Натискат Украйна да проведе избори
Украинският президент Владимир Зеленски съобщи, че е допустимо да се произведат избори в страната, само в случай че сътрудниците на страната платят част от разноските за тях. Според него, в случай че Западът е подготвен да даде средства, то за избор в спокойно време ще са нужни към пет милиарда $. Същевременно се затрудни да назове нужната сума за провеждането им в условия на бойни дейности.
Според настоящите закони в Украйна избори не могат да бъдат планувани във военно състояние, което е удължавано на всеки 90 дни и актуалното изтича на 15 ноември. Според естествения електорален график през октомври би трябвало да се проведат парламентарни избори, а през март 2024 година - президентски.
Зеленски добави, че няма да вземе от плануваните за оръжия пари, за образуване на избори. Според него за легитимност на вота би трябвало да бъдат изпратени наблюдаващи в окопите на фронта и да се обезпечи достъп за гласоподаване на милионите украинци, преселили се в чужбина.
Западните сътрудници на Киев, които от началото на военните дейности неведнъж усилиха разполагането на оръжия в Украйна, а също по този начин отделят средства за поддръжка на украинската стопанска система, упорстват за осъществяване на избори в предписаните периоди. По-специално неотдавна посетилият Киев авторитетен американски сенатор-републиканец Линдзи Греъм беше безапелационен, че президентските избори би трябвало да се проведат в период, макар военните дейности, с цел да се покаже, че " Украйна е направила идната крачка към определяне на народна власт ".
Не всички в Киев обаче са съгласни на избори. Секретарят на Съвета за национална сигурност и защита Алексий Данилов отговори остро на настояването на Вашингтон. Той акцентира, че изборите ще се проведат след края на военните дейности, " а не по волята на някой от сътрудниците на Киев ".
Ръководителят на пропрезидентската партия " Слуга на народа " Елена Шуляк на собствен ред изрази подозрения във опцията за избори, откакто " въпросите към сигурността не са решени в елементи от територии на Харковска, Донецка, Херсонска области ", където сега се водят бойни дейности.
Според настоящите закони в Украйна избори не могат да бъдат планувани във военно състояние, което е удължавано на всеки 90 дни и актуалното изтича на 15 ноември. Според естествения електорален график през октомври би трябвало да се проведат парламентарни избори, а през март 2024 година - президентски.
Зеленски добави, че няма да вземе от плануваните за оръжия пари, за образуване на избори. Според него за легитимност на вота би трябвало да бъдат изпратени наблюдаващи в окопите на фронта и да се обезпечи достъп за гласоподаване на милионите украинци, преселили се в чужбина.
Западните сътрудници на Киев, които от началото на военните дейности неведнъж усилиха разполагането на оръжия в Украйна, а също по този начин отделят средства за поддръжка на украинската стопанска система, упорстват за осъществяване на избори в предписаните периоди. По-специално неотдавна посетилият Киев авторитетен американски сенатор-републиканец Линдзи Греъм беше безапелационен, че президентските избори би трябвало да се проведат в период, макар военните дейности, с цел да се покаже, че " Украйна е направила идната крачка към определяне на народна власт ".
Не всички в Киев обаче са съгласни на избори. Секретарят на Съвета за национална сигурност и защита Алексий Данилов отговори остро на настояването на Вашингтон. Той акцентира, че изборите ще се проведат след края на военните дейности, " а не по волята на някой от сътрудниците на Киев ".
Ръководителят на пропрезидентската партия " Слуга на народа " Елена Шуляк на собствен ред изрази подозрения във опцията за избори, откакто " въпросите към сигурността не са решени в елементи от територии на Харковска, Донецка, Херсонска области ", където сега се водят бойни дейности.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ