Григор Димитров основа фондация в България
Най-добрият ни тенисист - Григор Димитров, основа фондация в България. Това разкри самият той в обстойно изявление за списание HelloMonaco. Пред изданието първата ни ракета приказва още за персоналния и професионалния живот, своя модел на подражателство, заниманията и ползите си. Той загатна и с какво би се занимавал след края на своята кариера, както и дали към този момент мисли за семейство.
Участвате ли в благотворителни начинания?
- Винаги съм бил разпален по това. Миналата година, когато се контузих за първи път, се прибрах в България. Бях с майка ми и имаше няколко места, които желаех да посетя, единствено с цел да видя по какъв начин живеят децата. Особено в домовете за сираци в някои от регионите там, с цел да видя по какъв начин са. Това не беше приятна панорама. Беше мъчно да виждам деца, на които им е лишен шансът в живота.
Създадох лична благотворителна фондация, наречена Фондация „ Григор Димитров “, тъй че съм доста благополучен. Тя е в България. В предишното сме помогнали на редица фондации там. Надяваме се, че можем да създадем още нещо в бъдеще, когато нещата се оправят.
През март хасковлията се включи и в борбата с Коронавирус пандемията, дарявайки респиратори на болничното заведение в родния си град. Тогава Димитров показа за добрината в " Скайп " включване в " Шоуто на Николаос Цитиридис " по bTV.
- Фатална ли е обстановката със сираците в България?
- Фатална - не, само че ще ви опиша една история. Бях дете и майка ми постоянно ме вземаше от учебно заведение. Бях доста, доста дребен. Винаги сме спирали на светофара и всякога, когато спирахме, зад нас стояха едни деца и постоянно протягаха ръце през мрежата на оградата. Майка ми се опита да ми изясни:,,Сине, те са там, тъй като нямат семейство”. Винаги се усещах толкоз печален и плачех, когато минавах около това място. И един ден, когато майка ми попита:,,Искаш ли да им окажеш помощ?” и аз отговорих:,,Да, желая един ден да им помогна”, тя сподели:,,Просто стани добър тенисист, по-късно започни да помагаш на децата”. Така че това е в главата ми от дете. Винаги съм желал да изградя подобен вид учебно заведение. Подкрепям и фондацията ALEKSANDR SAVCHUK.
- Карате сърф, практикувате планинско колоездене. Имате ли потребност от още екстремности в живота си?
- Имам потребност от адреналин. Определено нуждая се от това, доста съм подвластен от упражненията. Знаете по какъв начин не мога да заставам доста у дома. Но с времето се научих и да оценявам природата, обичам да съм навън, обичам да правя доста действия, обичам да съм в морето, обичам планински колела, обичам да се състезавам по пистата, има толкоз доста неща, които обичам да върша отвън тениса.
- Четох, че колекционирате остарели коли?
- Започвам, в действителност е ужасно. Живях в Лос Анджелис много време и мисля, че там се възпламених. В Монако постоянно виждате тези луди, страхотни, невероятни коли, само че аз обичам да съм друг. Така че, дано забележим какво ще ни донесе бъдещето.
- Кои са някои от скъпоценните предмети, които колекционирате?
- Часовници. Започнах да натрупвам часовници, когато бях на 18. Все още вардя първия, който си купих.
- Но за какво часовници и коли, а не изкуство да вземем за пример?
- Вкъщи имам доста изкуство, модерно такова. Всяко произведение, което владея вкъщи, което е окачено на стената, е, тъй като това значи нещо за мен, не е просто тъй като е красиво. Всичко, което владея или виждам към себе си, е там, с цел да приказва с мен, не желая просто да владея движимости. Това прибавя стойност. У дома имам една огромна стена и всички, когато я видят, питат:,,Откъде е това? Откъде е това?”. Харесва ми, тъй като е по-цветно и си има история.
- Какво се случва в този момент. Решихте да не продължите присъединяване си в Париж поради травма. Наистина ли е доста съществено?
- Всъщност ми се наложи да се подложа на операция на крайници. По принцип в никакъв случай нямам проблеми, евентуално тъй като съм привикнал с това. Спортистите по принцип рискуваме доста, като всекидневно прекрачваме физическите и психическите граници. Мисля, че има неправилно разбиране - хората постоянно не схващат, че това, което наподобява като добър и блестящ живот, в действителност е това, в което всеки ден влагате доста и мисля, че единствено вие можете да го оцените като професионален състезател.
- Как преминахте през ковид?
- Беше мъчно, само че това също беше позитивно нещо. В началото на пандемията полагах толкоз положителни грижи за себе си, когато бях в Щатите, бях доста изолиран. Тренирах, работех, желаех да наваксам малко фитнеса, тениса и съумях да го направя. И по-късно 20-дневна самоизолация вкъщи - можете единствено да си визиите какъв брой време имате да мислите за някои неща. И в действителност доста мислех. Още повече оценявам хората, които в действителност се грижат за мен.
- Някои изпаднаха в меланхолия по време на тези Коронавирус времена, само че други одобряват това като урок. Промени ли се нещо в живота ви през това време?
- Каквото и да вършим денем, най-после постоянно се прибираме вкъщи - сред четири стени. Може да наподобява ужасно това, което вършим в професионалния тенис, и може да наподобява, че сме някак капризни като цяло - с първокласните хотели и живота, който водим. Жертвата - това, което никой не схваща, е другата част, която би трябвало да се направи, с цел да се стигне до там. Голямата бездна в един миг ви удря по-късно в живота. Много играчи и спортисти като цяло се борят с прехода от това да бъдат в центъра на вниманието към елементарния живот. А в тениса постоянно имаме някой, който е 24 часа разполагаем - можем да се обадим и да желаяме това, от което имаме потребност.
- Мисля, че е значимо да имаш някого, с който да можеш да поговориш. Номерът е постоянно да имаш вярното съответствие сред позитивни и негативни мисли и да бъдеш по-насочен към позитивните, тъй като отрицателните могат да дойдат и при най-позитивния човек на земята.
- Говорейки за вашето семейство, по какъв начин бихте описали връзката с майка си? Тя е вашият модел за подражателство, ваш другар и треньор?
- Произхождам от спортно семейство. Баща ми беше треньор по тенис, майка ми е някогашна волейболистка, тъй че спортът беше нещо, което просто знаех, че ще върша. Никога не можех да отговоря, когато хората ме питаха с какво бих се занимавал, в случай че не играех тенис. Не знам. Исках единствено да бъда тенисист и то просто се случи. Мама е доста положителен човек. Не имам вяра да съм виждал ден в живота, в който да се е чувствала отрицателно или дискомфортно. Винаги я запитвам:,,Как го правиш? ", а тя просто дава отговор:,,Не знам. Такава съм си ".
- Мисля, че съм взел повече от майка си във всички аспекти от живота - макар че е доста мощна и положителна, тя постоянно е успявала да ме предизвика и да ме провокира да върша нещата по-добре. И тя има толкоз добра връзка с татко ми и те се допълват на толкоз разнообразни равнища и мисля, че и заради това се схващат - дружно са от 30 години.
- Мислите ли да имате лично семейство?
- Разбира се, че мисля за това. Мразя да го споделям по този метод, само че от време на време се пробвам да бъда малко по-обикновен от това, което съм - просто да пребивавам този живот, като за малко не върша нищо.
- Мислите ли, че фактът, че родителите ви са от спортния свят, ви оказва помощ в кариерата ви?
- Обичам да имам вяра в това. Баща ми беше моят треньор, тъй че всичко, което съм на корта, е той. Винаги съм чувствал любовта. Това единствено по себе си към този момент е толкоз огромна помощ като дете, просто да ви побутне. И тогава, явно, бях самичък толкоз дълго, само че съумях да се задържа. Разбира се, имах сложни години, само че в никакъв случай не изпускал от взор главната ми цел.
- Имате ли някакви модели за подражателство - хора, които са ви въодушевили, освен в спорта?
- Има доста хора, които одобрявам и от които черпя ентусиазъм. Едно от нещата, които постоянно последвам, е интуицията ми, инстинктът ми. Хората постоянно ме питат:,,Какъв съвет бихте дали на дете или на някой ваш огромен почитател? ". Оценявам, че детето ми е почитател, само че в никакъв случай не бих му споделил да направи това, което направих аз. Мога единствено да опиша от личния си опит. Затова постоянно споделям:,,Намерете своя път, създайте своя път ".
- Животът е поредност от победи и провали, по какъв начин празнувате успехите си? Имате ли някакви ритуали?
- Посрещам и триумфите, и провалите по еднакъв метод. Когато е добре, не би трябвало да е толкоз добре, а когато е зле, не би трябвало да е толкоз зле. Нашият спорт изисква това. И мисля, че по тази причина намирането на салдото е най-ценното нещо както в тениса, по този начин и в живота. Никога не е толкоз хубаво и в никакъв случай не е толкоз неприятно. След като започнете да намирате това равновесие, стартирате да научавате не разпоредбите на живота, а детайлите му.
Черпя ентусиазъм от толкоз доста разнообразни неща, без значение дали е от вървене на спортна писта или просто да се любувам на разходка, или да обрисувам хубава картина. Ако съумеете да извадите малко позитивност от него и да го приложите, използвайте го, това е вълнуващо. В последна сметка, когато вършиме нещата, е доста значимо да имате цел.
- Връщайки се към победи и загуби, работите ли върху грешките си?
- Мисля, че съм се учил от неточности, само че в никакъв случай не съм желал да встъпвам прекомерно надълбоко в това. Много съм непоколебим към себе си. Най-хубавото в нашия спорт е, че постоянно имате идната седмица. Така че постоянно имате време да се поправите, което е добре. В живота в действителност нямате толкоз доста време да вършиме такива неща. Това, което вършим е, че изживяваме фантазията си тъкмо в този момент, на корта. Не е същински живот. Като състезател имате период на валидност - тъкмо както всеки артикул в магазина. Ние живеем нашата фантазия, няма да е вечно. Така че, по-добре поправете грешките си бързо.
- Имате ли тенисист, против който бихте желали да спечелите?
- Е, направих го предходната година на US Оpen против Роджър (Федерер). И мисля, че да го победя по подобен мотив и методът, по който се случи - това означаваше повече за мен, в сравнение с против всеки различен състезател. Разбира се, правя оценка толкоз доста други триумфи, които съм имал, само че тази съответна победа за мен означаваше повече. Бих споделил, че най-вече изпъква този мач.
Участвате ли в благотворителни начинания?
- Винаги съм бил разпален по това. Миналата година, когато се контузих за първи път, се прибрах в България. Бях с майка ми и имаше няколко места, които желаех да посетя, единствено с цел да видя по какъв начин живеят децата. Особено в домовете за сираци в някои от регионите там, с цел да видя по какъв начин са. Това не беше приятна панорама. Беше мъчно да виждам деца, на които им е лишен шансът в живота.
Създадох лична благотворителна фондация, наречена Фондация „ Григор Димитров “, тъй че съм доста благополучен. Тя е в България. В предишното сме помогнали на редица фондации там. Надяваме се, че можем да създадем още нещо в бъдеще, когато нещата се оправят.
През март хасковлията се включи и в борбата с Коронавирус пандемията, дарявайки респиратори на болничното заведение в родния си град. Тогава Димитров показа за добрината в " Скайп " включване в " Шоуто на Николаос Цитиридис " по bTV.
- Фатална ли е обстановката със сираците в България?
- Фатална - не, само че ще ви опиша една история. Бях дете и майка ми постоянно ме вземаше от учебно заведение. Бях доста, доста дребен. Винаги сме спирали на светофара и всякога, когато спирахме, зад нас стояха едни деца и постоянно протягаха ръце през мрежата на оградата. Майка ми се опита да ми изясни:,,Сине, те са там, тъй като нямат семейство”. Винаги се усещах толкоз печален и плачех, когато минавах около това място. И един ден, когато майка ми попита:,,Искаш ли да им окажеш помощ?” и аз отговорих:,,Да, желая един ден да им помогна”, тя сподели:,,Просто стани добър тенисист, по-късно започни да помагаш на децата”. Така че това е в главата ми от дете. Винаги съм желал да изградя подобен вид учебно заведение. Подкрепям и фондацията ALEKSANDR SAVCHUK.
- Карате сърф, практикувате планинско колоездене. Имате ли потребност от още екстремности в живота си?
- Имам потребност от адреналин. Определено нуждая се от това, доста съм подвластен от упражненията. Знаете по какъв начин не мога да заставам доста у дома. Но с времето се научих и да оценявам природата, обичам да съм навън, обичам да правя доста действия, обичам да съм в морето, обичам планински колела, обичам да се състезавам по пистата, има толкоз доста неща, които обичам да върша отвън тениса.
- Четох, че колекционирате остарели коли?
- Започвам, в действителност е ужасно. Живях в Лос Анджелис много време и мисля, че там се възпламених. В Монако постоянно виждате тези луди, страхотни, невероятни коли, само че аз обичам да съм друг. Така че, дано забележим какво ще ни донесе бъдещето.
- Кои са някои от скъпоценните предмети, които колекционирате?
- Часовници. Започнах да натрупвам часовници, когато бях на 18. Все още вардя първия, който си купих.
- Но за какво часовници и коли, а не изкуство да вземем за пример?
- Вкъщи имам доста изкуство, модерно такова. Всяко произведение, което владея вкъщи, което е окачено на стената, е, тъй като това значи нещо за мен, не е просто тъй като е красиво. Всичко, което владея или виждам към себе си, е там, с цел да приказва с мен, не желая просто да владея движимости. Това прибавя стойност. У дома имам една огромна стена и всички, когато я видят, питат:,,Откъде е това? Откъде е това?”. Харесва ми, тъй като е по-цветно и си има история.
- Какво се случва в този момент. Решихте да не продължите присъединяване си в Париж поради травма. Наистина ли е доста съществено?
- Всъщност ми се наложи да се подложа на операция на крайници. По принцип в никакъв случай нямам проблеми, евентуално тъй като съм привикнал с това. Спортистите по принцип рискуваме доста, като всекидневно прекрачваме физическите и психическите граници. Мисля, че има неправилно разбиране - хората постоянно не схващат, че това, което наподобява като добър и блестящ живот, в действителност е това, в което всеки ден влагате доста и мисля, че единствено вие можете да го оцените като професионален състезател.
- Как преминахте през ковид?
- Беше мъчно, само че това също беше позитивно нещо. В началото на пандемията полагах толкоз положителни грижи за себе си, когато бях в Щатите, бях доста изолиран. Тренирах, работех, желаех да наваксам малко фитнеса, тениса и съумях да го направя. И по-късно 20-дневна самоизолация вкъщи - можете единствено да си визиите какъв брой време имате да мислите за някои неща. И в действителност доста мислех. Още повече оценявам хората, които в действителност се грижат за мен.
- Някои изпаднаха в меланхолия по време на тези Коронавирус времена, само че други одобряват това като урок. Промени ли се нещо в живота ви през това време?
- Каквото и да вършим денем, най-после постоянно се прибираме вкъщи - сред четири стени. Може да наподобява ужасно това, което вършим в професионалния тенис, и може да наподобява, че сме някак капризни като цяло - с първокласните хотели и живота, който водим. Жертвата - това, което никой не схваща, е другата част, която би трябвало да се направи, с цел да се стигне до там. Голямата бездна в един миг ви удря по-късно в живота. Много играчи и спортисти като цяло се борят с прехода от това да бъдат в центъра на вниманието към елементарния живот. А в тениса постоянно имаме някой, който е 24 часа разполагаем - можем да се обадим и да желаяме това, от което имаме потребност.
- Мисля, че е значимо да имаш някого, с който да можеш да поговориш. Номерът е постоянно да имаш вярното съответствие сред позитивни и негативни мисли и да бъдеш по-насочен към позитивните, тъй като отрицателните могат да дойдат и при най-позитивния човек на земята.
- Говорейки за вашето семейство, по какъв начин бихте описали връзката с майка си? Тя е вашият модел за подражателство, ваш другар и треньор?
- Произхождам от спортно семейство. Баща ми беше треньор по тенис, майка ми е някогашна волейболистка, тъй че спортът беше нещо, което просто знаех, че ще върша. Никога не можех да отговоря, когато хората ме питаха с какво бих се занимавал, в случай че не играех тенис. Не знам. Исках единствено да бъда тенисист и то просто се случи. Мама е доста положителен човек. Не имам вяра да съм виждал ден в живота, в който да се е чувствала отрицателно или дискомфортно. Винаги я запитвам:,,Как го правиш? ", а тя просто дава отговор:,,Не знам. Такава съм си ".
- Мисля, че съм взел повече от майка си във всички аспекти от живота - макар че е доста мощна и положителна, тя постоянно е успявала да ме предизвика и да ме провокира да върша нещата по-добре. И тя има толкоз добра връзка с татко ми и те се допълват на толкоз разнообразни равнища и мисля, че и заради това се схващат - дружно са от 30 години.
- Мислите ли да имате лично семейство?
- Разбира се, че мисля за това. Мразя да го споделям по този метод, само че от време на време се пробвам да бъда малко по-обикновен от това, което съм - просто да пребивавам този живот, като за малко не върша нищо.
- Мислите ли, че фактът, че родителите ви са от спортния свят, ви оказва помощ в кариерата ви?
- Обичам да имам вяра в това. Баща ми беше моят треньор, тъй че всичко, което съм на корта, е той. Винаги съм чувствал любовта. Това единствено по себе си към този момент е толкоз огромна помощ като дете, просто да ви побутне. И тогава, явно, бях самичък толкоз дълго, само че съумях да се задържа. Разбира се, имах сложни години, само че в никакъв случай не изпускал от взор главната ми цел.
- Имате ли някакви модели за подражателство - хора, които са ви въодушевили, освен в спорта?
- Има доста хора, които одобрявам и от които черпя ентусиазъм. Едно от нещата, които постоянно последвам, е интуицията ми, инстинктът ми. Хората постоянно ме питат:,,Какъв съвет бихте дали на дете или на някой ваш огромен почитател? ". Оценявам, че детето ми е почитател, само че в никакъв случай не бих му споделил да направи това, което направих аз. Мога единствено да опиша от личния си опит. Затова постоянно споделям:,,Намерете своя път, създайте своя път ".
- Животът е поредност от победи и провали, по какъв начин празнувате успехите си? Имате ли някакви ритуали?
- Посрещам и триумфите, и провалите по еднакъв метод. Когато е добре, не би трябвало да е толкоз добре, а когато е зле, не би трябвало да е толкоз зле. Нашият спорт изисква това. И мисля, че по тази причина намирането на салдото е най-ценното нещо както в тениса, по този начин и в живота. Никога не е толкоз хубаво и в никакъв случай не е толкоз неприятно. След като започнете да намирате това равновесие, стартирате да научавате не разпоредбите на живота, а детайлите му.
Черпя ентусиазъм от толкоз доста разнообразни неща, без значение дали е от вървене на спортна писта или просто да се любувам на разходка, или да обрисувам хубава картина. Ако съумеете да извадите малко позитивност от него и да го приложите, използвайте го, това е вълнуващо. В последна сметка, когато вършиме нещата, е доста значимо да имате цел.
- Връщайки се към победи и загуби, работите ли върху грешките си?
- Мисля, че съм се учил от неточности, само че в никакъв случай не съм желал да встъпвам прекомерно надълбоко в това. Много съм непоколебим към себе си. Най-хубавото в нашия спорт е, че постоянно имате идната седмица. Така че постоянно имате време да се поправите, което е добре. В живота в действителност нямате толкоз доста време да вършиме такива неща. Това, което вършим е, че изживяваме фантазията си тъкмо в този момент, на корта. Не е същински живот. Като състезател имате период на валидност - тъкмо както всеки артикул в магазина. Ние живеем нашата фантазия, няма да е вечно. Така че, по-добре поправете грешките си бързо.
- Имате ли тенисист, против който бихте желали да спечелите?
- Е, направих го предходната година на US Оpen против Роджър (Федерер). И мисля, че да го победя по подобен мотив и методът, по който се случи - това означаваше повече за мен, в сравнение с против всеки различен състезател. Разбира се, правя оценка толкоз доста други триумфи, които съм имал, само че тази съответна победа за мен означаваше повече. Бих споделил, че най-вече изпъква този мач.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ