На 19 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г.

На 19 февруари (6 февруари по остарял стил) 1873 година е обесен Васил Левски. В последните си мигове той се изповядва пред архиерейския наместник на София отец Тодор Митов: " Каквото съм правил, в изгода народу е ", като помолил амнистия от отеца и от Бога, а в молитвите си да бъде споменаван като йеродякон Игнатий.

Васил Левски е псевдонимът, с който е прочут Васил Иванов Кунчев – бележитият български бунтовник, идеолог и уредник на българската национална гражданска война, създател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК), български народен воин.

Левски е прочут е и като Апостола на свободата поради организирането и създаването на тактиката за освобождение на България от османско робство. Други известни негови прозвища са „ Дяконът “ и „ Джингиби “ (Неуловимият).Той пътува по страната и основава секрети районни комитети, които да приготвят националния протест. Неговата фантазия е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, без значение от етническата си и религиозна принадлежност.

Създадената от Левски Вътрешна революционна организация е основата, върху която стъпват уредниците на Априлското въстание. Това въстание и последвалата Руско-турска война довеждат до възобновяване на страната България на европейската карта.

Ранни години

Васил Кунчев е роден на 18 юли (6 юли остарял стил) 1837 година в Карлово в фамилията на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя - Христо и Петър, както и две сестри - Яна и Марийка. През 1851 година татко му умира и тримата братя остават да се грижат за 6-членното семейство. Васил към този момент е на 14 и стартира да учи абаджилък.

От 1855 година е послушник при вуйчо си Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. В сянката на революционната му активност остават три обстоятелството: Първо, той получава не неприятно обучение за времето си, завършвайки начално учебно заведение в Карлово и учи две години в класно учебно заведение в Стара Загора, след това изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско учебно заведение „ Св. Св. Кирил и Методий “. Второ, в продължение на три години той е преподавател. Трето, Левски владее чудесно турски, гръцки и арменски език, които освен се оказват потребни в революционната му активност, само че и дават визия за неговата грамотност и разсъдък.

На 7 декември 1858 година Васил приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „ Св. Спас “, а през идната 1859 година пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон в църквата "Света Богородица " в Карлово.

Революционна активност в Сърбия и Румъния

На 3 март 1862 година йеродяконът отпътува за Сърбия и взема присъединяване в Първата българска легия на Раковски в Белград. Заради своята сръчност и смелост по време на сраженията с турците за белградската цитадела, Васил получава името Левски. На този стадий той изпитва мощното въздействие на Раковски и възприема концепцията за образуване на чети, посредством които да се вдигне народът на въстание. След разтурянето на легията се причислява към четата на дядо Ильо челник.

През 1863 година отпътува за Румъния и след къс престой се завръща в България. През пролетта на 1864 година, точно на Великден в Сопот, Левски в наличието на най-близките си другари самичък отрязва дългите си отшелнически коси. От този миг той става мирски дякон (служител, помощник) на свободата Васил Левски.

Архимандрит Василий се пробва да възбуди църковно разследване против племенника си, само че Пловдивският митрополит заплашва самия Василий с наказване, в случай че упорства в настояването си.

От април 1864 до 1866 година Левски е преподавател в карловското село Войнягово, по-късно от март до октомври 1866 година в добруджанското Еникьой, а от края на годината до март 1867 година в прилежащото Конгаз.

През 1866 година на румънска земя Дяконът се движи в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През ноември 1866 година се среща с Раковски.

През 1867 година по предложение на Раковски е избран за знаменосец в четата на Панайот Хитов. Заедно с четата изживява всички компликации и разочарования по време на похода в Балкана през 1867 година

После дружно с четата минава в Сърбия и постъпва във Втората българска легия на Раковски (1867-1868). След разтурянето ѝ той се разболява и остава два месеца в с. Зайчар.

Принудителното бездействие му дава опция да премисли изминатия път. Съмненията му в целесъобразността на четническата тактичност се трансформират в разбиране, че би трябвало да се търсят нови средства за реализиране на крайната цел. За пръв път показва мнение, че би трябвало предварителна подготовка на народа за присъединяване в освободителното дело. В писмо до Панайот Хитов загатва за своите заключения и планове, като му оповестява, че е решил да извърши нещо огромно в интерес на отечеството, „ в което в случай че печеля, спечелвам за цялостен народ, в случай че изгубя, изгубвам единствено мене си “.

В Левски се ускорява недоверието по отношение на Сърбия и убеждението, че българите би трябвало да разчитат на първо място на себе си, а не на външни сили. Гибелта на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа дефинитивно го убеждава, че предварителната подготовка е належащо изискване за успеха на българската гражданска война.

През август 1868 година Левски отива в Букурещ. Към това време се отнася запознаването му с Христо Ботев и техният взаимен живот в една изоставена вятърна мелница край Букурещ.

Организиране на революционни комитети

На 11 декември 1868 година Левски отпътува за Цариград с параход, с цел да предприеме оттова първата си обиколка из българските земи с информационна цел, с цел да се запознае с изискванията и с опциите за революционна активност в българските земи.

В началото на януари 1869 година напуща турската столица и се насочва към Тракия и Северна България. Преминава през Пловдив, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Велико Търново, Ловеч, Плевен и Никопол. Навсякъде беседва със свои доверени хора, с цел да ги завоюва за делото. Обнадежден, че в кратковременен период може да бъде оповестено въстание, на 24 февруари Левски се завръща в Румъния.

На 1 май 1869 година Апостолът стартира втората си обиколка из българските земи. По време на нея Левски слага началото на построяването на вътрешната революционна организация (ВРО). Първият комитет е учреден в Плевен. После продължава построяването на локални (частни) революционни комитети и в Ловеч, Троян, Карлово, Калофер, Казанлък, Пловдив, Сопот, Чирпан и други

Втората обиколка на Левски го убеждава, че въстанието не може да бъде вдигнато толкоз скоро, както мисли няколко месеца преди този момент. Той съзира нуждата от по-голяма подготовка на народа, реализирана от революционни комитети, свързани организационно между тях.

След завръщането си в румънската столица, Левски се стреми да убеди емиграцията, че центърът на подготовката на идното въстание би трябвало да се придвижи във вътрешността, че българите би трябвало да разчитат на своите лични сили, а не на външна помощ. Емигрантските дейци осъзнават нуждата от образуване на народа, само че никой няма проект кой и по какъв начин да го направи. Те мъчно се разделят и с обичайните си схващания за непозната помощ и за управление на революционното придвижване отвън страната.

Разочарован от емиграцията, през май 1870 година Левски се завръща в България и се заема с доизграждането на комитетска мрежа. До края на 1871 година съумява да сътвори гъста мрежа от революционни комитети, обединени в цялостна ВРО. Левски единствен от огромните ни революционери доближава до прозрението, че в подготовката би трябвало да бъдат привлечени и чорбаджиите. Техните средства са изключително нужни за материалната осигуреност на идното въстание. Той планува приемане на тези средства по непринуден метод, само че за тези, които отхвърлят да поддържат националното дело, той вкарва революционен гнет.

Към края на 1871 година комитетите стартират дейна работа за привличане на последователи, за събиране на средства и закупуване на оръжие. Когато работата нараства, БРЦК изпраща двама помощници на Левски - Димитър Общи и Ангел Кънчев.

Залавяне и гибел

На 22 септември 1872 година Димитър Общи провежда грабеж на турската поща в Арабаконак. Левски е срещу, само че е подсилен само от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация.

Левски получава разпореждане от БРЦК и Каравелов за повдигане на въстание, само че той отхвърля да го извърши, взема решение да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се трансферира в Румъния. Той е прочут за неуспеха при обира в Арабаконак, само че не знае, че турската полиция разполага с негова снимка и с тъкмо изложение на особените му белези, както и с информация, къде вероятно може да бъде открит.

Според завършено мнение измежду историците ни, Васил Левски не е предаден от един човек, а е жертва на дълга верига от полицейски разкрития. На 27 декември 1872 година той е хванат от турската полиция до Къкринското ханче покрай Ловеч.

При залавянето му архивът с комитетски бумаги остава неусетен от хайката. Същият списък е непокътнат и по-късно е предаден на Захари Стоянов. Липсващите парични средства са открити през 1972 година в темелите на къщата на Марин Поплуканов. Има съмнение, че повода за залавянето на Левски е изменничество от съидейник. Според други изследвания изменничество не е имало. Доказано е, че поп Кръстю не е имал точна информация за проектите на Левски.

До последно османците не знаят кого са заловили и Левски е откаран в Търново, с цел да бъде разпознат. Чак там излиза наяве кой е той. При Къкрина отиват едвам няколко заптиета, а при положение, че са знаели кого залавят, сходна малобройност не би била разумна.

Левски, който е охраняван единствено от 20 заптиета по време на пътя си от Търново до София, се е надява на вятъра до последно, че ще бъде освободен от съидейници. Там той е предаден на съд. Апостолът построява отбраната си въз основите на правата на християните съгласно Хатихумаюна, с цел да не издаде някого и организацията. Той акцентира няколко пъти, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята. Левски се разграничава от активността на Димитър Общи, с цел да избегне престъпни обвинявания.

Очаквало се Великото везирство да освободи всички, с изключение на обирачите на пощата, тъй като един политически развой не е в полза на Турция и вреди на престижа ѝ пред Европа. В инструкциите към съдиите е записано да се санкционират строго единствено ръководителите.

Комисията за процеса е в състав Али Саид паша, Шакир бей и Иванчо Хаджипенчович. В състава на съда са включени и българите: х. Мано Стоянов и Пешо Тодоров като представители на българската община в града. Включени са още мюсюлмани и евреи.

Смъртната присъда е издадена на 14 и е доказана на 21 януари 1873 година Процесът приключва, като комисията изземва функционалностите на съд, което е неприемливо по законите на самата империя. Димитър Общи и Васил Левски са наказани на гибел посредством обесване, а 60 подсъдими са наказани на затвор и изгнание. Присъдите са доказани от султана по целенасоченост. За да не се навреди на турската дипломация, не са осъществявани по-мащабни следствия и гонения.

Свещеникът поп Христо Стоилов споделя за последните мигове на апостола: "Дяконът се държа юначен. Каза, че в действителност той е първият, само че че след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах към "Св. София ", с цел да не видят турците, че рева, и си потеглих. "

Михаил К. Буботинов също дава изложение: "На 1873 лето, 5 февруарий, вторник, пазарен ден в София - 2 часа преди зори, в двора на пашовия конак - на мястото на днешния княжески замък, стана неизмеримо разшавание на пашовските сеймени. По заповед на Мазхар паша, тогава Средецкий губернатор, се изпрати един мулезимин да обади на иконом поп Тодор Митов, да се подготви... Иконом поп Тодор се подготви за половин час... И ето, че се зададе губернатора на колесница със свитата си, състоящата се от десетина души. Веднага след тях биде наведен на средата на площада, преди малко извадений из тъмницата Васил Левски, конвоиран от един взвод заптии и 4 взвода войник, облечен в костюма си, както е бил заловен от управляващите при ханчето, с тежки окови на нозете, само че без присъдний иллям на гърдите. Мазхар паша, извърнат към свещеника, заповяда му да се приближи при Левски и свободно да извърши верозаконните използва. Щом се приближи свещеника при Левски, пашата се отдръпна на 7-8 разкрача и в същото време даде знак да създадат същото и хората от свитата му....
Що за себе е изповядал в тази ситуация Левски, не е могло да бъде предадено от свещеника-изповедник. Обаче в общи думи: отец Тодор ми е приказвал, че Левски стоял жизнен и в наличие духа споделил: "В младините си бях иеродякон Игнатий, напуснах службата в схващане, че бях извикан да извършвам друга, по-належаща, по-висока и по-свещена работа към поробеното родно място, която... нека! " Тук Левски се просълзил и помолил свещеника да се помоли Богу за иеродякон Игнатий... "

Независимо че Левски е обесен на 18 февруари, признато е тази дата да се отбелязва в България на идващия ден 19 февруари.

През 2007 година посредством национално допитване на Българска национална телевизия Васил Левски оглавява листата на най-великите българи за всички времена.