Има ли вкус животът ти?
Можеш ли да си представиш живота си като меню, което си ял, продължаваш да ядеш и ти следва да се храниш с него? Вкусно ли е? Наслаждаваш ли се на всяка хапка? Доставя ли ти наслаждение? Или нещо му липсва и го ядеш единствено с цел да не умреш от апетит? Разнообразно ли е това меню? Дава ли ти всичко належащо с цел да може твоят организъм да се оправи и да е добре? Представи ли си го?
А в този момент си показа, че ти си готвача или си седнал в ресторант и си го поръчваш. Ако естествено не си от тези, многото, които са гладни, само че единствено чакат и се молят, просят. Те протягат ръка и вземат каквото им се даде, без значение дали е изсъхнал самун или останки от нечия вечеря. Залъгват глада, само че къде остава насладата? Някой беше споделил: „ Не е решение да дадеш на гладния самун, тъй като той ще го изяде и по-късно отново ще е гладен. По-добре го научи да си го подготви самичък. Така постоянно ще има какво да яде. ”.
Естествено всичко това е правилно, в случай че гладният има предпочитание да се научи, а някои нямат. Предпочитат да си останат в света на молитвите. Светът на действието, правилно е по – сложен. Изискват се отговорност, храброст и убеденост, че и самичък можеш да приготвиш нещо положително за себе си. Иска се и най-малко малко религия в другите, в света, в познати и в непознати, че все някой ще се откри да ти помогне, в случай че някъде оплескаш нещата. Тук към този момент идва ред на нещо, което всеки е чувал, само че може би не всеки е осъзнал: „ Помогни си самичък с цел да ти помогне и Господ. ”.
Има и един различен вид хора, които освен избират да ядат на готово, само че и си го вземат без да питат, постоянно със мощ, неучтивост или машинация. Алчността на апетитите им е толкоз огромна, че също, както и просещите не сортират доста. Апетитът идвал с яденето. Всички сме виждали изгубили контрола над себе си лакомници. Как мислите, по какъв начин се усещат откакто са се натъпкали? Гледайки ги, доста им завиждат на изобилната маса. Е, може би тъкмо те е нужно да се запитат по какъв начин се усещат от по този метод полученото обилие.
Има още нещо, което не трябва да забравяме – шерването. И най-вкусната храна е някак по-малко вкусна, когато си самичък на масата. А може би по-бедното меню ще ни се стори доста по-сладко, в случай че не го консумираме сами.
И най-после ще си разреша да завърша с откъс от една доста красива книга, „ Любов ” на Елиф Шафак. Думите не са безусловно предадени. В книгата са послание към основната героиня. Тъй като четящите този уебсайт са най-вече дами и множеството от тях обичат да готвят, си разрешавам да обърна това обръщение към тях. Вярвам, обаче, че даже и да го прочете мъж също би могъл да вникне, стига да има предпочитание.
И по този начин:
„ Знам, че обичаш да готвиш. Знаеш ли, че светът е един голям котел, в който се готви нещо? За в този момент не знаем какво. Всичко, което вършим, което усещаме и мислим, е съставка от общото в казана. Трябва да се запитаме какво прибавяме в него. Дали възмущение, омраза, яд и принуждение? Или обич и естетика?
Ти, която четеш това, по какъв начин ще отговориш? Какво съгласно теб добавяш към груповото ядене на човечеството? Замисля ли се за теб, съставката, която прибавям, е една огромна усмивка.
С любов… ”
А в този момент си показа, че ти си готвача или си седнал в ресторант и си го поръчваш. Ако естествено не си от тези, многото, които са гладни, само че единствено чакат и се молят, просят. Те протягат ръка и вземат каквото им се даде, без значение дали е изсъхнал самун или останки от нечия вечеря. Залъгват глада, само че къде остава насладата? Някой беше споделил: „ Не е решение да дадеш на гладния самун, тъй като той ще го изяде и по-късно отново ще е гладен. По-добре го научи да си го подготви самичък. Така постоянно ще има какво да яде. ”.
Естествено всичко това е правилно, в случай че гладният има предпочитание да се научи, а някои нямат. Предпочитат да си останат в света на молитвите. Светът на действието, правилно е по – сложен. Изискват се отговорност, храброст и убеденост, че и самичък можеш да приготвиш нещо положително за себе си. Иска се и най-малко малко религия в другите, в света, в познати и в непознати, че все някой ще се откри да ти помогне, в случай че някъде оплескаш нещата. Тук към този момент идва ред на нещо, което всеки е чувал, само че може би не всеки е осъзнал: „ Помогни си самичък с цел да ти помогне и Господ. ”.
Има и един различен вид хора, които освен избират да ядат на готово, само че и си го вземат без да питат, постоянно със мощ, неучтивост или машинация. Алчността на апетитите им е толкоз огромна, че също, както и просещите не сортират доста. Апетитът идвал с яденето. Всички сме виждали изгубили контрола над себе си лакомници. Как мислите, по какъв начин се усещат откакто са се натъпкали? Гледайки ги, доста им завиждат на изобилната маса. Е, може би тъкмо те е нужно да се запитат по какъв начин се усещат от по този метод полученото обилие.
Има още нещо, което не трябва да забравяме – шерването. И най-вкусната храна е някак по-малко вкусна, когато си самичък на масата. А може би по-бедното меню ще ни се стори доста по-сладко, в случай че не го консумираме сами.
И най-после ще си разреша да завърша с откъс от една доста красива книга, „ Любов ” на Елиф Шафак. Думите не са безусловно предадени. В книгата са послание към основната героиня. Тъй като четящите този уебсайт са най-вече дами и множеството от тях обичат да готвят, си разрешавам да обърна това обръщение към тях. Вярвам, обаче, че даже и да го прочете мъж също би могъл да вникне, стига да има предпочитание.
И по този начин:
„ Знам, че обичаш да готвиш. Знаеш ли, че светът е един голям котел, в който се готви нещо? За в този момент не знаем какво. Всичко, което вършим, което усещаме и мислим, е съставка от общото в казана. Трябва да се запитаме какво прибавяме в него. Дали възмущение, омраза, яд и принуждение? Или обич и естетика?
Ти, която четеш това, по какъв начин ще отговориш? Какво съгласно теб добавяш към груповото ядене на човечеството? Замисля ли се за теб, съставката, която прибавям, е една огромна усмивка.
С любов… ”
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ