Консуело Вандербилт – да си избереш съдбата
Много красива, доста богата – това не постоянно е причина за благополучен живот. Всъщност през по-голяма част от историята дамите нямали никакви права нито върху парите си, нито върху живота си и се претендирали много храброст и кураж, с цел да вършат това, което желаят. Затова пък всяка една такава жена, която сама избрала ориста си, останала запомнена вечно като образец за всички след нея. Корнелия Вандербилт е отличен образец.
Както проличава по семейството, тя се родила в семейство Вандербилт, като татко й бил един от най-богатите хора на земята. По това време – Консуело е родена през 1877 година – многото пари не означавали обезателно високо публично състояние. В някакъв смисъл Вандербилт си оставали роби за висшите кръгова в Ню Йорк. Семейство Вандербилт и изключително майката на Консуело – Алма – наели специфична сватовница, която да откри в Англия най-подходящата партия и да обезпечи на Консуело купа и блестящо бъдеще, а на фамилията й – име в обществото. Услугите на медиаторите в тези бракове били платени, защото доста от богатите американци държали да задомят дъщерите си измежду обеднелите аристократи на Англия. Бракът на Консуело станал образец в това отношение – неин избраник бил не различен, а деветият херцог на Марлборо. Самата Консуело Вандербилт въобще не желаела този брак, тя била сгодена за различен мъж, само че родителите й приложили целия боеприпас от закани до изнудване и я принудили да се омъжи за херцога. Зестрата й била сегашната равноценност на 75 милиона $, които несъмнено отишли при мъжа й и с тях той възстановил фамилното имение и двореца Бленъм. Именно в този замък е роден Уинстън Чърчил, херцогът бил негов чичо, а Консуело останала близка другарка на Чърчил до края на живота му.
Както се вижда от фотосите Консуело била доста красива, също така била чудесно образована, остроумна и с положително сърце. Тези качества й обезпечили благосклонностите на британската аристокрация и положително състояние в обществото даже когато тя към този момент не била херцогиня. Тя била фаворитка и на прислугата и жителите на имението на брачна половинка си, с които постоянно била великодушна и деликатна.
Бракът сред херцога и Консуело бил подписан на 6 ноември 1895 година. Първият въпрос, който свекървата задала бил: „ Бременна ли е към този момент? “. Това било единственото обвързване на Консуело, което тя изпълнила образцово, раждайки двама сина един след различен. Самата тя ги наричала The Heir and The Spare (Наследникът и Резервният). Сватбата била отразена в медиите в мащаб, евентуално съпоставим с този на актуалните кралски сватби. По улиците сред къщата на Вандербилт и църквата било цялостно с народ, а публицистите заради неспособност да разгласяват фотоси описвали с най-големи елементи облеклото и шапките на всички присъстващи. Булката естествено била неземно красива, като всичко по нея било извънредно – даже кукичките на бельото й били от чисто злато. При излизането от църквата любопитните отбелязали, че Консуело освен е доста по-красива от младоженеца, само че е и много по-висока от него. Но при един брак по сметка това няма никакво значение.
Любопитен епизод от историята на херцозите Марлборо е тяхното посещаване в Русия при започване на 20-ти век. В Петербург Консуело видяла яйцата Фаберже на императорското семейство и помолила и на нея да й създадат такова. Тъй като нямало по какъв начин да й откажат, Фаберже направил за Консуело копие на един от моделите на императрицата и по този начин херцогинята станала първия човек отвън Русия, притежаващ яйце на Фаберже.
Много скоро станало ясно, че и двете страни в този брак са недоволни и нещастни. Консуело се заела с благотворителна активност, като изключително старателно пособия на самотни майки и сираци. През 1906 година тя и херцогът се разделили, само че съумели да се разведат едвам през 1921 година. Буквално дни по-късно Консуело се омъжила за френския авиатор полковник Жак Балсан. Той бил влюбен в нея цяла безкрайност и чакал 27 години, с цел да може да подписа брак с Консуело. Двамата живели дружно до гибелта на полковника в цялостна естетика. В последна сметка въпреки и в петото десетилетие на живота си Консуело Вандербилт заживяла по този начин, както желае – без купа, само че с мъжа, който сама избрала.
Днес в Париж към момента съществува болничното заведение, която Консуело и нейната другарка принцеса Сингер-Полиняк (наследница на шевните машини) основали по време на първата международна война. Въпреки всички спънки, Консуело Вандербилт се оказала изцяло модерна жена – справила се с персоналния си живот и съумяла да построи план, който да я надживее.
Както проличава по семейството, тя се родила в семейство Вандербилт, като татко й бил един от най-богатите хора на земята. По това време – Консуело е родена през 1877 година – многото пари не означавали обезателно високо публично състояние. В някакъв смисъл Вандербилт си оставали роби за висшите кръгова в Ню Йорк. Семейство Вандербилт и изключително майката на Консуело – Алма – наели специфична сватовница, която да откри в Англия най-подходящата партия и да обезпечи на Консуело купа и блестящо бъдеще, а на фамилията й – име в обществото. Услугите на медиаторите в тези бракове били платени, защото доста от богатите американци държали да задомят дъщерите си измежду обеднелите аристократи на Англия. Бракът на Консуело станал образец в това отношение – неин избраник бил не различен, а деветият херцог на Марлборо. Самата Консуело Вандербилт въобще не желаела този брак, тя била сгодена за различен мъж, само че родителите й приложили целия боеприпас от закани до изнудване и я принудили да се омъжи за херцога. Зестрата й била сегашната равноценност на 75 милиона $, които несъмнено отишли при мъжа й и с тях той възстановил фамилното имение и двореца Бленъм. Именно в този замък е роден Уинстън Чърчил, херцогът бил негов чичо, а Консуело останала близка другарка на Чърчил до края на живота му.
Както се вижда от фотосите Консуело била доста красива, също така била чудесно образована, остроумна и с положително сърце. Тези качества й обезпечили благосклонностите на британската аристокрация и положително състояние в обществото даже когато тя към този момент не била херцогиня. Тя била фаворитка и на прислугата и жителите на имението на брачна половинка си, с които постоянно била великодушна и деликатна.
Бракът сред херцога и Консуело бил подписан на 6 ноември 1895 година. Първият въпрос, който свекървата задала бил: „ Бременна ли е към този момент? “. Това било единственото обвързване на Консуело, което тя изпълнила образцово, раждайки двама сина един след различен. Самата тя ги наричала The Heir and The Spare (Наследникът и Резервният). Сватбата била отразена в медиите в мащаб, евентуално съпоставим с този на актуалните кралски сватби. По улиците сред къщата на Вандербилт и църквата било цялостно с народ, а публицистите заради неспособност да разгласяват фотоси описвали с най-големи елементи облеклото и шапките на всички присъстващи. Булката естествено била неземно красива, като всичко по нея било извънредно – даже кукичките на бельото й били от чисто злато. При излизането от църквата любопитните отбелязали, че Консуело освен е доста по-красива от младоженеца, само че е и много по-висока от него. Но при един брак по сметка това няма никакво значение.
Любопитен епизод от историята на херцозите Марлборо е тяхното посещаване в Русия при започване на 20-ти век. В Петербург Консуело видяла яйцата Фаберже на императорското семейство и помолила и на нея да й създадат такова. Тъй като нямало по какъв начин да й откажат, Фаберже направил за Консуело копие на един от моделите на императрицата и по този начин херцогинята станала първия човек отвън Русия, притежаващ яйце на Фаберже.
Много скоро станало ясно, че и двете страни в този брак са недоволни и нещастни. Консуело се заела с благотворителна активност, като изключително старателно пособия на самотни майки и сираци. През 1906 година тя и херцогът се разделили, само че съумели да се разведат едвам през 1921 година. Буквално дни по-късно Консуело се омъжила за френския авиатор полковник Жак Балсан. Той бил влюбен в нея цяла безкрайност и чакал 27 години, с цел да може да подписа брак с Консуело. Двамата живели дружно до гибелта на полковника в цялостна естетика. В последна сметка въпреки и в петото десетилетие на живота си Консуело Вандербилт заживяла по този начин, както желае – без купа, само че с мъжа, който сама избрала.
Днес в Париж към момента съществува болничното заведение, която Консуело и нейната другарка принцеса Сингер-Полиняк (наследница на шевните машини) основали по време на първата международна война. Въпреки всички спънки, Консуело Вандербилт се оказала изцяло модерна жена – справила се с персоналния си живот и съумяла да построи план, който да я надживее.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ