БНБ повиши прогнозата си за растеж на икономиката за 2025-2027 г.
Българската национална банка ревизира прогнозата си за напредък на българската стопанска система във възходяща посока през интервала 2025-2027 година по отношение на прогнозата си от юни 2025 година, оказва се от периодическото издание на Българска народна банка „ Макроикономическа прогноза ", което работи с данни към декември 2025 година и е оповестено на страницата на Българска народна банка.
Текущата прогноза на Българска народна банка е първата, направена в сходство с одобрените график и рамка за правенето на макроикономическите прогнози на националните централни банки от Евросистемата и на специалистите на Европейската централна банка (ЕЦБ).
В изданието се предвижда, че растежът на действителния Брутният вътрешен продукт в България през интервала 2025-2027 година се чака да остане покрай този от 2024 година, като се предвижда той да възлезе на 3,2 % през 2025 година, след което едва да се забави до 3,1 % през 2026 година и 2027 година В прогнозата на Българска народна банка от 26 юни 2025 година централната банка очакваше действителният Брутният вътрешен продукт да възлезе на 2,9 % през 2025 година и на 2,7 % през 2026 година и 2027 година
В декемврийската си прогноза от Българска народна банка регистрират, че частното ползване ще продължи да има главен принос за растежа на Брутният вътрешен продукт, до момента в който относително слабото външно търсене на български артикули и услуги и характерни за страната фактори ще образуват негативен принос на чистия експорт през по-голямата част от прогнозния небосвод.
В резултат на продължаващото интензивно складиране на свободни парични наличия в банковата система за следващо автоматизирано превалутиране в евро заради присъединението на България към еврозоната от началото на 2026 година от Българска народна банка чакат данните за годишния напредък на депозитите на неправителствения бранш да покажат ускоряване в края на 2025 година, което предвиждат да бъде последвано от наклонност към закъснение. Същевременно присъединението към еврозоната се чака да способства за усилване на трансмисията от паричната политика на ЕЦБ към паричните условия в страната. През 2026 година и 2027 година годишният напредък на заема за неправителствения бранш се чака да се забави, само че да остане относително висок.
Средногодишната инфлация, измерена посредством хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ), е планувано да се форсира до 3,6 % през 2025 година по отношение на 2,6 % през 2024 година, като максимален принос за ускорението се чака да имат групите на храните и на услугите. Основните проинфлационни фактори за България остават свързани с вътрешни за страната процеси, като повишаването на разноските за труд и високия напредък на частното ползване. През 2026 година средногодишната инфлация се чака да остане сходна с тази от миналата година (3,5 процента) и да се забави до 3,2 % през 2027 година, като базисната инфлация през прогнозния небосвод се чака да остане висока и да продължи да е с максимален принос за общата инфлация. Прогнозата за средногодишната инфлация през 2025 година е без смяна по отношение на прогнозата от юни, до момента в който за 2026 година и 2027 година е минимално намалена поради новите механически допускания за цените на петрола и на храните на интернационалните пазари, показват от Българска народна банка.
Прогнозата за инфлацията е ревизирана в посока по-силно повишаване на потребителските цени в края на 2025 година (с 0.1 процентни пункта) в сходство с възходящата проверка на растежа на частното ползване и на заплатите, до момента в който средногодишната инфлация не е изменена по отношение на макроикономическата прогноза от юни 2025 година Прогнозата за инфлацията в края на 2026 година е намалена с 0,2 процентни пункта, а средногодишната инфлация е намалена с 0,1 процентни пункта, което се дължи основно на техническите допускания за цените на петрола и на храните на интернационалните пазари. За 2027 година прогнозата за инфлацията в края на интервала остава непроменена, а средногодишната инфлация се чака да бъде по-ниска с 0,1 процентни пункта.
От Българска народна банка изясняват, че главните фактори за проверката в прогнозата за Брутният вътрешен продукт и инфлацията по отношение на макроикономическата прогноза от юни 2025 година са свързани с механически и методологични промени, наложени заради синхронизирането на прогностичния развой с този на националните централни банки от Евросистемата, с проверката на историческите данни за Брутният вътрешен продукт, осъществена от Национален статистически институт през октомври 2025 година, с постъпилите спомагателни отчетни стопански данни, както и с измененията в допусканията за външната среда. Поради въведените методологични промени настоящата прогноза не е директно сравнима с тази от юни, показват от Българска народна банка.
Текущата прогноза на Българска народна банка е първата, направена в сходство с одобрените график и рамка за правенето на макроикономическите прогнози на националните централни банки от Евросистемата и на специалистите на Европейската централна банка (ЕЦБ).
В изданието се предвижда, че растежът на действителния Брутният вътрешен продукт в България през интервала 2025-2027 година се чака да остане покрай този от 2024 година, като се предвижда той да възлезе на 3,2 % през 2025 година, след което едва да се забави до 3,1 % през 2026 година и 2027 година В прогнозата на Българска народна банка от 26 юни 2025 година централната банка очакваше действителният Брутният вътрешен продукт да възлезе на 2,9 % през 2025 година и на 2,7 % през 2026 година и 2027 година
В декемврийската си прогноза от Българска народна банка регистрират, че частното ползване ще продължи да има главен принос за растежа на Брутният вътрешен продукт, до момента в който относително слабото външно търсене на български артикули и услуги и характерни за страната фактори ще образуват негативен принос на чистия експорт през по-голямата част от прогнозния небосвод.
В резултат на продължаващото интензивно складиране на свободни парични наличия в банковата система за следващо автоматизирано превалутиране в евро заради присъединението на България към еврозоната от началото на 2026 година от Българска народна банка чакат данните за годишния напредък на депозитите на неправителствения бранш да покажат ускоряване в края на 2025 година, което предвиждат да бъде последвано от наклонност към закъснение. Същевременно присъединението към еврозоната се чака да способства за усилване на трансмисията от паричната политика на ЕЦБ към паричните условия в страната. През 2026 година и 2027 година годишният напредък на заема за неправителствения бранш се чака да се забави, само че да остане относително висок.
Средногодишната инфлация, измерена посредством хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ), е планувано да се форсира до 3,6 % през 2025 година по отношение на 2,6 % през 2024 година, като максимален принос за ускорението се чака да имат групите на храните и на услугите. Основните проинфлационни фактори за България остават свързани с вътрешни за страната процеси, като повишаването на разноските за труд и високия напредък на частното ползване. През 2026 година средногодишната инфлация се чака да остане сходна с тази от миналата година (3,5 процента) и да се забави до 3,2 % през 2027 година, като базисната инфлация през прогнозния небосвод се чака да остане висока и да продължи да е с максимален принос за общата инфлация. Прогнозата за средногодишната инфлация през 2025 година е без смяна по отношение на прогнозата от юни, до момента в който за 2026 година и 2027 година е минимално намалена поради новите механически допускания за цените на петрола и на храните на интернационалните пазари, показват от Българска народна банка.
Прогнозата за инфлацията е ревизирана в посока по-силно повишаване на потребителските цени в края на 2025 година (с 0.1 процентни пункта) в сходство с възходящата проверка на растежа на частното ползване и на заплатите, до момента в който средногодишната инфлация не е изменена по отношение на макроикономическата прогноза от юни 2025 година Прогнозата за инфлацията в края на 2026 година е намалена с 0,2 процентни пункта, а средногодишната инфлация е намалена с 0,1 процентни пункта, което се дължи основно на техническите допускания за цените на петрола и на храните на интернационалните пазари. За 2027 година прогнозата за инфлацията в края на интервала остава непроменена, а средногодишната инфлация се чака да бъде по-ниска с 0,1 процентни пункта.
От Българска народна банка изясняват, че главните фактори за проверката в прогнозата за Брутният вътрешен продукт и инфлацията по отношение на макроикономическата прогноза от юни 2025 година са свързани с механически и методологични промени, наложени заради синхронизирането на прогностичния развой с този на националните централни банки от Евросистемата, с проверката на историческите данни за Брутният вътрешен продукт, осъществена от Национален статистически институт през октомври 2025 година, с постъпилите спомагателни отчетни стопански данни, както и с измененията в допусканията за външната среда. Поради въведените методологични промени настоящата прогноза не е директно сравнима с тази от юни, показват от Българска народна банка.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ