На 20 юли Българската православна църква почита паметта на свети

На 20 юли Българската православна черква уважава паметта на свети оракул Илия – един от най-великите всред старозаветните праведници, предвестител на истинната религия в единия Бог.

Този празник в България носи и различен знак -  на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година, една от най-пламенните и трагични истории в историята на страната ни, тежка последица от решенията на Берлинския конгрес след Руско-турската освободителна война, напомня организация БГНЕС.

По остарял жанр този ден е бил на 2 август, когато се е отбелязвал Илинден. Но без значение, че не е точната историческа дата денят на свети Илия е мотив да сведем глава пред героизма и самопожертвувателността на въстаниците.

Илинденско-Преображенско въстание от 1903 година в Македония и Одринско е връхна точка в национално-освободителната битка на македонските и тракийски българи. 

Организатор на въстанието е Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО). През януари 1903 година част от членовете на Централен комитет привикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне навсякъде въстание в Македония и Одринско. На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се взема решение въстанието да стартира в окръга на 2 август (Илинден).

Началото на бойните дейности в Одринско се дефинира за 19 август (Преображение), а Серският окръг би трябвало да се вдигне на 27 септември (Кръстьовден). Следователно се възприема концепцията за перманентна гражданска война. Въстанието обгръща по едно и също време всички региони на Битолския революционен окръг. Освободени са планински региони на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевската кааза (околия).

В освободеното Крушево е оповестено краткотрайно ръководство, известно под името Крушевска република, която просъществува 10 дни. В града е формирано краткотрайно държавно управление, в което влизат представители на трите общности - българи, власи и гъркомани. Никой не протяга ръка против мирното турско население.

" Доблестно въстание против цяла империя " - възхищава се един австро-унгарски посланик. Началото на въстаническите дейности в Битолски окръг дава подтик на революционното придвижване и в Одринска Тракия. Съгласно с решенията на Солунския конгрес за оповестяване на всеобщо въстание в Странджанския регион е призован конгрес в местността Петрова равнища, който създава проект за дейностите и избира основен щаб в състав: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов . На 18 август бойните дейности стартират. Освободени са Василико (дн. Царево) и Ахтопол, изтласкват се турските елементи към Малко Търново и Лозенград.

Според данните на мемоара на вътрешната организация от 1904 година в Битолския и Одринския революционен окръг са станали 239 сражения, в които вземат присъединяване 26 000 въстаници против 350-хилядна армия .

В сраженията умират 994 въстаници, опожарени са 201 села, убити са 4 600 души от мирното население, а други 25 000 души, поданици от Македония и Одринско, заобикалят в Княжеството. Тези числа са доказателство за непримиримостта на популацията в Македония и Одринско със съществуващия народен и обществен терор, за непреклонната му воля да живее свободно, за устрема му да отхвърли дефинитивно османското владичество.

И в случай че в днешния ден за новите генерации това е отдалечено време, видяно с доста сантиментален или песимистичен взор, дано се върнат към него със стиховете или дневниците на Пейо Яворов. А постоянно тетралогията на Димитър Талев ще бъде освен звън на Преспанските камбани или Гласовете, които звучат, а и най-възвишеният монумент за Илинден, каквото може да бъде единствено писменото слово. /БГНЕС