На Спасовден се ходи „на росен”
На този ден свети Спас отключва небето и земята, прави по този начин, че да зароси дребен дъждец, с цел да има самун през годината. Митичният воин е съвсем близнак на свети Георги. Точно като него той подковава коня си рано сутринта, с цел да обходи „ зелен синор “ и да види „ есенници изкласили, пролетници врeтенили, а лозята изресили “. Всяка капка дъжд, която падне на Спасовден, е жълтица – същото споделя народът ни и за дъжда на Гергьовден.
„ Свети Спасе, тебе молим,
дай ни дъждец и росица
да се роди жито, просо,
да нахраним бедняци,
бедняци и сираци… ”
В нощта против празника невъзможните стремежи се сбъдват. Това е един от най-благоприятните моменти да се насочат молебствия за рожба, за сватба, за здраве… Да се правят ритуали за дъжд, изобилие и освобождение от нелечими заболявания.
Спасовден, или Възнесение Господне, е преносим празник. Винаги е на седмия четвъртък след Великден. Във фолклорната традиция съществува възбрана да се работи на всички четвъртъци от Великден до Спасовден. На самия ден стопанките не трябва да се допират до зелено, тъй като през лятото ще бие градушка. Не се перат и простират облекла – да не настъпи суша. Вярва се, че тогава Бог прибира душите, пуснати на Велики четвъртък. Жените посещават гробищата и раздават обредни краваи, варива, мляко и безусловно първите зрели череши. Със себе си носят и орехови листа, които разстилат върху гробовете. Поверието гласи, че преди да си тръгнат към оня свят, мъртвите си взимат от храната. Ако околните им са ги не запомнили, поставят шепа пръст в пазвите си и отлитат. Според православния християнски календар Задушница се прави в събота преди Петдесетница, позната като “черешова ”. Тогава с изключение на жито и самун за помен на умрелите се раздава и от първите череши.
Много поверия са свързани с митичните девойки самодиви и русалки. През пролетта те се завръщат от своите зимовища накрай света и населват още веднъж поляните и горите, изворите и реките. Така те съжителстват с хората, само че остават невидими и тайнствени за тях. Могат и да им оказват помощ, само че и да им предизвикват беди. Вярва се, че през нощта против Спасовден русалки „ сеят ” роса по нивите, с цел да станат плодородни. И тази роса има и целебна мощ. Затова на сутринта хората излизат и се търкалят в росната трева, с цел да са здрави през годината. В националните вярвания нощта против Спасовден е лечебна и болните вървят за росен, лягат до цветето и слагат до главата си някакъв подарък за русалките-лечителки. Казват, че в тази нощ русалките минават да оберат цветчетата на росена, с цел да се накичат с тях. Това ги развеселява, те стават по-милостиви към хората и ги лекуват. Затова търсещите излекуване отиват вечерта преди Спасовден да пренощуват на поляна с нацъфтял росен. Разпространени са и разнообразни лечителски практики. Най-популярно и до през днешния ден е против Спасовден да се върви „ на росен “. Вярва се, че събирането на билката тъкмо в този миг оказва помощ на заболели и бездетни. За лечебно се смята търкалянето в росните треви призори. Тези, които ще останат да преспят на росеновите поляни, безусловно би трябвало да са съпроводени от побратими или посестрими, с които нямат кръвна връзка. Носят със себе си храна и блага за русалките, които оставят на сутринта – ризи, кърпи, чорапи, бъклица вино, ракия, самун и печена кокошка. Човек би трябвало да легне под росен и да сложи чиния с вода до главата си. Ако на сутринта в нея има въпреки и дребна част от русалското цвете, това е сигурен знак, че митичните създания са решили да го излекуват. Според вярванията, русалките познават всички билки и могат да лекуват всички заболявания.
Цялата седмица към Спасовден е празнична, отдадена е на хляба и хлебородието. Задължително се подготвят шарени пити – т.е. покрити с разнообразни орнаменти. Една от особеностите на спасовденския самун е, че шарките не са избрани, както при редица други ритуали. Те зависят от умеенето на домакинята. Приличат повече на украсата върху богородичните пити при кръщене, раждане и прочие Правят се с цев, лъжица, вретено и други предмети от бита. И това е другата специфичност – не се употребяват „ пръчките “ от тесто, присъщи за празничните погачи, приготвяни по други мотиви.
Инфо: www.jenskologia.com
