На 17 юни 1967 г. Китай взривява своя водородна бомба
На 17 юни 1967 година единствено три години от първия си нуклеарен тест Китай взривява и първата си атомна бомба.
Началото на нуклеарните упоритости на Пекин е сложено на 16 октомври 1964 година, когато Китайската национална република организира първия си нуклеарен опит, с което става петата страна с нуклеарни оръжия след Съединени американски щати, Съветския съюз, Англия и Франция.
Китай започва програмата си за нуклеарни оръжия в средата на 50-те години на ХХ век, след Корейската война. В началото напъните му са подкрепени от забележителна руска помощ, включваща съветници и техническо съоръжение.
В Института по физика и атомна сила в Пекин стартират проучвания за планиране на нуклеарни оръжия, а в Ланджоу е издигнат цех за обогатяване на уран, в който се създава уран за оръжия.
С охлаждането на китайско-съветските връзки в края на 50-те години на ХХ век Съветският съюз отдръпва цялата си помощ. През юни 1959 година Никита Хрушчов взема решение да откаже даването на първообраз на бомба на китайците. Този раздор подтиква Китай да стартира собствен личен план за нуклеарни опити, наименуван с кодовото име 59-6 по името на месеца, в който е стартират.
Операция 59-6 е извършена на полигона Лоп Нур в пустинята Гоби в провинция Синдзян, Западен Китай, покрай античния Път на коприната. На върха на стоманена кула е инсталирано устройство от имплозионен вид, което създава мощ от 22 килотона. Това е първият от общо 45-те китайски нуклеарни опита, всички от които са извършени в Лоп Нур. Двадесет и три от тези опити са атмосферни, а 22 - подземни, като мощността им варира от 1 килотон до 4 мегатона.
Китай организира последния си тест на 29 юли 1996 година, единствено два месеца преди подписването на Договора за всеобхватна възбрана на нуклеарните опити (ДВЗЯО) на 24 септември 1996 година Въпреки това Пекин към момента не е утвърдил ДПЗЯО - стъпка, която е наложителна за влизането на Договора в действие. Липсват ратификациите и на седем други страни с нуклеарни качества: Корейската народнодемократична република, Египет, Индия, Израел, Иран, Пакистан и Съединените щати.
Въздействието на нуклеарните опити в Китай върху здравето на хората, животните и околната среда значително не е проучено заради неналичието на обществено налични публични данни. Регионът Синдзян е най-голямото административно разделяне на Китай и е дом на 20 милиона души от разнообразни етноси. Проучване, извършено от японския физик професор Юн Такада, демонстрира, че пиковите равнища на радиоактивност от китайските проби с огромна мощ надвишават тези от повредата с реактора в Чернобил през 1986 година и съществено засягат локалното население.
През 2008 година Китай стартира да изплаща дотации на личния състав, участващ в нуклеарните опити. Обезщетението обаче не е предоставено на цивилните поданици на региона на Синдзян, намиращ се напразно от полигона Лоп Нур.
Началото на нуклеарните упоритости на Пекин е сложено на 16 октомври 1964 година, когато Китайската национална република организира първия си нуклеарен опит, с което става петата страна с нуклеарни оръжия след Съединени американски щати, Съветския съюз, Англия и Франция.
Китай започва програмата си за нуклеарни оръжия в средата на 50-те години на ХХ век, след Корейската война. В началото напъните му са подкрепени от забележителна руска помощ, включваща съветници и техническо съоръжение.
В Института по физика и атомна сила в Пекин стартират проучвания за планиране на нуклеарни оръжия, а в Ланджоу е издигнат цех за обогатяване на уран, в който се създава уран за оръжия.
С охлаждането на китайско-съветските връзки в края на 50-те години на ХХ век Съветският съюз отдръпва цялата си помощ. През юни 1959 година Никита Хрушчов взема решение да откаже даването на първообраз на бомба на китайците. Този раздор подтиква Китай да стартира собствен личен план за нуклеарни опити, наименуван с кодовото име 59-6 по името на месеца, в който е стартират.
Операция 59-6 е извършена на полигона Лоп Нур в пустинята Гоби в провинция Синдзян, Западен Китай, покрай античния Път на коприната. На върха на стоманена кула е инсталирано устройство от имплозионен вид, което създава мощ от 22 килотона. Това е първият от общо 45-те китайски нуклеарни опита, всички от които са извършени в Лоп Нур. Двадесет и три от тези опити са атмосферни, а 22 - подземни, като мощността им варира от 1 килотон до 4 мегатона.
Китай организира последния си тест на 29 юли 1996 година, единствено два месеца преди подписването на Договора за всеобхватна възбрана на нуклеарните опити (ДВЗЯО) на 24 септември 1996 година Въпреки това Пекин към момента не е утвърдил ДПЗЯО - стъпка, която е наложителна за влизането на Договора в действие. Липсват ратификациите и на седем други страни с нуклеарни качества: Корейската народнодемократична република, Египет, Индия, Израел, Иран, Пакистан и Съединените щати.
Въздействието на нуклеарните опити в Китай върху здравето на хората, животните и околната среда значително не е проучено заради неналичието на обществено налични публични данни. Регионът Синдзян е най-голямото административно разделяне на Китай и е дом на 20 милиона души от разнообразни етноси. Проучване, извършено от японския физик професор Юн Такада, демонстрира, че пиковите равнища на радиоактивност от китайските проби с огромна мощ надвишават тези от повредата с реактора в Чернобил през 1986 година и съществено засягат локалното население.
През 2008 година Китай стартира да изплаща дотации на личния състав, участващ в нуклеарните опити. Обезщетението обаче не е предоставено на цивилните поданици на региона на Синдзян, намиращ се напразно от полигона Лоп Нур.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ