последните дни единствено дипломатическа поддръжка.
Преводачът на Горбачов: Това към този момент не е Студената война, каквато я познавахме
Това не е Студената война от 70-те и 80-те години “, твърди последният преводач на Михаил Горбачов, Петър Палажченко, говорейки о...
С други думи Байдън остава на позицията, която застъпваше, до момента в който беше вицепрезидент при Обама: Съединени американски щати поддържат НАТО, само че не и Украйна, тъй като тя не е член на Алианса (а и няма изгледи скоро да стане). Путин евентуално е записал с нараснало внимание, че американците се отхвърлиха от изпращането на два военни кораба в Черно море. В неговия свят това се пояснява като демонстрация на уязвимост, а това не прави обстановката в Източна Европа по-стабилна.
................
Николас Бусе, " Фряанкфуртер Алгемайне Цайтунг ".