КОНТРАНАСТЪПЛЕНИЕТО НА УКРАЙНА ПРОПАДА
Мери ДЕЖЕВСКИ
Какво се случи с пролетното контранастъпление на Украйна? През последните шест месеца то беше предстоящо с неспокойствие както в Украйна, по този начин и отвън нея. Някои чакаха решителни промени на бойното поле, до момента в който други се надяваха даже съветските войски да се отдръпват изцяло. Но в този момент към този момент не.
Лятото минава, на прага е есента и главните въпроси към този момент висят във въздуха. Що за контранастъпление е това? Имаше ли го въобще? Ако да, какъв бе проектът? И ще изплува ли тази тематика с нова мощ през идната пролет?
Не е елементарно да се отговори на тези въпроси - също и заради извънредно оскъдната информация от двете страни. Украйна, по явни аргументи, пази военните си интервенции в загадка, а загубите й са строго засекретени. Съобщенията от Русия пък или се блокират априори на Запад, или се възприемат извънредно скептично. В същото време работата на публицистите на фронта е освен рискова, само че и все по-строго следена от украинските медийни мениджъри.
Изглежда сигурно може да се каже единствено едно: украинската контраатака, в случай че въобще се е състояла, стартира по-късно и протичаше доста по-бавно от предстоящото. Знаем това, тъй като не различен, а самият президент Зеленски от време на време говореше по тематиката. А националните водачи надали ще омаловажават своите военни триумфи.
От друга страна, в случай че контранастъплението се е провело, то струваше доста скъпо на Украйна - от позиция на загубите на персонален състав и техника. Западните кореспонденти станаха очевидци на ужасни подиуми на фронтовата линия и слушаха от първа ръка историите на завърналите се бойци. И това към този момент напълно не е " съветска агитация ".
В същото време (и това е още една причина за неопределеност) никой не знае какво ще донесе утрешният ден. Много странични наблюдаващи не желаят да отпишат контранастъплението като неуспех, освен това освен от преданост към Украйна. Факт е, че този спор сервира толкоз изненади, че е рисково да се изричат каквито и да е безапелационни изказвания. Може да сте съкрушени от неуспеха на контраофанзивата на Украйна вечерта, а идната заран да се разсъните и да видите фотоси на пробив на съветските позиции, сполучливи удари по Керченския мост и наново завладяване на стратегически точки на източния бряг на Днепър. Тази вяра продължава без значение от това, че времето за някакъв забележителен украински пробив стремглаво изтича.
Когато вършим заключения за контранастъплението на Украйна, би трябвало да вземем поради по какъв начин е било замислено. И тук, явно, имаше разминаване сред това, което> Зеленски планираше със своите генерали
и упованията, които те съзнателно или инцидентно породиха във Вашингтон и на Запад.
Създаваше се усещане (във всеки случай отвън Украйна), че контранастъплението ще стартира незабавно щом напролет земята изсъхне задоволително, с цел да може да премине тежката техника, че офанзивата ще се разгърне по огромна част от фронтовата линия на изток и че нейна цел ще е прекосяването през Днепър, спиране на сухопътния кулоар към Крим, основан от Русия след успеха в боевете за Мариупол, както и връщане на окупираните от нея територии в Югоизточна Украйна и даже Крим.
Ако задачата е била точно такава, то наподобява, че тя се оказа нереалистична и контранастъплението, уви, се провали. Но имаше ли в тази цел освен това, в сравнение с просто вяра за по-добро позициониране? Доколко Киев би могъл умишлено да преувеличи мащаба и неотложността на проекта си, с цел да задържи западните си поддръжници и форсира военните доставки?
Украинските управляващи абсолютно свързват забавянето на контранастъплението с недоволства от бавното снабдяване на военна техника. Американските танкове " Ейбрамс " и немските " Леопард " бяха необятно отразявани в медиите.> Друг проблем беше въздушната мощност > Исканията на Украйна за даване на изтребители Ф-16 се оказаха неизпълними, като се вземе поради времето, належащо за подготовка на водачи и обслужващ личен състав. Вместо това бяха обещани спомагателни МиГ-ове от руската ера.
Обаче неналичието на авиационно прикритие на украинските войски, опитващи се да настъпват към съветските граници, се показва от мнозина като едва място, което лимитира напредването на украинците и доста усилва техните загуби. Според известия в американските медии западните служители прелестно схващат, че Киев няма нито подготовка, нито въоръжение за прогонване на съветските войски, само че разчитат, че това ще се компенсира от " украинската смелост и съобразителност ". Нима един ден украинците нямат мотив да обвинят своите съдружници в неразумно пропиляване на украински животи?
А тук има и съветски съставен елемент. Дори в случай че проектите на Украйна са включвали контранастъпление на няколко фронта и бързо скъсване на съветските позиции, до каква степен неспособността й да реализира това отразява личната й уязвимост и до каква степен е заради подценяване на съветските сили? След като получи авансово предизвестие за плануваната контраатака, Русия сътвори голям брой отбранителни линии, в това число окопи и минни полета, които се оказаха по-ефективни, в сравнение с Украйна очакваше.
Би било погрешно да се споделя, че Украйна не е постигнала никакъв прогрес, само че всички достижения бяха релативно дребни и епизодични. > Киевските войски не съумяха да преминат река Днепър
което е належащо за отвоюване на територията в източна посока. През последните дни имаше известия, че шест дребни катера са минали на източната страна от региона на Херсон, който е под контрола на Украйна. Но сведенията за това дали войските са съумели да завладяват плацдарм или, както настояват съветските управляващи, са били отблъснати, са спорни. Във всеки случай прекосяването бе прекомерно малко, с цел да се смята за забележителен пробив.
В светлината на скромния си напредък Украйна явно мина от многообещаващото сухопътно контранастъпление към контраатаки с други средства, предопределени да раздразнят и дестабилизират обстановката навътре в Русия. Това са и удари по хранилища за муниции, оръжейни фабрики и други обекти, офанзиви с безпилотни самолети по Москва и по съветските черноморски пристанища, както и удари по Керченския мост, свързващ континенталната част на Русия с Крим.
Изглежда Украйна смята, че Русия ще бъде обхваната от възходящо възприятие на незащитеност и Москва ще се запита дали териториалните придобивки си костват загубите. Този украински метод обаче е рисков. Русия може да предприеме по-решителни ответни ограничения против Киев и западните елементи на Украйна, които до този миг оставаха значително настрана, а отговорът с удари по пристанищата може да докара до разпространяване на спора в целия Черноморски район.
Могат да се посочат и други фактори. Решението на Съединени американски щати да доставят> касетъчни бомби на Украйна > демонстрира, че запасите от други муниции са изчерпани. Идва есента, а с нея - и влажното време, което ще затрудни украинските сухопътни дейности. Под въпрос може да се окаже освен моралният дух на Русия, само че и на Украйна, защото мащабите на загубите стават все по-очевидни и поражда нужда от нови мобилизации. За страдание на Зеленски, на срещата на върха на НАТО предишния месец Украйна не съумя да си обезпечи ангажимент за присъединението й към Алианса.
Има и други, по-големи, проблеми. В Полша, която е в челните редици на европейската и натовската поддръжка за Украйна, през октомври се организират избори. Започва да набира скорост и президентската акция в Съединени американски щати, а поддръжката за Украйна от страна на Англия не наподобява толкоз безусловна, както беше при премиера Борис Джонсън. Вероятно осъзнавайки опцията за смяна на интернационалната обстановка, Украйна стартира да търси нова дипломатическа поддръжка в чужбина, в това число на неотдавнашната среща на повече от 40 страни, извършена в Саудитска Арабия.
В последна сметка всички тези събития биха дали по-добър отговор на въпросите за контранастъплението на Украйна, в сравнение с това, което може или не може да се случи на терена. Даже в случай че Украйна успее да направи прелестния пробив, на който в миналото се надяваше, спирането на сухопътния кулоар към Крим към този момент няма да може да обезпечи успеха. Времето отиде напред.
Какво се случи с пролетното контранастъпление на Украйна? През последните шест месеца то беше предстоящо с неспокойствие както в Украйна, по този начин и отвън нея. Някои чакаха решителни промени на бойното поле, до момента в който други се надяваха даже съветските войски да се отдръпват изцяло. Но в този момент към този момент не.
Лятото минава, на прага е есента и главните въпроси към този момент висят във въздуха. Що за контранастъпление е това? Имаше ли го въобще? Ако да, какъв бе проектът? И ще изплува ли тази тематика с нова мощ през идната пролет?
Не е елементарно да се отговори на тези въпроси - също и заради извънредно оскъдната информация от двете страни. Украйна, по явни аргументи, пази военните си интервенции в загадка, а загубите й са строго засекретени. Съобщенията от Русия пък или се блокират априори на Запад, или се възприемат извънредно скептично. В същото време работата на публицистите на фронта е освен рискова, само че и все по-строго следена от украинските медийни мениджъри.
Изглежда сигурно може да се каже единствено едно: украинската контраатака, в случай че въобще се е състояла, стартира по-късно и протичаше доста по-бавно от предстоящото. Знаем това, тъй като не различен, а самият президент Зеленски от време на време говореше по тематиката. А националните водачи надали ще омаловажават своите военни триумфи.
От друга страна, в случай че контранастъплението се е провело, то струваше доста скъпо на Украйна - от позиция на загубите на персонален състав и техника. Западните кореспонденти станаха очевидци на ужасни подиуми на фронтовата линия и слушаха от първа ръка историите на завърналите се бойци. И това към този момент напълно не е " съветска агитация ".
В същото време (и това е още една причина за неопределеност) никой не знае какво ще донесе утрешният ден. Много странични наблюдаващи не желаят да отпишат контранастъплението като неуспех, освен това освен от преданост към Украйна. Факт е, че този спор сервира толкоз изненади, че е рисково да се изричат каквито и да е безапелационни изказвания. Може да сте съкрушени от неуспеха на контраофанзивата на Украйна вечерта, а идната заран да се разсъните и да видите фотоси на пробив на съветските позиции, сполучливи удари по Керченския мост и наново завладяване на стратегически точки на източния бряг на Днепър. Тази вяра продължава без значение от това, че времето за някакъв забележителен украински пробив стремглаво изтича.
Когато вършим заключения за контранастъплението на Украйна, би трябвало да вземем поради по какъв начин е било замислено. И тук, явно, имаше разминаване сред това, което> Зеленски планираше със своите генерали
и упованията, които те съзнателно или инцидентно породиха във Вашингтон и на Запад.
Създаваше се усещане (във всеки случай отвън Украйна), че контранастъплението ще стартира незабавно щом напролет земята изсъхне задоволително, с цел да може да премине тежката техника, че офанзивата ще се разгърне по огромна част от фронтовата линия на изток и че нейна цел ще е прекосяването през Днепър, спиране на сухопътния кулоар към Крим, основан от Русия след успеха в боевете за Мариупол, както и връщане на окупираните от нея територии в Югоизточна Украйна и даже Крим.
Ако задачата е била точно такава, то наподобява, че тя се оказа нереалистична и контранастъплението, уви, се провали. Но имаше ли в тази цел освен това, в сравнение с просто вяра за по-добро позициониране? Доколко Киев би могъл умишлено да преувеличи мащаба и неотложността на проекта си, с цел да задържи западните си поддръжници и форсира военните доставки?
Украинските управляващи абсолютно свързват забавянето на контранастъплението с недоволства от бавното снабдяване на военна техника. Американските танкове " Ейбрамс " и немските " Леопард " бяха необятно отразявани в медиите.> Друг проблем беше въздушната мощност > Исканията на Украйна за даване на изтребители Ф-16 се оказаха неизпълними, като се вземе поради времето, належащо за подготовка на водачи и обслужващ личен състав. Вместо това бяха обещани спомагателни МиГ-ове от руската ера.
Обаче неналичието на авиационно прикритие на украинските войски, опитващи се да настъпват към съветските граници, се показва от мнозина като едва място, което лимитира напредването на украинците и доста усилва техните загуби. Според известия в американските медии западните служители прелестно схващат, че Киев няма нито подготовка, нито въоръжение за прогонване на съветските войски, само че разчитат, че това ще се компенсира от " украинската смелост и съобразителност ". Нима един ден украинците нямат мотив да обвинят своите съдружници в неразумно пропиляване на украински животи?
А тук има и съветски съставен елемент. Дори в случай че проектите на Украйна са включвали контранастъпление на няколко фронта и бързо скъсване на съветските позиции, до каква степен неспособността й да реализира това отразява личната й уязвимост и до каква степен е заради подценяване на съветските сили? След като получи авансово предизвестие за плануваната контраатака, Русия сътвори голям брой отбранителни линии, в това число окопи и минни полета, които се оказаха по-ефективни, в сравнение с Украйна очакваше.
Би било погрешно да се споделя, че Украйна не е постигнала никакъв прогрес, само че всички достижения бяха релативно дребни и епизодични. > Киевските войски не съумяха да преминат река Днепър
което е належащо за отвоюване на територията в източна посока. През последните дни имаше известия, че шест дребни катера са минали на източната страна от региона на Херсон, който е под контрола на Украйна. Но сведенията за това дали войските са съумели да завладяват плацдарм или, както настояват съветските управляващи, са били отблъснати, са спорни. Във всеки случай прекосяването бе прекомерно малко, с цел да се смята за забележителен пробив.
В светлината на скромния си напредък Украйна явно мина от многообещаващото сухопътно контранастъпление към контраатаки с други средства, предопределени да раздразнят и дестабилизират обстановката навътре в Русия. Това са и удари по хранилища за муниции, оръжейни фабрики и други обекти, офанзиви с безпилотни самолети по Москва и по съветските черноморски пристанища, както и удари по Керченския мост, свързващ континенталната част на Русия с Крим.
Изглежда Украйна смята, че Русия ще бъде обхваната от възходящо възприятие на незащитеност и Москва ще се запита дали териториалните придобивки си костват загубите. Този украински метод обаче е рисков. Русия може да предприеме по-решителни ответни ограничения против Киев и западните елементи на Украйна, които до този миг оставаха значително настрана, а отговорът с удари по пристанищата може да докара до разпространяване на спора в целия Черноморски район.
Могат да се посочат и други фактори. Решението на Съединени американски щати да доставят> касетъчни бомби на Украйна > демонстрира, че запасите от други муниции са изчерпани. Идва есента, а с нея - и влажното време, което ще затрудни украинските сухопътни дейности. Под въпрос може да се окаже освен моралният дух на Русия, само че и на Украйна, защото мащабите на загубите стават все по-очевидни и поражда нужда от нови мобилизации. За страдание на Зеленски, на срещата на върха на НАТО предишния месец Украйна не съумя да си обезпечи ангажимент за присъединението й към Алианса.
Има и други, по-големи, проблеми. В Полша, която е в челните редици на европейската и натовската поддръжка за Украйна, през октомври се организират избори. Започва да набира скорост и президентската акция в Съединени американски щати, а поддръжката за Украйна от страна на Англия не наподобява толкоз безусловна, както беше при премиера Борис Джонсън. Вероятно осъзнавайки опцията за смяна на интернационалната обстановка, Украйна стартира да търси нова дипломатическа поддръжка в чужбина, в това число на неотдавнашната среща на повече от 40 страни, извършена в Саудитска Арабия.
В последна сметка всички тези събития биха дали по-добър отговор на въпросите за контранастъплението на Украйна, в сравнение с това, което може или не може да се случи на терена. Даже в случай че Украйна успее да направи прелестния пробив, на който в миналото се надяваше, спирането на сухопътния кулоар към Крим към този момент няма да може да обезпечи успеха. Времето отиде напред.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ