23 април 1616 г.: Умира Мигел де Сервантес
На 23 април 1616 година умира Мигел де Сервантес. Той е испански белетрист, драматург и стихотворец.
С творчеството си предопределя развиването на испанската просвета, език и литература.
Романът му " Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча " е едно от най-значителните творби на европейския Ренесанс и на международната литература. Пародирайки рицарския разказ, показва необятна картина на тогавашното испанско общество и поставя начало на реалистичния разказ.
Романът му " Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча " е считан за първия актуален европейски разказ. Първата част на книгата излиза през 1606г. и пробива с цялостен триумф.
Мигел де Сервантес Сааведра е роден през 1547 година в Алкала де Енарес, най-вероятно сред 29 септември (денят на Св. Мигел) и 9 октомври, датата на неговото кръщене. Той е четвъртото от седемте деца от брака на Родриго де Сервантес и Леонор де Кортинас. Бащата е хирург- специалност, която в онази ера не е влиятелна и се приближава повече до занаятчийството, в сравнение с до медицината. Финансовите усложнения принуждават бащата да се мести от град в град, обикаляйки Валядолид, Кордова, Севиля в търсене на щастието, което по този начин и не намира. Мигел де Сервантес стартира да учи първо в Кордова, а по-късно и в Севиля- градът, в който пламва неговата обич към театъра. През 1566 година фамилията се открива дефинитивно в Мадрид, където по това време младият публицист стартира своята литературна кариера с четири стихотворения, оповестени през 1569 година от неговия преподавател, хуманиста Хуан Лопес де Ойос.
От 1569 до 1580 година, обаче, животът на Сервантес поема в напълно друга посока и се откъсва изцяло от сферата на литературата. Заради двубой, в който е ранен Антонио де Сигура, Мигел де Сервантес е заставен да замине за Италия. В края на 1569 година той се открива в Рим. Започва работа при кардинал Акуавива. Използвайки престоя си там, се среща с италианската литература от това време. Скоро напуща религиозното си обграждане и се посвещава на военната работа. Зачислен е първо към войската на Алваро де Санде в Неапол, а след това към полка на Мигел де Монканада, под чието управление Сервантес се бори героично на 7 октомври 1571 година в борбата при Лепанто. Раните в гърдите и в лявата ръка, която вечно остава неподвижна, са мотив за горделивост за Сервантес до края на живота му.
След възобновяване си Сервантес взе участие и в други военни експедиции през идващите години, само че също по този начин прекарва и много време в казармите в Месина, Сицилия, Палермо и най-много в Неапол. Там той влиза в литературните среди и се среща с огромните италиански създатели. През 1575 година взема решение да се върне в Испания, само че не и без рекомендации, доказващи бойните му заслуги, които са му нужни, с цел да получи държавна работа, като се върне. Пътувайки към Испания, корабът му е покорен от пирати, които при типа на рекомендациите, подписани от великия капитан Хуан де Аустриа, дефинират откуп, непостижим за фамилията на Родриго де Сервантес. Така стартира едно трудно пленничество в Алжир, което продължава пет години и оставя дълбока диря в паметта на писателя. Четири пъти безрезултатно се пробва да избяга, до момента в който най-после е освободен от монаси, които заплащат откупа му. На 27 октомври 1580 година Сервантес най-сетне стига крайбрежията на Испания.
При връщането си в Мадрид писателят заварва фамилията си извънредно обедняло и задлъжняло. Той се пробва да откри работа в Америка, въодушевен от вероятностите за благополучие на служителите там, само че не съумява. Дълго време търси някаква държавна работа, само че на вятъра. Така и не получава заплащане за военните си заслуги. Отдаден изцяло на литературата, стартира да написа „ Галатея ". Книгата е добре призната и относителният ѝ триумф през 1585 година, когато е оповестена, кара Сервантес да стартира да написа комедии. Създава огромен брой трагични творби, от които през днешния ден се пазят единствено две: „ Животът в Алжир " и „ Нумансия ".
През 1584 година се ражда неговата щерка Исабел, плод на тайната му връзка с млада омъжена жена.
На 12 декември 1585 година Сервантес се дами за Каталина де Саласар и Паласиос в Ескивиас. Заживява в Ескивиас, само че постоянно пътува самичък до Мадрид, където се среща с писателите от неговата ера и чете творбите им. С Лопе де Вега е в непрестанен спор. През 1587 година е назначен за комисар по реквизицията на храни за интендантските служби на Великата армада, а по- късно- през 1595 година, стартира да събира налози. До края на века той е заставен заради естеството на работата си да обикаля Андалусия, като единственото нещо, което му носят тези специалности, са неприятности, отделяне от църквата, доноси. На два пъти влиза незаслужено в пандиза (в Кастро дел Рио през 1592, поради своя асистент, и в Севиля през 1597 заради прекомерната си доверчивост), само че и двата пъти не след дълго е оневинен и освободен.
В началото на 1605 година е оповестен романът „ Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча ". Големият триумф и няколкото неофициални издания водят доста скоро до неговото преиздаване. За три месеца се трансформира в най-продавания разказ на всички времена. Успехът на книгата, обаче, е засенчен от новия развой, издигнат против Сервантес поради ликвидиране пред къщата му. Липсват доказателства против него и той скоро е пуснат на независимост.
Остатъка от живота си създателят прекарва в Мадрид. Там Сервантес, към този момент прочут публицист, разгласява една след друга последните си произведения: „ Поучителни повести " (1613), „ Пътуване в Парнас " (1614), „ Осем нови комедии и интермедии " (1615) и втората част на „ Дон Кихот " (1615).
Последното му произведение „ Персилес и Сихизмунда ", приключено три дни преди гибелта му, е оповестено посмъртно през 1617.
С творчеството си предопределя развиването на испанската просвета, език и литература.
Романът му " Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча " е едно от най-значителните творби на европейския Ренесанс и на международната литература. Пародирайки рицарския разказ, показва необятна картина на тогавашното испанско общество и поставя начало на реалистичния разказ.
Романът му " Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча " е считан за първия актуален европейски разказ. Първата част на книгата излиза през 1606г. и пробива с цялостен триумф.
Мигел де Сервантес Сааведра е роден през 1547 година в Алкала де Енарес, най-вероятно сред 29 септември (денят на Св. Мигел) и 9 октомври, датата на неговото кръщене. Той е четвъртото от седемте деца от брака на Родриго де Сервантес и Леонор де Кортинас. Бащата е хирург- специалност, която в онази ера не е влиятелна и се приближава повече до занаятчийството, в сравнение с до медицината. Финансовите усложнения принуждават бащата да се мести от град в град, обикаляйки Валядолид, Кордова, Севиля в търсене на щастието, което по този начин и не намира. Мигел де Сервантес стартира да учи първо в Кордова, а по-късно и в Севиля- градът, в който пламва неговата обич към театъра. През 1566 година фамилията се открива дефинитивно в Мадрид, където по това време младият публицист стартира своята литературна кариера с четири стихотворения, оповестени през 1569 година от неговия преподавател, хуманиста Хуан Лопес де Ойос.
От 1569 до 1580 година, обаче, животът на Сервантес поема в напълно друга посока и се откъсва изцяло от сферата на литературата. Заради двубой, в който е ранен Антонио де Сигура, Мигел де Сервантес е заставен да замине за Италия. В края на 1569 година той се открива в Рим. Започва работа при кардинал Акуавива. Използвайки престоя си там, се среща с италианската литература от това време. Скоро напуща религиозното си обграждане и се посвещава на военната работа. Зачислен е първо към войската на Алваро де Санде в Неапол, а след това към полка на Мигел де Монканада, под чието управление Сервантес се бори героично на 7 октомври 1571 година в борбата при Лепанто. Раните в гърдите и в лявата ръка, която вечно остава неподвижна, са мотив за горделивост за Сервантес до края на живота му.
След възобновяване си Сервантес взе участие и в други военни експедиции през идващите години, само че също по този начин прекарва и много време в казармите в Месина, Сицилия, Палермо и най-много в Неапол. Там той влиза в литературните среди и се среща с огромните италиански създатели. През 1575 година взема решение да се върне в Испания, само че не и без рекомендации, доказващи бойните му заслуги, които са му нужни, с цел да получи държавна работа, като се върне. Пътувайки към Испания, корабът му е покорен от пирати, които при типа на рекомендациите, подписани от великия капитан Хуан де Аустриа, дефинират откуп, непостижим за фамилията на Родриго де Сервантес. Така стартира едно трудно пленничество в Алжир, което продължава пет години и оставя дълбока диря в паметта на писателя. Четири пъти безрезултатно се пробва да избяга, до момента в който най-после е освободен от монаси, които заплащат откупа му. На 27 октомври 1580 година Сервантес най-сетне стига крайбрежията на Испания.
При връщането си в Мадрид писателят заварва фамилията си извънредно обедняло и задлъжняло. Той се пробва да откри работа в Америка, въодушевен от вероятностите за благополучие на служителите там, само че не съумява. Дълго време търси някаква държавна работа, само че на вятъра. Така и не получава заплащане за военните си заслуги. Отдаден изцяло на литературата, стартира да написа „ Галатея ". Книгата е добре призната и относителният ѝ триумф през 1585 година, когато е оповестена, кара Сервантес да стартира да написа комедии. Създава огромен брой трагични творби, от които през днешния ден се пазят единствено две: „ Животът в Алжир " и „ Нумансия ".
През 1584 година се ражда неговата щерка Исабел, плод на тайната му връзка с млада омъжена жена.
На 12 декември 1585 година Сервантес се дами за Каталина де Саласар и Паласиос в Ескивиас. Заживява в Ескивиас, само че постоянно пътува самичък до Мадрид, където се среща с писателите от неговата ера и чете творбите им. С Лопе де Вега е в непрестанен спор. През 1587 година е назначен за комисар по реквизицията на храни за интендантските служби на Великата армада, а по- късно- през 1595 година, стартира да събира налози. До края на века той е заставен заради естеството на работата си да обикаля Андалусия, като единственото нещо, което му носят тези специалности, са неприятности, отделяне от църквата, доноси. На два пъти влиза незаслужено в пандиза (в Кастро дел Рио през 1592, поради своя асистент, и в Севиля през 1597 заради прекомерната си доверчивост), само че и двата пъти не след дълго е оневинен и освободен.
В началото на 1605 година е оповестен романът „ Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча ". Големият триумф и няколкото неофициални издания водят доста скоро до неговото преиздаване. За три месеца се трансформира в най-продавания разказ на всички времена. Успехът на книгата, обаче, е засенчен от новия развой, издигнат против Сервантес поради ликвидиране пред къщата му. Липсват доказателства против него и той скоро е пуснат на независимост.
Остатъка от живота си създателят прекарва в Мадрид. Там Сервантес, към този момент прочут публицист, разгласява една след друга последните си произведения: „ Поучителни повести " (1613), „ Пътуване в Парнас " (1614), „ Осем нови комедии и интермедии " (1615) и втората част на „ Дон Кихот " (1615).
Последното му произведение „ Персилес и Сихизмунда ", приключено три дни преди гибелта му, е оповестено посмъртно през 1617.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ