Отбелязваме Световния ден на метеорологията
На 23 март за 71-ви път се отбелязва Световният ден на метеорологията –дата, на която през 1950 година се основава Световната метеорологична организация.
Историята стартира доста преди 1950 година -на 14 ноември 1854 година, едно непредвидимо събитие нанася тежко проваляне на англо-френския флот в разгара на Кримската война – една от най-силните стихии, регистрирани в Черно море, която потопява флотилията на съдружниците до град Балаклава, през днешния ден квартал на гр. Севастопол. Направеният извод е, че в случай че е съществувала работа, която да събира всекидневно и навреме метеорологични сведения от другите страни, придвижването на бурята би могло да се наблюдава и да се избегнат големите загуби на флота. Така, през 1856 година се заражда концепцията за основаването на служби за времето, които да провеждат непрекъснати наблюдения и разпространяване на метеорологичните данни. Днес, Световната метеорологична организация (СМО) е междуправителствен съюз на 193 държави-членки и територии и е една от профилираните организации на Организация на обединените нации в региона на метеорологията, климата и хидрологията.
Всяка година СМО и членуващите в нея страни и територии означават Световния ден на метеорологията с разнообразни тематики и послания. Избраната тематика за 2021 година е Океанът, нашият климат и времето. Темата не е инцидентна, а е във връзка началото на Десетилетието на океанологията за стабилно развиване (2021-2030) на Организация на обединените нации. Океаните заемат 71% от територията на Земята, те всмукват 25 % от всички въглеродни излъчвания, които произвеждаме. Океаните са натурален „ регулатор “ на нашия климат, само че и са извънредно уязвими по отношение на въздействието на изменението му.
![Откриха незнайни животни под ледовете на Антарктида]( "Откриха незнайни животни под ледовете на Антарктида")
Откриха незнайни животни под ледовете на Антарктида
На 900 м дълбочина от повърхността на шелфовия хладилник Филхнер, който се намира на западния бряг на Антарктида, учените са разкрили стран...
Киселиността на океаните се покачва, морският лед се топи и темпът на повишение на морското ниво се е ускорил. През 2020 година се следиха продължителни суши, които удължиха сезона на горските пожари по целия свят; По-високите температури спомогнаха за рекордния сезон на ураганите в Атлантическия океан и извънредно интензивните тропически циклони в Индийския и Южния Тих океан. Лятото на 2020 година не подмина и България по повод съществуването на рискови метеорологични феномени. Тогава в страната бяха регистрирани по едно и също време местни наводнения и рискова суша. През месеците май, юни, юли и първата половина на август мощни гръмотевични стихии, съпроводени от проливни дъждове, градушка и плевел вятър, провокираха локални наводнения, вреди по пътната инфраструктура и електропреносната мрежа най-вече в западните и централните елементи на страната. В източната половина на страната през летните месеци преваляванията бяха незначителни.
Продължителният безвалежен интервал, комбиниран с високи температури, а тук-там –със мощен стремителен вятър, усили доста риска от пожари в областите Кърджали, Хасково и Ямбол. В регионите на Велико Търново, Русе, Варна, Шабла, Хасково и Кърджали беше записана тежка агрометеорологична суша, която нанесе вреди и редуцира добивите от пролетни култури на към 19 000 км2 от земеделската територия на страната.
В интервала от 26 юни до 3 септември в цялата страна бяха регистрирани продължителни горещини (6-18 дни) с оптимални температури от 32°C и повече.
Източник: БГНЕС
Историята стартира доста преди 1950 година -на 14 ноември 1854 година, едно непредвидимо събитие нанася тежко проваляне на англо-френския флот в разгара на Кримската война – една от най-силните стихии, регистрирани в Черно море, която потопява флотилията на съдружниците до град Балаклава, през днешния ден квартал на гр. Севастопол. Направеният извод е, че в случай че е съществувала работа, която да събира всекидневно и навреме метеорологични сведения от другите страни, придвижването на бурята би могло да се наблюдава и да се избегнат големите загуби на флота. Така, през 1856 година се заражда концепцията за основаването на служби за времето, които да провеждат непрекъснати наблюдения и разпространяване на метеорологичните данни. Днес, Световната метеорологична организация (СМО) е междуправителствен съюз на 193 държави-членки и територии и е една от профилираните организации на Организация на обединените нации в региона на метеорологията, климата и хидрологията.
Всяка година СМО и членуващите в нея страни и територии означават Световния ден на метеорологията с разнообразни тематики и послания. Избраната тематика за 2021 година е Океанът, нашият климат и времето. Темата не е инцидентна, а е във връзка началото на Десетилетието на океанологията за стабилно развиване (2021-2030) на Организация на обединените нации. Океаните заемат 71% от територията на Земята, те всмукват 25 % от всички въглеродни излъчвания, които произвеждаме. Океаните са натурален „ регулатор “ на нашия климат, само че и са извънредно уязвими по отношение на въздействието на изменението му.
На 900 м дълбочина от повърхността на шелфовия хладилник Филхнер, който се намира на западния бряг на Антарктида, учените са разкрили стран...
Киселиността на океаните се покачва, морският лед се топи и темпът на повишение на морското ниво се е ускорил. През 2020 година се следиха продължителни суши, които удължиха сезона на горските пожари по целия свят; По-високите температури спомогнаха за рекордния сезон на ураганите в Атлантическия океан и извънредно интензивните тропически циклони в Индийския и Южния Тих океан. Лятото на 2020 година не подмина и България по повод съществуването на рискови метеорологични феномени. Тогава в страната бяха регистрирани по едно и също време местни наводнения и рискова суша. През месеците май, юни, юли и първата половина на август мощни гръмотевични стихии, съпроводени от проливни дъждове, градушка и плевел вятър, провокираха локални наводнения, вреди по пътната инфраструктура и електропреносната мрежа най-вече в западните и централните елементи на страната. В източната половина на страната през летните месеци преваляванията бяха незначителни.
Продължителният безвалежен интервал, комбиниран с високи температури, а тук-там –със мощен стремителен вятър, усили доста риска от пожари в областите Кърджали, Хасково и Ямбол. В регионите на Велико Търново, Русе, Варна, Шабла, Хасково и Кърджали беше записана тежка агрометеорологична суша, която нанесе вреди и редуцира добивите от пролетни култури на към 19 000 км2 от земеделската територия на страната.
В интервала от 26 юни до 3 септември в цялата страна бяха регистрирани продължителни горещини (6-18 дни) с оптимални температури от 32°C и повече.
Източник: БГНЕС
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ