РИА Новости: В битката между орела и дракона, мечката следва собствените си интереси
Москва. Кратък коментар от политическия анализатор на РИА Новости Дмитрий Лекух за позицията на Русия в изискванията на набираща скорост комерсиална война сред Съединени американски щати и Китай.
В края на предходната седмица, президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп съобщи пред CNBC, че Вашингтон може да усили вносните мита за всички (да повторим, всички) китайски артикули. По думите на държания глава, става въпрос за 505 милиарда $ – сумата в действителност е галактическа. Това може да се случи, в случай че китайската страна „ продължи да подхваща ответни ограничения “ против американската самодейност за увеличение на митата.
От позиция на суверенната китайска държавност, всичко това наподобява, несъмнено, като изключителна безочливост. А, несъмнено, днешното китайско управление е невероятно да одобри сходен жанр ултиматуми, даже и механически.
Но, като цяло, в дейностите на Тръмп има много сериозна логичност. Да даже единствено тази за повече от ненормалната обстановка в международната търговия през последните десетилетия. А за Съединени американски щати, като страна, която до не толкоз от дълго време беше люлка на изобретатели и пионери, създали не една и две промишлени революции, трендовете в търговията просто пагубни.
И в случай че всичко продължи по този метод, икономическата, а може би и и освен, злополука е неизбежна. Ако не в кратковременен проект, то в средносрочен проект, сигурно.
Според информация на Службата за стопански разбор към Министерството на търговията на страната, дефицитът в комерсиалния баланс на Съединени американски щати през 2017 година се е нараснал с 12,1%, или с $61,2 милиарда спрямо 2016 година – до $566 милиарда. Това е най-високият индикатор от 2008 година.
При това, според данните на Bloomberg, дефицитът в комерсиалния баланс с Китай за последната година е $375,2 милиарда (плюс $28,2 милиарда), с Европейския съюз - $151,4 милиарда, Мексико - $71,1 милиарда, Япония - $68,8 милиарда, Канада - $17,6 милиарда.
Но това не е всичко.
Предвид самобитната икономическа конструкция на американската стопанска система, която се разви през последните години, това фактически е доста притеснително. Да напомним, че по-голямата част от американския БВП (стигнала до рекордните 79,4% през 2004 година) се основава в браншовете от бранша на услугите, към които се отнасят на първо място финансовите услуги, както и търговията, превоза и връзките. Плюс услугите на държавните институции., За материалното произвеждане (агропромишленост, горско стопанство, рибно стопанство, минно-добивна индустрия, строителство) остават малко повече от 20% от Брутният вътрешен продукт.
Доналд Тръмп съставлява сили в американската политика, които считат, че този дисбаланс е гибелен. И такива хора в Америка има от ден на ден. Това, което реализира настоящият президент на Съединени американски щати, напълно не е негова персонална „ ексцентрична позиция “. Напротив, това е изцяло целенасочена и систематична политика, която е изражение точно на настоящите национални ползи на Съединените американски щати.
Но и Китай, който построи стопанската система си за сметка на политическата накърнимост и безогледната подкупност на „ световния хайлайф “, няма никакво желание да отстъпва. Пекин методично преследва преследва и осъществя дълготрайните си ползи и ненадейно появилият се „ националист “ на власт в един от основните пазари за тях е непредвидена смяна и спънка, която те се надяват да преживеят и преодолеят.
Така че битката сред великите стопански страни в действителност е неизбежна. Ако, несъмнено, на власт във Вашингтон не дойдат още веднъж лоялни глобалисти, което не наподобява доста евентуално след вътрешните промени на Тръмп. Затова Русия би трябвало да дефинира какъв е нейния интерес в обстановката.
С „ световния либерално-финансов хайлайф “ всичко е просто. Това е езкистенциален зложелател. Там могат да ни викнат на масата за договаряния единствено в качеството на „ главно ядене “. Казано почтено, тук няма никаква „ русофобия “: те ще изядат всеки, в това число отгледалите ги американци.
А в днешната обстановка на „ борба сред два национални елита “ нашата работа е да преследваме извънредно личните си ползи.
В този подтекст, вярната вест наподобява да вземем за пример по този начин: „ Китай ще прегледа опцията за разширение на листата с съветските райони, от които е позволен износът на зърнени артикули в КНР. Това съглашение бе реализирано по време на консултациите на Министерството на икономическото развиване на Русия и Министерството на търговията на Китай. Ние не приказваме за един или два субекта на Русия, както преди, а всички райони на страната - за доставката на пшеница, царевица, ориз, соя и рапица в Китай “
... В битката сред орела и дракона, мечката следва личните си ползи.
Превод и редакция: Иван Христов
В края на предходната седмица, президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп съобщи пред CNBC, че Вашингтон може да усили вносните мита за всички (да повторим, всички) китайски артикули. По думите на държания глава, става въпрос за 505 милиарда $ – сумата в действителност е галактическа. Това може да се случи, в случай че китайската страна „ продължи да подхваща ответни ограничения “ против американската самодейност за увеличение на митата.
От позиция на суверенната китайска държавност, всичко това наподобява, несъмнено, като изключителна безочливост. А, несъмнено, днешното китайско управление е невероятно да одобри сходен жанр ултиматуми, даже и механически.
Но, като цяло, в дейностите на Тръмп има много сериозна логичност. Да даже единствено тази за повече от ненормалната обстановка в международната търговия през последните десетилетия. А за Съединени американски щати, като страна, която до не толкоз от дълго време беше люлка на изобретатели и пионери, създали не една и две промишлени революции, трендовете в търговията просто пагубни.
И в случай че всичко продължи по този метод, икономическата, а може би и и освен, злополука е неизбежна. Ако не в кратковременен проект, то в средносрочен проект, сигурно.
Според информация на Службата за стопански разбор към Министерството на търговията на страната, дефицитът в комерсиалния баланс на Съединени американски щати през 2017 година се е нараснал с 12,1%, или с $61,2 милиарда спрямо 2016 година – до $566 милиарда. Това е най-високият индикатор от 2008 година.
При това, според данните на Bloomberg, дефицитът в комерсиалния баланс с Китай за последната година е $375,2 милиарда (плюс $28,2 милиарда), с Европейския съюз - $151,4 милиарда, Мексико - $71,1 милиарда, Япония - $68,8 милиарда, Канада - $17,6 милиарда.
Но това не е всичко.
Предвид самобитната икономическа конструкция на американската стопанска система, която се разви през последните години, това фактически е доста притеснително. Да напомним, че по-голямата част от американския БВП (стигнала до рекордните 79,4% през 2004 година) се основава в браншовете от бранша на услугите, към които се отнасят на първо място финансовите услуги, както и търговията, превоза и връзките. Плюс услугите на държавните институции., За материалното произвеждане (агропромишленост, горско стопанство, рибно стопанство, минно-добивна индустрия, строителство) остават малко повече от 20% от Брутният вътрешен продукт.
Доналд Тръмп съставлява сили в американската политика, които считат, че този дисбаланс е гибелен. И такива хора в Америка има от ден на ден. Това, което реализира настоящият президент на Съединени американски щати, напълно не е негова персонална „ ексцентрична позиция “. Напротив, това е изцяло целенасочена и систематична политика, която е изражение точно на настоящите национални ползи на Съединените американски щати.
Но и Китай, който построи стопанската система си за сметка на политическата накърнимост и безогледната подкупност на „ световния хайлайф “, няма никакво желание да отстъпва. Пекин методично преследва преследва и осъществя дълготрайните си ползи и ненадейно появилият се „ националист “ на власт в един от основните пазари за тях е непредвидена смяна и спънка, която те се надяват да преживеят и преодолеят.
Така че битката сред великите стопански страни в действителност е неизбежна. Ако, несъмнено, на власт във Вашингтон не дойдат още веднъж лоялни глобалисти, което не наподобява доста евентуално след вътрешните промени на Тръмп. Затова Русия би трябвало да дефинира какъв е нейния интерес в обстановката.
С „ световния либерално-финансов хайлайф “ всичко е просто. Това е езкистенциален зложелател. Там могат да ни викнат на масата за договаряния единствено в качеството на „ главно ядене “. Казано почтено, тук няма никаква „ русофобия “: те ще изядат всеки, в това число отгледалите ги американци.
А в днешната обстановка на „ борба сред два национални елита “ нашата работа е да преследваме извънредно личните си ползи.
В този подтекст, вярната вест наподобява да вземем за пример по този начин: „ Китай ще прегледа опцията за разширение на листата с съветските райони, от които е позволен износът на зърнени артикули в КНР. Това съглашение бе реализирано по време на консултациите на Министерството на икономическото развиване на Русия и Министерството на търговията на Китай. Ние не приказваме за един или два субекта на Русия, както преди, а всички райони на страната - за доставката на пшеница, царевица, ориз, соя и рапица в Китай “
... В битката сред орела и дракона, мечката следва личните си ползи.
Превод и редакция: Иван Христов
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ