На певчески концерт, не знам коя година. поканили Лъва. (Бил

На певчески концерт, не знам коя година.
поканили Лъва. (Бил постът му причина,
пред него, глътнали от боязън език,
на задни лапи да вървят мнозина.)
Дошъл Лъвът. На сцената двама
артисти фамозни се явили в момент.
Запял Скорецът. От неспокойствие
за малко арията си не омотал,
само че не схванал
по какъв начин в края така юначен се разпял,
по какъв начин горящ от такова ентусиазъм,
че всеки там го слушал с удивление.
Какъв солист!
Ту зацвърчи! Ту свирне като с лист,
крещи като авлига, като канарче пее
и кудкудяка, и като човек се смее –
демонстрира майсторството си артиста.
Но забелязали, че слушайки Скореца
Лъвът не се усмихнал и за момент.
Напротив – даже мръщел лик.
Запял и Славеят. Лъвът се мръщел отново.
Тук има нещо! Туй е явен знак!
Лъвът не може да откри мира,
да тръгне подвига крайник.
Лъвицата със тъга го възпира.
А Славеят?…
Как сладко единствено пей:
и какъв брой звънко му ехти гласът!
Но грива тръснал внезапно Лъвът
и ненадейно като пружина
изхвръква вън със свойта половина.
А Лиса в момент: „ Певците са причина.
Кой тук «солисти първи» ги зове?
Ни дикция, ни гласове!
Следях Лъва. Той против мен седеше.
От отвращение кипеше.
Скандал! Позор! “
Изпратили със заповед артистите в хор
отначало всеки да се учи…
Но по какъв начин могло туй всичко да се случи?
Обичал песните Лъвът.
(Слушатели даже настояват,
че много благо пеел.)
Да слуша майстори артисти копнеел.
Ала за какво се мръщел?… Просто тоя път
похапнал крепко и стомахът му беснеел…
Ако не бил Орелът с изострен поглед,
артистите още биха пели в хор.

Написах баснята за наставление
за тези, дето вървят на ръце
край шефа си и виждат напътствие
даже да се прозей по нехайство
висшестоящото лице.

Снимки: Дилетант