Младежът, който сяда на електрическия стол два пъти
На 3.05.1946 година 17-годишният афроамериканец Уили Франсис се подготвя за последните си мигове преди да бъде екзекутиран. Когато сяда на „ Страшната Гърти “ – електрическия стол в Луизиана, прекомерно уплашен, с цел да изрече последните си думи, Уили единствено стиска юмруци и чака неизбежния миг, в който електричеството ще го погуби. Но когато този миг идва, нещо се обърква.
Уили оцелява като по знамение.
Tогава той още не знае, че му следва повторна борба в съда и че в последна сметка ще стане прочут като „ младежът, който е екзекутиран два пъти “.
Първата екзекуция
След първия неуспех излиза наяве, че електрическият стол „ Страшната Гърти “ не е бил инсталиран вярно. По това време електрическите столове са били портативни и са се транспортирали с камион от затвор на затвор в Луизиана, където е трябвало да бъде осъществена екзекуция. Двамата отговорници – капитан Ефи Фостър и пандизчия на име Винсент Венеция, който работел като помощник в пандиза, се напили вечерта преди изтезанието на Уили Франсис.
Но въпреки че грешката да била на отговорниците, капитан Фостър се ядосал на Уили и му заречен, че идната седмица ще успее да го убие. Но Уили Франсис не е екзекутиран през идната седмица.
Вместо това той е на първа страница на всеки локален вестник и съществена тематика в новинарските излъчвания. Неговото оцеляване било признато от мнозина като избавление от Бог. Освен това медиите насочили вниманието на обществото към метода, по който правосъдната система в Лузиана се отнася към афроамериканците. Уили Франсис, който бил безпаричен, негър и към момента младеж (както доста от затворниците) разполагал с прекомерно малко благоприятни условия да се отбрани и да потвърди невинността си.
Престъплението на Уили Франсис
16 месеца по-рано – през ноември 1944 година, някой прострелва Андрю Томас – известен фармацевт от родния дом на Уили. Два месеца след убийството, без да има обвинен, шерифът на града Е.Л.Ресуебър приканва началника на полицията просто да арестува „ който и да е мъж “, с цел да може този случай да бъде преустановен.
Първоначално Франсис е арестуван по съмнение, че е бил асистент на рисков наркодилър, само че защото не могли да го свържат с това закононарушение, те траяли да го разпитват за убийството на фармацевта. По-късно служителите на реда откриват портфейла и няколко документа на убития у Франсис. Само след няколко минути полицията разполагала с писменото самопризнание на Уили. Те твърдели, че не са го принуждавали да признава, само че по време на делото излиза наяве, че някои от написаните думи са били диктувани на подсъдимия.
Три седмици след ареста Уили Франсис се изправя в съда пред жури, формирано напълно от бели. Той пледира непорочност, само че юристите му не разпитват никакви очевидци, въпреки виновността му да изглеждала съмнителна още през цялото време.
Мистерия обгръщала и оръжието на убийството. Твърдяло се, че Франсис е откраднал револвера от заместник-шерифа, само че заместникът съобщил за изчезналото оръжие цели два месеца преди убийството. Освен това револверът не бил проучен за пръстови отпечатъци, а патроните открити в тялото на фармацевта не съвпадали с тези от оръжието на заместник-шерифа. Най-странното било, че револверът се изгубил инцидентно тъкмо преди правосъдния развой, когато бил изпратен до ФБР за разбор.
Повторният развой
Това, че има опция казусът на Уили Франсис да бъде преразгледан, изглеждало като знамение в очите на бащата на момчето – Фредерик Франсис. Той съумява да наеме юрист Бъртанд ДеБланк, който въпреки че бил непосредствен другар на убития фармацевт, взема решение да пази правата на Уили. През идната година той съумява да извоюва анулация на смъртната присъда на Франсис. „ Не е хуманно да пратите човек на електрическия стол наново “ – споделя юристът в съда.
Въпреки старанията му обаче, Уили Франсис още веднъж е наказан на гибел, а датата на изтезанието му била планувана за 7.06.1946. Тогава ДеБланк взема решение да се обърне към Върховния съд на Съединени американски щати. Адвокатът в никакъв случай не се отхвърля от Уили. Той му дава обещание да му обезпечи същински развой, откакто научава, че екзекуторите били под въздействието на алкохола, когато инсталирали „ Страшната Гърти “ по време на първата екзекуция. Но Франсис отхвърля нов развой. Когато юристът му го осведоми, че ще отнесе случая му до Върховния съд, Уили му споделя, че е подготвен да почине и че не желае да изпитва повече разочарования.
На 9.05.1947 година – малко повече от година след първия опит за екзекуция, Уили Франсис още веднъж сяда на електрическия стол. Когато го питат дали желае да каже някакви финални думи, той отвръща „ Абсолютно нищо “ . В 12:10 часът Франсис е разгласен за мъртъв.
