Кучета на Марс?
Наскоро НАСА пусна цветни илюстрации, показващи мечтано мислено бъдеще, в което хората са стигнали до други светове. На една от тях астронавтка стои на дюните на Марс с ръце в джобовете на скафандъра си, а до нея стои куче.
По публични данни амбициозните проекти на НАСА за задачи на Луната и Марс включват единствено хора. Но кучета са били в Космоса през 50-те и 60-те години на предишния век. В Съюз на съветските социалистически републики кучета в капсули са изпращани в небето, с цел да тестват системите за стартиране, преди самите хора да го създадат. Съединени американски щати провели сходни проби с няколко типа маймуни.
Инженерите обучавали кучетата. Обличали ги в скафандри, държали ги в дребни кутии и ги слагали в симулаторите. Но не всички кучета желали да са космонавти. През есента на 1951 година, дни преди постоянния полет, кучето Болик избягало. Руските инженери, изправени пред краен период, намерили заместител и го нарекли ЗИБ – акроним на заместител на изчезналия Болик.
Но това бил подорбитален полет, въртящ се към Земята. Първото куче, което в действителност отишло в Космоса, е Лайка. През 1957 година капсулата ѝ сполучливо я отвела до орбита и останала там за към пет месеца, обикаляйки към земното кълбо, преди да се върне назад в атмосферата на Земята. Но кучето не оживяло. Безопасното връщане не било част от проекта. Според вградените под кожата датчици сърцето на кучето утроило естествената скорост по време на изстрелването, а дишането било страхливо. Умряло скоро по-късно, евентуално поради рисковата температура в прегрялата капсула.
С течение на времето други кучета обикаляли Земята и се прибирали живи. Хора постигнали същото, а животните са оставени на земята, защитени от опасността да бъдат изстреляни в небето. Но плакатът на НАСА демонстрира, че кучето на Марс, за разлика от руските си събратя, не би било лабораторно животно, а скъп сателит. Въпреки това можем да си представим, че животът му на непознатата планета ще е трагичен.
Пътуването би почнало с разтърсващо костите изстрелване на ракета. Пътниците биха усетили до четири пъти силата на земната гравитация, оказваща напън върху тях. Опитът е стресиращ – даже някои от най-добре квалифицираните астронавти изхвърчат със стремглаво ускоряване на сърдечната активност. А това би било доста по-лошо за пасажер, който не може да разбере какво се случва, споделя Клайв Уин – професoр по логика на психиката, учещ държанието на кучетата.
Уин споделя увереността си, че личното му куче Ксефос не би желало да отиде на Марс. Ако я сложим в затворено пространство, подлагайки я на мощни шумове и неочаквани придвижвания, тя ще ни убеди, че не желае да прави това. Ксефос се радва на известна турбуленция като возенето в кола със свалени прозорци. И в случай че кучето имаше опция да притисне муцуната си до прозореца по време на полета до Марс, тогава може би пътуването щеше да е търпимо. Но, доколкото знам, няма да има прозорци, споделя Уин.
Наистина няма. Първите кораби, които ще пътуват до Марс, евентуално ще бъдат дребни и тесни, цялостни с най-необходимото. Няма да има доста място за придвижване на астронавтите, още по-малко за игри с бухнал сателит. Освен това пътуването би изложило телата на хората и животните на съществени тествания и опасности поради неналичието на гравитация и на защитното поле на Земята против галактическата радиация.
Хората могат непринудено да желаят да се подложат на този опит, само че кучето не може. Дори и да стигнат до Марс с куче, тестванията ще продължат. Въздухът в тънката атмосфера не е кадърен за дишане, а почвата е токсична. Гравитацията, една трета от земната, ще нанесе спомагателни провали на телата. Кучето евентуално ще живее в малко местообитание с хората, излизайки на открито единствено в скафандър.
Не е проблем да се направи скафандър за кучето. То даже би могло да свикне да го носи. Но в скафандъра ще циркулира един и същи въздух, а кучетата имат 300 милиона обонятелни рецептора в носа си за разлика от 6 милиона в човешкия нос. Кучетата обичат да помирисват нещата. Затворената среда ще е задушаваща. А и с лимитирано подушване кучето не би било толкоз потребно. Ходенето по потребност също ще е мъчно. По време на разходките си в Космоса астронавтите носят пелени за възрастни, само че по какъв начин кучето ще свикне с това?
Бъдещите генерации марсиански кучета, родени и отгледани на безплодната планета, евентуално ще са добре. Не биха им липсвали ароматът на розите и свежестта на дъжда. Но в случай че това ще е толкоз неприятно за първите кучета, за какво въобще бихме ги изпращали на Марс.
Много хора одобряват любимците като членове на фамилията си и не биха се разделили с тях. Но изгодите от спътничеството на нова планета и прочувствената обвързаност би трябвало да се съпоставят с етичните съображения за хуманно отношение към животните.
