Просвещението
Михаил Кремен е псевдоним на Михаил Иванов Икономов-Грозев. Той е изтъкнат български белетрист и мемоарист, прочут с присъединяване си в интелектуалния кръг „ Мисъл “, а и с близкото си другарство с Пейо Яворов.
Последните години от житейския път на Кремен (60-те години на предишния век) са белязани от самотата и изолираността от значимите културни събития в страната. Белетристът постоянно е упрекван от литературната рецензия поради „ дребнобуржоазния темперамент “ на мемоарно-документалната си книга „ Романът на Яворов “, която за сметка на това разсънва интереса на необятната читателска аудитория. Кремен написа едноименния си разказ в продължение на 30 години, като съумява да построи един жизнерадостен облик на характера и душевните терзания на известния стихотворец. Обрисуваната картина на фамилните връзки сред Яворов и Лора Каравелова през погледа на очевидец и участник в трагичните събития притегля продължително публичното внимание и доближава до рекорден тираж в размер на 80 100 книги.
Романът на Михаил Кремен се трансформира в сензация без аналог в дотогавашното културно развиване на страната, тъй като демонстрира една интимна орис като отражение на една цяла ера.
Животът на мемоариста също е изтъкан от превратности – щастливи моменти, непрежалими загуби и професионална работа. Михаил Кремен е роден в град Оряхово на 1 декември 1884 година. Останал сирак на петгодишна възраст, израства в учителското семейство на втория си татко, което се мести в разнообразни градове – Варна, Разград, Шумен и Ямбол. Средното си обучение Кремен приключва в Сливен, а по-късно продължава висшето си в Софийския университет, като там записва славянска лингвистика. На два пъти е изключен от университета – през 1905 и 1907 година, което е съображение да продължи следването си в чужбина – Загреб, Цюрих и Мюнхен. След завръщането си в България стартира работа като библиотекар в Народната библиотека, само че възрожденският му дух и морални полезности го водят до епицентъра на редица паметни исторически събития. Участва в Балканската и Междусъюзническата война, а дружно с Гео Милев води война на Южния фронт.
По време на погребението на Иван Вазов той е измежду тези, които имат достойнството да носят ковчега на националния стихотворец.
След края на Първата международна война упражнява учителската специалност в София до 1920 година През същата година се насочва към импресарска активност и търговия с музикални принадлежности, основавайки компанията „ Кремона “. Под въздействие на интелектуалците от кръга „ Мисъл “ Кремен печата първия си роман „ Един ден “ през 1903 година в брошура 10 на списание „ Мисъл “. Следващи негови изявления са разкази в списанията „ Демократически обзор “, „ Ново общество “, „ Съвременник “ и други, излезли по-късно в алманах „ Схлупени стрехи “ (1914). След доближаването си с Яворов Михаил Кремен твори студията „ В полите на Витоша “ и нейните критици “ (1912). Впечатленията си от Междусъюзническата война разказва в мемоарната новела „ Брегалница “ (1921, 1946, 1955), а след 9 септември 1944 година се отдава най-вече на писателска активност. Най-значимото му произведение остава мемоарно-документалната книга „ Романът на Яворов “ (част I – 1959 година, и част II – 1965 г.), като вторият том на „ Романът на Яворов “, както и есеистичният алманах „ Портрети с цветни моливи “ са издадени чак след гибелта на писателя.
Сензационна и трагична, приключилата със самоубийства връзка на Яворов и Лора е в действителност една от най-вълнуващите и мистериозни глави от историята на българската литература.
Тяхната сложна обич е и най-силната пиеса на драматурга Яворов, написана и сложена от самия живот. И през днешния ден тя вълнува мислите на поклонниците на неговото творчество и тревожи мозъците на откривателите на живота на огромния стихотворец. „ Романът на Яворов “, публикуван и от „ Милениум “, е плод на огромната любов на приятеля на Яворов – Михаил Кремен, на желанието му да опише чистата истина за даровития си съвременник и може би на неговото възприятие за виновност. Защото точно кокетната брачна половинка на Кремен – Дора, става формалният мотив за самоубийството на Лора. Влюбена до безумство и ревнуваща бясно мъжа, който мъчно си е извоювала, хубавицата с аристократична външност не може да преживее, че душата му не й принадлежи изцяло. Поезията и прозата, светският живот и революционните копнежи, любовта и ревността, жаждата за благополучие и инстинктът към самоизтребление се преплитат в мемоарно-документалния разказ, който от десетилетия е магнит за вниманието на читателите. Художествено издържана, интимна и персонална, тази книга е и правилно отражение на нравите на епохата. „ Животът на фамозните хора е всеки път по-интересен от най-интересните герои в измислените романи “, споделя създателят и основава класика, съизмерима с най-хубавите мостри в жанра на мистерията и романса.
„ Проблемът Лора – Яворов “, на пръв взор ефектен, не може да бъде отминат, без да се доизучи и дообясни, защото е обвързван с участта на един огромен стихотворец, умрял в разцвета на креативните си сили. “ Кремен ни убеждава „ че в тая незабравена и за мнозина още забулена история има превес не толкоз сензацията, колкото разгадката на една тъмна, неизяснена човешка покруса. Опита ли се някой да разнищи тайната в интерес на поета, множеството повтарят тогавашната извънсъдебна присъда, че Яворов е палач на жена си. “ Писателят съумява да обори посредством документи, обстоятелства, мемоари – свои и на десетки другари, съвременници и очевидци в правосъдния развой, тази клюка – „ тая жестока, хлевоуста мълва “, която безпокои духа на великия мъртвец.
Източник: retro.bg
Любопитно