Евродепутатът Цветелина Пенкова: Възстановителният план е огледало на едно немощно управление
Националният проект за възобновяване и резистентност би трябвало да бъде поръчка за обществен и стопански напредък, измерен посредством съответни индикатори – Брутният вътрешен продукт, вложения, работни места, приходи, продуктивност, нововъведения, софтуерно обновяване, обществена непоклатимост и други Представеният тези дни документ за възобновяване и резистентност след корона-кризата (която освен, че не е завършила, само че и се чака занапред в България да доближи своя пик) е в планова форма, а това е видно от доста пропуски и недообмислени ограничения в документа. Това сподели евродепутатът Цветелина Пенкова, представена от пресофиса си.
„ Планът, който наподобява на пръв взор обстоен, не е привързан с съществени предпочитани политики на Европейски Съюз, които са заложени, както в дълготрайния, по този начин и краткосрочния бюджет на Съюза. Националните проекти би трябвало да са огледало на общите европейски политики и тактика, с цел да се провиснал допълните средства за битка с следствията от корона-кризата. Тези средства (общо 750 милиарда евро от проект „ Следващо потомство Европейски Съюз “) са налични за държавите-членки, само че не им се поставят без съответна национална тактика за стопански и обществен напредък. Средствата за всяка държава-членка ще се дефинират и отпускат по отношение на показания народен проект. Тук приказваме за един дълготраен развой на в допълнение финансиране (до 2024 г.) за възобновяване на икономическата и обществена рецесия, подбудена от COVID-19 “, уточни тя.
„ Липсата на сериозен разбор на икономическия и човешки капацитет на национално и районно равнище, както и съответни вложения в региона на дребните и междинни предприятия (МСП) са забележими. Няма повсеместен и обединен метод за промяна и вложения, а се следи порочния модел, на който сме очевидци от години, на „ асимилиране “, а не на съответно вложение на средствата “, сподели още Пенкова.
По думите ѝ Планът би трябвало да бъде интегриран с националната политика и в директна корелация с националния бюджет, нещо което не се вижда на никое място в документа.
„ Анализирайки тематика по тематика обособените параграфи от показания проект, прави усещане следното:
Стълб 1: Иновативна България (основни тематики: обучение, научни проучвания и нововъведения, интелигента индустрия) . Съществува риск, промяната и самодейностите на възобновяване на материалните бази да се сведе до нормално саниране и поправки, които, както практиката демонстрира, ще се насочват към „ доближени “ компании. Предвидено е построяването на 300 пробните кабинети в 1680 учебни заведения, само че липсват критерии и ясна методология, по която ще се направи избора на обещано образователно заведение. Изграждането на пробните кабинети и лаборатории би трябвало да върви дружно с явен проект за доставяне от страната на консумативите за практическа работа и опити, които са обилни като стойност. Не е задоволително просто да се построят кабинетите. Няма проект и за образование на преподавателския състав.
Липсва стратегическа визия в кои браншове, България има конкурентно преимущество и дали би трябвало да се насочи финансирането в тях или да се подкрепят и нови новаторски сфери на развиване.
Стълб 2: Зелена България (основни тематики: кръгова и нисковъглеродна стопанска система, биоразнообразие, стабилно селско стопанство) . Липсва цялостна тактика за развиването на енергийния бранш в страната. Работи се на парче и не се показва опция за заменяне на огромните базови мощности (ТЕЦ-ове). Никъде не се загатва за създаване на местни мрежи за транспорт и систематизиране на електрическа енергия, създадена от локални/малки домакинства/производства, които употребяват и създават сила, чрез когенерации и други съоръжения. Енергийната успеваемост не значи единствено санирането на постройките, тя е вложения в по-ефективни техники за произвеждане. Не се загатва присъединяване на България в развиването на нови технологии и нововъведения, свързани с водорода и съхранението на сила.
Стълб 3: Свързана България (основни тематики: цифрова съгласуваност, транспортна съгласуваност, локално развитие) . Няма съответни проекти за повишението на цифровата подготвеност на популацията. Липсва изясненост по какъв начин ще бъде обезщетен дефицита от над 670 000 чиновници за ИKT (информационни технологии и ĸoмyниĸaции) бранша. Нужен е явен проект за развиване на цифровия бранш и бизнес в България, който включва разрастване на сигурна цифрова инфраструктура, обезпечаване на достъп до съответни софтуерни познания и цифрови умения, подсилване на потенциала за научни проучвания и нововъведения. Цифровизацията би трябвало да бъде в интерес на кръгова нисковъглеродна стопанска система и в повишение успеваемостта на държавното ръководство и качеството на обществените услуги.
Липсва разбор на икономическия капацитет на районите. Това би разрешило специализация на база на естествени или икономически дадености, за по-ускорено икономическо развиване. Основните средства, планувани за селско стопанство са предопределени за модернизацията на напоителните системи, само че няма детайлности по какъв начин ще стане това и на база на какви критерии ще бъдат избирани най-нуждаещите се райони. Не е показан разбор на постигнатото и финансираното досега по Програмата за развиване на селските региони. Съществува риск от двойно финансиране на действия.
Стълб 4: Справедлива България (основни тематики: бизнес среда, обществено включване, здравеопазване) . Отсъства повсеместен метод и същностни промени във действието на правосъдната система и гарантиране използването на върховенството на правото. Не е направена оценка на към този момент осъществените или реализиращи се планове за електронно правораздаване. Има повтаряне на действия, за което към този момент е отделено финансиране (за е-правосъдие са разходвани над 10 млн. до този момент).
В тази част на проекта би трябвало да залегнат стратегии за подготовка на работещото население към новите действителности на пазара на труда, придобиване на компетенциите, нужни през идващите 20-30 година, а не просто строителство на парче за асимилиране на средствата.
Отново се натъртва на строителство и преоборудване на болничните заведения, без ясни критерии за модернизиране на материалната база. Набляга се на техниката, а не на хората. Липсва тактика за подготовка и задържане на първокласен здравен личен състав, който да работи в системата. Кризата с втората вълна на COVID-19 ни сподели, че не оборудването лекува, а хората “, съобщи Пенкова.
„ От деликатния прочит на българския проект, мога да се изведат няколко извода:
- Липсва връзка с цели на Европейски Съюз за вложения в зелени технологии и започващи МСП. Ангажиментите по Зелената договорка на Европейски Съюз съвсем отсъстват;
- Не се търси финансиране на цялостна промяна за правосъдната, енергийната и здравната система, които са основни. Реформите се свеждат до внедряването на цифрови системи във към този момент построените административни разделения;
- Липсва стратегическа визия за преструктуриране на стопанската система, която да създава висока добавена стойност от производства с ниски излъчвания и от там на пазара на труда за идващите 30 г.;
- Няма разбор на икономическия и човешки капацитет на национално и районно равнище. Няма по какъв начин да бъдат вложени тези средства оправдано без ясна оценка на досегашните планове, актуалната обстановка и вероятностите пред нас;
- Процесът на сформиране на проекта не е включващ и изчерпателен, не е извършен транспарантен развой на връзка и разискване със заинтригуваните страни и на този стадий не е очакван парламентарен спор по него “, уточни евродепутатът.
„ Всички тези пропуски ще се видят ясно, когато стартира разписването на съответни цели, предстоящи резултати, междинни цели и знаци за осъществяване. Не наподобява реалистично на този стадий, Европейска комисия да утвърди за финансиране проект, в който единствено са изброени огромни планове без ясна оценка за тяхната добавена стойност за нашето общество и стопанска система.
Европейски Съюз ни дава неповторима опция за преструктуриране на стопанската система на България. Целта е висока добавена стойност от производства с ниски излъчвания. Липсва стратегически и дълготраен проект, по какъв начин да се употребява човешкия и интелектуалния капитал на България “, добави тя.
„ Планът, който наподобява на пръв взор обстоен, не е привързан с съществени предпочитани политики на Европейски Съюз, които са заложени, както в дълготрайния, по този начин и краткосрочния бюджет на Съюза. Националните проекти би трябвало да са огледало на общите европейски политики и тактика, с цел да се провиснал допълните средства за битка с следствията от корона-кризата. Тези средства (общо 750 милиарда евро от проект „ Следващо потомство Европейски Съюз “) са налични за държавите-членки, само че не им се поставят без съответна национална тактика за стопански и обществен напредък. Средствата за всяка държава-членка ще се дефинират и отпускат по отношение на показания народен проект. Тук приказваме за един дълготраен развой на в допълнение финансиране (до 2024 г.) за възобновяване на икономическата и обществена рецесия, подбудена от COVID-19 “, уточни тя.
„ Липсата на сериозен разбор на икономическия и човешки капацитет на национално и районно равнище, както и съответни вложения в региона на дребните и междинни предприятия (МСП) са забележими. Няма повсеместен и обединен метод за промяна и вложения, а се следи порочния модел, на който сме очевидци от години, на „ асимилиране “, а не на съответно вложение на средствата “, сподели още Пенкова.
По думите ѝ Планът би трябвало да бъде интегриран с националната политика и в директна корелация с националния бюджет, нещо което не се вижда на никое място в документа.
„ Анализирайки тематика по тематика обособените параграфи от показания проект, прави усещане следното:
Стълб 1: Иновативна България (основни тематики: обучение, научни проучвания и нововъведения, интелигента индустрия) . Съществува риск, промяната и самодейностите на възобновяване на материалните бази да се сведе до нормално саниране и поправки, които, както практиката демонстрира, ще се насочват към „ доближени “ компании. Предвидено е построяването на 300 пробните кабинети в 1680 учебни заведения, само че липсват критерии и ясна методология, по която ще се направи избора на обещано образователно заведение. Изграждането на пробните кабинети и лаборатории би трябвало да върви дружно с явен проект за доставяне от страната на консумативите за практическа работа и опити, които са обилни като стойност. Не е задоволително просто да се построят кабинетите. Няма проект и за образование на преподавателския състав.
Липсва стратегическа визия в кои браншове, България има конкурентно преимущество и дали би трябвало да се насочи финансирането в тях или да се подкрепят и нови новаторски сфери на развиване.
Стълб 2: Зелена България (основни тематики: кръгова и нисковъглеродна стопанска система, биоразнообразие, стабилно селско стопанство) . Липсва цялостна тактика за развиването на енергийния бранш в страната. Работи се на парче и не се показва опция за заменяне на огромните базови мощности (ТЕЦ-ове). Никъде не се загатва за създаване на местни мрежи за транспорт и систематизиране на електрическа енергия, създадена от локални/малки домакинства/производства, които употребяват и създават сила, чрез когенерации и други съоръжения. Енергийната успеваемост не значи единствено санирането на постройките, тя е вложения в по-ефективни техники за произвеждане. Не се загатва присъединяване на България в развиването на нови технологии и нововъведения, свързани с водорода и съхранението на сила.
Стълб 3: Свързана България (основни тематики: цифрова съгласуваност, транспортна съгласуваност, локално развитие) . Няма съответни проекти за повишението на цифровата подготвеност на популацията. Липсва изясненост по какъв начин ще бъде обезщетен дефицита от над 670 000 чиновници за ИKT (информационни технологии и ĸoмyниĸaции) бранша. Нужен е явен проект за развиване на цифровия бранш и бизнес в България, който включва разрастване на сигурна цифрова инфраструктура, обезпечаване на достъп до съответни софтуерни познания и цифрови умения, подсилване на потенциала за научни проучвания и нововъведения. Цифровизацията би трябвало да бъде в интерес на кръгова нисковъглеродна стопанска система и в повишение успеваемостта на държавното ръководство и качеството на обществените услуги.
Липсва разбор на икономическия капацитет на районите. Това би разрешило специализация на база на естествени или икономически дадености, за по-ускорено икономическо развиване. Основните средства, планувани за селско стопанство са предопределени за модернизацията на напоителните системи, само че няма детайлности по какъв начин ще стане това и на база на какви критерии ще бъдат избирани най-нуждаещите се райони. Не е показан разбор на постигнатото и финансираното досега по Програмата за развиване на селските региони. Съществува риск от двойно финансиране на действия.
Стълб 4: Справедлива България (основни тематики: бизнес среда, обществено включване, здравеопазване) . Отсъства повсеместен метод и същностни промени във действието на правосъдната система и гарантиране използването на върховенството на правото. Не е направена оценка на към този момент осъществените или реализиращи се планове за електронно правораздаване. Има повтаряне на действия, за което към този момент е отделено финансиране (за е-правосъдие са разходвани над 10 млн. до този момент).
В тази част на проекта би трябвало да залегнат стратегии за подготовка на работещото население към новите действителности на пазара на труда, придобиване на компетенциите, нужни през идващите 20-30 година, а не просто строителство на парче за асимилиране на средствата.
Отново се натъртва на строителство и преоборудване на болничните заведения, без ясни критерии за модернизиране на материалната база. Набляга се на техниката, а не на хората. Липсва тактика за подготовка и задържане на първокласен здравен личен състав, който да работи в системата. Кризата с втората вълна на COVID-19 ни сподели, че не оборудването лекува, а хората “, съобщи Пенкова.
„ От деликатния прочит на българския проект, мога да се изведат няколко извода:
- Липсва връзка с цели на Европейски Съюз за вложения в зелени технологии и започващи МСП. Ангажиментите по Зелената договорка на Европейски Съюз съвсем отсъстват;
- Не се търси финансиране на цялостна промяна за правосъдната, енергийната и здравната система, които са основни. Реформите се свеждат до внедряването на цифрови системи във към този момент построените административни разделения;
- Липсва стратегическа визия за преструктуриране на стопанската система, която да създава висока добавена стойност от производства с ниски излъчвания и от там на пазара на труда за идващите 30 г.;
- Няма разбор на икономическия и човешки капацитет на национално и районно равнище. Няма по какъв начин да бъдат вложени тези средства оправдано без ясна оценка на досегашните планове, актуалната обстановка и вероятностите пред нас;
- Процесът на сформиране на проекта не е включващ и изчерпателен, не е извършен транспарантен развой на връзка и разискване със заинтригуваните страни и на този стадий не е очакван парламентарен спор по него “, уточни евродепутатът.
„ Всички тези пропуски ще се видят ясно, когато стартира разписването на съответни цели, предстоящи резултати, междинни цели и знаци за осъществяване. Не наподобява реалистично на този стадий, Европейска комисия да утвърди за финансиране проект, в който единствено са изброени огромни планове без ясна оценка за тяхната добавена стойност за нашето общество и стопанска система.
Европейски Съюз ни дава неповторима опция за преструктуриране на стопанската система на България. Целта е висока добавена стойност от производства с ниски излъчвания. Липсва стратегически и дълготраен проект, по какъв начин да се употребява човешкия и интелектуалния капитал на България “, добави тя.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ