Джордж Фридман: Изправени сме пред системен срив без аналог
Настоящият срив на световната верига за доставки заплашва да промени бъдещето на света. Ако това се утежни, тъканта на международната стопанска система ще бъде раздрана и възобновяване ѝ ще отнеме повече време, в сравнение с разкъсването.
Подобни разстройства са следени по време на войни, когато са били разрушавани индустриални мощности и е била прекъсвана или спирана морската търговия. През Втората международна война налагането на стопански разтърсвания на врага, като в същото време му се попречи да направи същото с вас, беше в случай че не същността на войната, то сигурно от решаващо значение. В момента не сме очевидци на такива мащаби на разстройства, само че механиката на това, което следим, има повече общо с войната, в сравнение с с елементарните стопански събития. В момента това наподобява като огромно стеснение. С течение на времето то може да се окаже доста по-голямо.
![The Economist: Възстановява ли се международната стопанска система?]( "The Economist: Възстановява ли се международната стопанска система?")
The Economist: Възстановява ли се международната стопанска система?
Възстановява ли се международната стопанска система? Този въпрос разясняват анализаторите на английското списание The Economist. Най-лошият ден в...
В средата на 2020 година написах публикация за хода на рецесията с COVID-19. Твърдях (не доста оригинално), че икономическите последствия от пандемията могат да се развият в две направления: криза или меланхолия. Възможността за постоянен напредък съгласно мен не беше алтернатива. Определях рецесията като финансово събитие, което е мъчително, само че в последна сметка може да бъде възобновено без обилни, дълготрайни вреди. Депресията определях като физическо заличаване на стопанската система, с банкрути и преустановяване на съществуването на компании и банки, всеобща безработица и така нататък Депресията може да има финансов съставен елемент, както Голямата меланхолия в Съединените щати, или боен съставен елемент, както в огромна част от Европа след двете международни войни. Възстановяването от рецесията може да отнеме години. Това от депресията лишава цяло потомство. Казах също, че съгласно мен пандемията няма да провокира меланхолия. Мислех, че с времето пандемията или ще отшуми сама, или ще отстъпи място на здравно решение. Ключовият фактор беше какъв брой дълго ще работят ограниченията, употребявани за битка с заболяването. Колкото по-дълго е времето, толкоз по-голяма е вероятността от меланхолия.
В момента следим физическото разграждане на международната икономическа система с дефицит и разстройства, които не могат да бъдат позволени с финансови ограничения. Наблюдаваме събитие, което наподобява се състои от доста системи, които се провалят и си взаимодействат по едно и също време. Всеки има друга доктрина за неуспехите, само че има една, която съвсем всички избират като съществена причина, даже и да не са съгласни с произхода ѝ.
В Съединените щати съществува теза, състояща се от две елементи. Първата е, че прекомерно великодушните компенсации за безработица и стимулиране понижават желанието на доста хора да работят. Хората могат да печелят повече пари, като си стоят у дома. Проблемът с това изказване е, че човек, който се отхвърля от заплата поради компенсации, поначало не е печелил доста. Това биха били относително нископлатени служащи с дребни спестявания, в случай че въобще имат такива. Трудно е да си представим, че те не биха могли да бъдат уверени да се върнат на пазара на труда. И се допуска, че складът или ресторантът, в който е работил служителят, е можел да надмине компенсацията, само че или не го е направил, или не е желал да го направи. Разбира се, не съм виждал балансите на тези компании, само че съществуването на относително нископлатени работни места, останали незаети, не би трябвало да сковава бизнеса. Освен това в доста браншове свободните работни места са на равнища, които са надалеч над тези, които биха били повлияни от федералните помощи. Обезщетенията не са основали голям дефицит на работна ръка в региона на квалифицирания труд, професионалната работа, ръководството и така нататък Въпреки това и там има дефицит.
Втората част на тезата е отдръпването на дамите от работната мощ за домашни грижи. Тя е по-убедителна от първата част на теорията, само че въпреки всичко е несъвършена. Според статистиката на труда в Съединени американски щати към 1,8 млн. дами остават без работа, само че това не всеки път ни дава цялостната картина. Повечето от в началото затворените учебни заведения към този момент са отворени още веднъж. Някои дами са родили деца по време на пандемията и по този метод са се отдръпнали от работната мощ, само че други не са го създали. В към 40% от домовете в Съединени американски щати има деца под 18-годишна възраст, а в към 20% - под 9-годишна възраст. Сигурен съм, че всяко домакинство има разнообразни стандарти за това какъв брой малко е прекомерно малко, с цел да бъде оставено детето единствено, и друг толеранс за това какъв брой пари е задоволително да се откажат поради грижи за детето. Винаги би трябвало да помним, че доста от нас работят, тъй като би трябвало. Броят на дамите, които или не се нуждаят от заплатата си, или нямат опция да се грижат за дете в учебна възраст, наподобява непълен, с цел да изясни мащаба на загубата на работна мощ.
![COVID-19 ще промени трайно международната стопанска система]( "COVID-19 ще промени трайно международната стопанска система")
COVID-19 ще промени трайно международната стопанска система
Коронавирусът най-вероятно ще остави дълготраен отпечатък върху международната стопанска система, като внесе трайни промени в нея, само че и значими уроци. Тов...
Важно е да се означи, че доста от тези теории употребяват американския модел като главен, само че това, което може да изясни дефицита на работна ръка в Съединени американски щати, може да не важи за друга страна и противоположното. Някои от тези страни имат разнообразни култури, пазари на труда и така нататък В Китай и Израел да вземем за пример дефицитът е на служащи с механически знания. По неофициални данни знам, че в Италия, където е всекидневно членовете на разширеното семейство да живеят дружно, майките могат да работят, до момента в който бабите се грижат за децата.
Това, което мисля, че е ясно, е, че не знаем за какво е имало световно понижаване на работната мощ, в случай че то не се е случило единствено измежду тези, които нямат потребност да работят (а тези хора имат Zoom). Това не е добър отговор, само че има някаква стойност. Именно това е най-плашещото в това развиване. Мнозина са съгласни, че дефицитът на работна ръка е главен мотор на казуса с веригата за доставки. И въпреки всичко преобладаващите теории за случилото се, въпреки и да не са опровергани, имат доста недостатъци. Това значи, че би трябвало да има най-малко спомагателни пояснения. И по този начин, изправени сме пред меланхолия, чийто източник не са финансови събития, а пренасяне на хора, превоз и други детайли. Да се изправиш пред систематичен срив с известна причина е едно нещо. Друго е да се сблъскаш с подобен, за който нямаш модел.
…………….
Анализът е на Джордж Фридман, „ Геополитикал фючърс “.
Подобни разстройства са следени по време на войни, когато са били разрушавани индустриални мощности и е била прекъсвана или спирана морската търговия. През Втората международна война налагането на стопански разтърсвания на врага, като в същото време му се попречи да направи същото с вас, беше в случай че не същността на войната, то сигурно от решаващо значение. В момента не сме очевидци на такива мащаби на разстройства, само че механиката на това, което следим, има повече общо с войната, в сравнение с с елементарните стопански събития. В момента това наподобява като огромно стеснение. С течение на времето то може да се окаже доста по-голямо.
Възстановява ли се международната стопанска система? Този въпрос разясняват анализаторите на английското списание The Economist. Най-лошият ден в...
В средата на 2020 година написах публикация за хода на рецесията с COVID-19. Твърдях (не доста оригинално), че икономическите последствия от пандемията могат да се развият в две направления: криза или меланхолия. Възможността за постоянен напредък съгласно мен не беше алтернатива. Определях рецесията като финансово събитие, което е мъчително, само че в последна сметка може да бъде възобновено без обилни, дълготрайни вреди. Депресията определях като физическо заличаване на стопанската система, с банкрути и преустановяване на съществуването на компании и банки, всеобща безработица и така нататък Депресията може да има финансов съставен елемент, както Голямата меланхолия в Съединените щати, или боен съставен елемент, както в огромна част от Европа след двете международни войни. Възстановяването от рецесията може да отнеме години. Това от депресията лишава цяло потомство. Казах също, че съгласно мен пандемията няма да провокира меланхолия. Мислех, че с времето пандемията или ще отшуми сама, или ще отстъпи място на здравно решение. Ключовият фактор беше какъв брой дълго ще работят ограниченията, употребявани за битка с заболяването. Колкото по-дълго е времето, толкоз по-голяма е вероятността от меланхолия.
В момента следим физическото разграждане на международната икономическа система с дефицит и разстройства, които не могат да бъдат позволени с финансови ограничения. Наблюдаваме събитие, което наподобява се състои от доста системи, които се провалят и си взаимодействат по едно и също време. Всеки има друга доктрина за неуспехите, само че има една, която съвсем всички избират като съществена причина, даже и да не са съгласни с произхода ѝ.
В Съединените щати съществува теза, състояща се от две елементи. Първата е, че прекомерно великодушните компенсации за безработица и стимулиране понижават желанието на доста хора да работят. Хората могат да печелят повече пари, като си стоят у дома. Проблемът с това изказване е, че човек, който се отхвърля от заплата поради компенсации, поначало не е печелил доста. Това биха били относително нископлатени служащи с дребни спестявания, в случай че въобще имат такива. Трудно е да си представим, че те не биха могли да бъдат уверени да се върнат на пазара на труда. И се допуска, че складът или ресторантът, в който е работил служителят, е можел да надмине компенсацията, само че или не го е направил, или не е желал да го направи. Разбира се, не съм виждал балансите на тези компании, само че съществуването на относително нископлатени работни места, останали незаети, не би трябвало да сковава бизнеса. Освен това в доста браншове свободните работни места са на равнища, които са надалеч над тези, които биха били повлияни от федералните помощи. Обезщетенията не са основали голям дефицит на работна ръка в региона на квалифицирания труд, професионалната работа, ръководството и така нататък Въпреки това и там има дефицит.
Втората част на тезата е отдръпването на дамите от работната мощ за домашни грижи. Тя е по-убедителна от първата част на теорията, само че въпреки всичко е несъвършена. Според статистиката на труда в Съединени американски щати към 1,8 млн. дами остават без работа, само че това не всеки път ни дава цялостната картина. Повечето от в началото затворените учебни заведения към този момент са отворени още веднъж. Някои дами са родили деца по време на пандемията и по този метод са се отдръпнали от работната мощ, само че други не са го създали. В към 40% от домовете в Съединени американски щати има деца под 18-годишна възраст, а в към 20% - под 9-годишна възраст. Сигурен съм, че всяко домакинство има разнообразни стандарти за това какъв брой малко е прекомерно малко, с цел да бъде оставено детето единствено, и друг толеранс за това какъв брой пари е задоволително да се откажат поради грижи за детето. Винаги би трябвало да помним, че доста от нас работят, тъй като би трябвало. Броят на дамите, които или не се нуждаят от заплатата си, или нямат опция да се грижат за дете в учебна възраст, наподобява непълен, с цел да изясни мащаба на загубата на работна мощ.
Коронавирусът най-вероятно ще остави дълготраен отпечатък върху международната стопанска система, като внесе трайни промени в нея, само че и значими уроци. Тов...
Важно е да се означи, че доста от тези теории употребяват американския модел като главен, само че това, което може да изясни дефицита на работна ръка в Съединени американски щати, може да не важи за друга страна и противоположното. Някои от тези страни имат разнообразни култури, пазари на труда и така нататък В Китай и Израел да вземем за пример дефицитът е на служащи с механически знания. По неофициални данни знам, че в Италия, където е всекидневно членовете на разширеното семейство да живеят дружно, майките могат да работят, до момента в който бабите се грижат за децата.
Това, което мисля, че е ясно, е, че не знаем за какво е имало световно понижаване на работната мощ, в случай че то не се е случило единствено измежду тези, които нямат потребност да работят (а тези хора имат Zoom). Това не е добър отговор, само че има някаква стойност. Именно това е най-плашещото в това развиване. Мнозина са съгласни, че дефицитът на работна ръка е главен мотор на казуса с веригата за доставки. И въпреки всичко преобладаващите теории за случилото се, въпреки и да не са опровергани, имат доста недостатъци. Това значи, че би трябвало да има най-малко спомагателни пояснения. И по този начин, изправени сме пред меланхолия, чийто източник не са финансови събития, а пренасяне на хора, превоз и други детайли. Да се изправиш пред систематичен срив с известна причина е едно нещо. Друго е да се сблъскаш с подобен, за който нямаш модел.
…………….
Анализът е на Джордж Фридман, „ Геополитикал фючърс “.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ