Как е решен въпросът с болничните другаде в Европа?
Много звук се подвигна към концепцията на ръководещите за болничните. Как е решен въпросът в други страни от Европейски Съюз и какви способи има за ограничение на злоупотребите? Обобщението е на Александър Детев от " Дойче веле ".
Управляващите в България лансираха концепцията от 1 януари 2020 година компенсацията за първия ден неявяване от работа поради заболяване да не се заплаща, както до момента, от работодателите. После стана ясно, че това няма да важи за майки с заболели деца (за бащите информация към момента няма), както и за претърпелите трудова акцидент. Спорните реакции по тематиката принудиха премиера Бойко Борисов да разгласи, че сходно предложение към този момент няма да бъде внасяно в Народното събрание, а тематиката ще бъде разисквана в Тристранната комисия със синдикатите и работодателите.
Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България поддържа предлагането, синдикатите заявиха подготвеност за митинги, а от лекарското се демонстрираха афектирани от изказванието на ръководещите, че имало голям брой злоупотреби с болничните, поради което се налагала мярката. Вицепремиерът Красимир Каракачанов съобщи, че предлагането цели " да се възпитава схващане " у лекари и пациенти. И заключи: " Не можеш да искаш да работиш като в Албания, а да получаваш заплата като в Германия ". Всъщност, в Албания първите 14 дни от болничните се заплащат от работодателите, което доста повече се приближава до немската, в сравнение с до българската методика. Но явно не това има поради въпросното съпоставяне.
Това ли е решението?
Броят на наетите лица и този на издадените болнични в България фактически не нарастват съразмерно. От 2013 до 2018 година наетите са се нараснали с 20 хиляди - до 2 милиона и 238 хиляди. През 2018 обаче са били издадени със 156 хиляди повече болнични, в сравнение с пет години по-рано. Средният брой дни, за които Национален осигурителен институт е изплатил компенсации, са били 6,13 през 2013 година, и 7,86 през 2019 година на наето лице.
Подобна процедура - работещият да заплаща сметката за първите дни от боледуването си - съществува в Европа, да вземем за пример в Испания. Там през първите три дни работодателят не е задължен да заплаща за болничните. В доста компании обаче има вътрешни регламенти, недопускащи служащият да бъде ощетяван. От четвъртия до петнайсетия ден от боледуването работодателят е длъжен да изплаща обезщетение, което се равнява на % от прихода, а след 15-ия заплащанията се поемат от обществената система. Само в три страни от Европейския съюз - Кипър, Ирландия и Португалия - нито един от платените дни за отпуск по болест не е за сметка на работодателите, напомня по този мотив " Офнюз ".
Как е в Германия?
В Австрия и Германия работодателят се грижи за обезщетяването на чиновниците си през първите няколко седмици от боледуването. И в двете страни за първите три дни даже не е належащо даването на здравно уверение или болничен лист. В Германия работодателят изплаща 100% от дневното заплащане през първите шест седмици, като този период може да бъде и продължен при второ, друго заболяване. Ако болестта е настъпило през първите 4 седмици от назначението на служащия или служителя, компенсацията се покрива от здравната каса. Съществува опция в контракта да бъде посочена друга методика за погашение на обезщетение при болест, само че тя не може да слага наетия в по-лошо състояние спрямо посочените в закона правила.
В Австрия задължението за погашение на обезщетение е обвързано със стажа при съответния шеф. Ако наетото лице работи от по-малко от пет години, то има право на шест седмици 100% обезщетение от работодателя и 50% през идващите четири. Останалите 50% се покриват от здравната каса. Броят на седмиците, в които отговорността за компенсацията е на работодателя, нараства с годините стаж. Независимо кой заплаща сметката, в Австрия важи правилото, че наетото лице би трябвало да получава по време на боледуването си същите суми, които би получавало и в случай че работеше.
За ограничението на злоупотребите с болнични могат да бъдат подхванати и други ограничения, които да не удрят по джоба на служащите. Една от тях е въвеждането на електронна здравна карта, което се отсрочва от години. То би дало опция да се наблюдава лекуването на всеки един пациент.
Рисковете - финансови и здравни
Не е несъмнено, че препоръчаната от държавното управление мярка ще докара до позитивен резултат. Както напомни пред бТВ някогашният обществен министър Ивайло Калфин, преди 2010 година, когато Национален осигурителен институт е покривал всички болнични, е имало обвинявания, че работодатели се договорят с служащите си да взимат компенсации за боледуване, без да са заболели.
Решението на държавното управление крие както финансови, по този начин и здравни опасности. Най-вече за хората с ниски приходи, които в България са изключително уязвима група. Минималната брутна заплата в страната през 2019 година е 560 лв.. След удръжките сумата спада до към 430 лв. нето. Прагът на бедността в България през 2020 година ще е 363 лв.. Така съществува действителната заплаха с няколко дни болнични работещите на минимално възнаграждение да паднат под екзистенц минимума. Или с други думи - за доста наети лица неплащането на този първи ден от болничния е непостижимо.
Съвсем разумно е и опасението, че от ден на ден хора ще вървят заболели на работа, излагайки на заплаха освен себе си, само че и сътрудниците си. /news.bg
Управляващите в България лансираха концепцията от 1 януари 2020 година компенсацията за първия ден неявяване от работа поради заболяване да не се заплаща, както до момента, от работодателите. После стана ясно, че това няма да важи за майки с заболели деца (за бащите информация към момента няма), както и за претърпелите трудова акцидент. Спорните реакции по тематиката принудиха премиера Бойко Борисов да разгласи, че сходно предложение към този момент няма да бъде внасяно в Народното събрание, а тематиката ще бъде разисквана в Тристранната комисия със синдикатите и работодателите.
Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България поддържа предлагането, синдикатите заявиха подготвеност за митинги, а от лекарското се демонстрираха афектирани от изказванието на ръководещите, че имало голям брой злоупотреби с болничните, поради което се налагала мярката. Вицепремиерът Красимир Каракачанов съобщи, че предлагането цели " да се възпитава схващане " у лекари и пациенти. И заключи: " Не можеш да искаш да работиш като в Албания, а да получаваш заплата като в Германия ". Всъщност, в Албания първите 14 дни от болничните се заплащат от работодателите, което доста повече се приближава до немската, в сравнение с до българската методика. Но явно не това има поради въпросното съпоставяне.
Това ли е решението?
Броят на наетите лица и този на издадените болнични в България фактически не нарастват съразмерно. От 2013 до 2018 година наетите са се нараснали с 20 хиляди - до 2 милиона и 238 хиляди. През 2018 обаче са били издадени със 156 хиляди повече болнични, в сравнение с пет години по-рано. Средният брой дни, за които Национален осигурителен институт е изплатил компенсации, са били 6,13 през 2013 година, и 7,86 през 2019 година на наето лице.
Подобна процедура - работещият да заплаща сметката за първите дни от боледуването си - съществува в Европа, да вземем за пример в Испания. Там през първите три дни работодателят не е задължен да заплаща за болничните. В доста компании обаче има вътрешни регламенти, недопускащи служащият да бъде ощетяван. От четвъртия до петнайсетия ден от боледуването работодателят е длъжен да изплаща обезщетение, което се равнява на % от прихода, а след 15-ия заплащанията се поемат от обществената система. Само в три страни от Европейския съюз - Кипър, Ирландия и Португалия - нито един от платените дни за отпуск по болест не е за сметка на работодателите, напомня по този мотив " Офнюз ".
Как е в Германия?
В Австрия и Германия работодателят се грижи за обезщетяването на чиновниците си през първите няколко седмици от боледуването. И в двете страни за първите три дни даже не е належащо даването на здравно уверение или болничен лист. В Германия работодателят изплаща 100% от дневното заплащане през първите шест седмици, като този период може да бъде и продължен при второ, друго заболяване. Ако болестта е настъпило през първите 4 седмици от назначението на служащия или служителя, компенсацията се покрива от здравната каса. Съществува опция в контракта да бъде посочена друга методика за погашение на обезщетение при болест, само че тя не може да слага наетия в по-лошо състояние спрямо посочените в закона правила.
В Австрия задължението за погашение на обезщетение е обвързано със стажа при съответния шеф. Ако наетото лице работи от по-малко от пет години, то има право на шест седмици 100% обезщетение от работодателя и 50% през идващите четири. Останалите 50% се покриват от здравната каса. Броят на седмиците, в които отговорността за компенсацията е на работодателя, нараства с годините стаж. Независимо кой заплаща сметката, в Австрия важи правилото, че наетото лице би трябвало да получава по време на боледуването си същите суми, които би получавало и в случай че работеше.
За ограничението на злоупотребите с болнични могат да бъдат подхванати и други ограничения, които да не удрят по джоба на служащите. Една от тях е въвеждането на електронна здравна карта, което се отсрочва от години. То би дало опция да се наблюдава лекуването на всеки един пациент.
Рисковете - финансови и здравни
Не е несъмнено, че препоръчаната от държавното управление мярка ще докара до позитивен резултат. Както напомни пред бТВ някогашният обществен министър Ивайло Калфин, преди 2010 година, когато Национален осигурителен институт е покривал всички болнични, е имало обвинявания, че работодатели се договорят с служащите си да взимат компенсации за боледуване, без да са заболели.
Решението на държавното управление крие както финансови, по този начин и здравни опасности. Най-вече за хората с ниски приходи, които в България са изключително уязвима група. Минималната брутна заплата в страната през 2019 година е 560 лв.. След удръжките сумата спада до към 430 лв. нето. Прагът на бедността в България през 2020 година ще е 363 лв.. Така съществува действителната заплаха с няколко дни болнични работещите на минимално възнаграждение да паднат под екзистенц минимума. Или с други думи - за доста наети лица неплащането на този първи ден от болничния е непостижимо.
Съвсем разумно е и опасението, че от ден на ден хора ще вървят заболели на работа, излагайки на заплаха освен себе си, само че и сътрудниците си. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ